За и против квотите в българската култура
Помните ли социализъма - тези чудни времена, за които Жоро Минчев пееше: „ бла-же-ни го-ди-ни, Тодор Живков бе-ше млад ” (или нещо подобно)? Ако сте млади, с цел да помните, то несъмнено сте чували - тогава всички лятото почиваха на прелестното българско Черноморие - без бетонни комплекси и алкохолни ексцесии, ядяха вкусни български плодове и зеленчуци - без нитрати и ГМО, и консумираха чиста българска просвета - без следи от фибран, чаши от ИКЕА и пърформанси. И знаете ли за какво? Защото имаше квоти, които охраняваха българщината в културата.
Култура без квоти е като „ бедна китара без струни, довиждане за последно дори без думи ”, както пее Лили Иванова. Която прочее напълно скоро потегля на турне из страната. Тя може и да не е споделила, че желае квоти, само че кой знае, може и да ѝ потрябват, в случай че у нас по едно и също време с нея стартират турнета U2, „ Ролинг Стоунс " и примерно Горан Брегович? Едва ли, само че за какво да се рискува?
Ясно е, че единствено квотите биха могли да обезпечат задоволително българска просвета за българската аудитория, и противоположното. И те не би трябвало да са 30%, както непретенциозно оферират музиканти, нито 50, както упорстват патриотите от Вътрешна македонска революционна организация, нито даже 60% каквито били, съгласно проучване, действителните потребности на популацията. Не сме във Франция или Португалия. Тука е България! Искаме всичките 100%, а за какво не и повече? Ще кажете, че повече от 100% не може, само че в действителност може - за какво да не желаяме наложителни квоти за българска музика и в други страни? Това не са смели фантазии, Азис да вземем за пример, към този момент е звезда в Китай.
Но би трябвало да признаем, че квотите ще донесат и нов проблем, за който още май никой не се сеща. Според суровата икономическа логичност, откакто отстраняват задграничната конкуренция законодателно, българските създатели и то напълно освен в музиката, ще стартират да се конкурират между тях. Пазарът е дребен - и хората (като държавата) не могат да отделят повече от 1% за просвета, и българин с българина ще би трябвало да се бори.
Вижте какви борби се водят при художниците, където, в случай че не броим Пламен Деяноф, непозната конкуренция в последно време мъчно се вижда: Светия синод и Българска академия на науките са против иконите ни в Лувъра. Група изкуствоведи от изложба „ Структура ” показа с имитации модернисти от 30—те години, изложба “Оборище ” направи същото с творчеството на Никола Танев, Петко Дурмана не приема състезанието за Венецианското биенале, ИСИ е против групата Публично изкуство, Недко Солаков против себе си и съвсем всички са против Кристо, който е толкоз български актьор, колкото и Самуел Финци.
Но геният си е гений - първото място печели Вежди Рашидов - с офанзивите си против Теодор Ушев, Ода Жон и плюскането в галерията, виетнамските чаши и изявлението „ Ше почитаме ли гения си или сички ще праиме пърформанси? ”. А следва да се избират творби за сбирка от българско авангардно и модерно изкуство за центъра „ Помпиду " в Париж. Тогава всичко дотук ще ни се види като леки другарски закачки.
Искаме ли сходна картинка и в попмузиката - да забележим един против различен по какъв начин брат против брата се изправят - Графа против Васил Найденов, Дони против Момчил, Орлин Горанов против Кристина Димитрова и може би даже безусловно - Благовест против Светослав Аргирови?
А какво да кажем за литературата? Милен Русков и Георги Господинов си стиснаха ръцете, само че какъв късмет биха имали те, или създатели като Захари Карабашлиев и Стефан Цанев, в една 100% българска литературна конкуренция? Никакъв. Дори Стивън Кинг, Шекспир и Толстой (които в никакъв случай не са си стискали ръцете) са безпомощни пред мощния напън на най-новите явления в българската литературна мисъл - непреходните Венета Райкова, Мария Лалева, Розмари де Мео и титанът на историческото фентъзи (и подправените новини) Добри Божилов?
Изправени сме пред доста сложен избор, решението няма да пристигна скоро. Дотогава можем да препоръчаме на тези 60%, които желаят искат повече непозната просвета, да четат единствено книги от български създатели, да слушат БГ радио и да вървят самоуверено по галериите - там, също както и тук в „ Прас-Прес ”, (почти) всичко е направено от български създатели.
Автор: Емил Георгиев, Прас-Прес
Култура без квоти е като „ бедна китара без струни, довиждане за последно дори без думи ”, както пее Лили Иванова. Която прочее напълно скоро потегля на турне из страната. Тя може и да не е споделила, че желае квоти, само че кой знае, може и да ѝ потрябват, в случай че у нас по едно и също време с нея стартират турнета U2, „ Ролинг Стоунс " и примерно Горан Брегович? Едва ли, само че за какво да се рискува?
Ясно е, че единствено квотите биха могли да обезпечат задоволително българска просвета за българската аудитория, и противоположното. И те не би трябвало да са 30%, както непретенциозно оферират музиканти, нито 50, както упорстват патриотите от Вътрешна македонска революционна организация, нито даже 60% каквито били, съгласно проучване, действителните потребности на популацията. Не сме във Франция или Португалия. Тука е България! Искаме всичките 100%, а за какво не и повече? Ще кажете, че повече от 100% не може, само че в действителност може - за какво да не желаяме наложителни квоти за българска музика и в други страни? Това не са смели фантазии, Азис да вземем за пример, към този момент е звезда в Китай.
Но би трябвало да признаем, че квотите ще донесат и нов проблем, за който още май никой не се сеща. Според суровата икономическа логичност, откакто отстраняват задграничната конкуренция законодателно, българските създатели и то напълно освен в музиката, ще стартират да се конкурират между тях. Пазарът е дребен - и хората (като държавата) не могат да отделят повече от 1% за просвета, и българин с българина ще би трябвало да се бори.
Вижте какви борби се водят при художниците, където, в случай че не броим Пламен Деяноф, непозната конкуренция в последно време мъчно се вижда: Светия синод и Българска академия на науките са против иконите ни в Лувъра. Група изкуствоведи от изложба „ Структура ” показа с имитации модернисти от 30—те години, изложба “Оборище ” направи същото с творчеството на Никола Танев, Петко Дурмана не приема състезанието за Венецианското биенале, ИСИ е против групата Публично изкуство, Недко Солаков против себе си и съвсем всички са против Кристо, който е толкоз български актьор, колкото и Самуел Финци.
Но геният си е гений - първото място печели Вежди Рашидов - с офанзивите си против Теодор Ушев, Ода Жон и плюскането в галерията, виетнамските чаши и изявлението „ Ше почитаме ли гения си или сички ще праиме пърформанси? ”. А следва да се избират творби за сбирка от българско авангардно и модерно изкуство за центъра „ Помпиду " в Париж. Тогава всичко дотук ще ни се види като леки другарски закачки.
Искаме ли сходна картинка и в попмузиката - да забележим един против различен по какъв начин брат против брата се изправят - Графа против Васил Найденов, Дони против Момчил, Орлин Горанов против Кристина Димитрова и може би даже безусловно - Благовест против Светослав Аргирови?
А какво да кажем за литературата? Милен Русков и Георги Господинов си стиснаха ръцете, само че какъв късмет биха имали те, или създатели като Захари Карабашлиев и Стефан Цанев, в една 100% българска литературна конкуренция? Никакъв. Дори Стивън Кинг, Шекспир и Толстой (които в никакъв случай не са си стискали ръцете) са безпомощни пред мощния напън на най-новите явления в българската литературна мисъл - непреходните Венета Райкова, Мария Лалева, Розмари де Мео и титанът на историческото фентъзи (и подправените новини) Добри Божилов?
Изправени сме пред доста сложен избор, решението няма да пристигна скоро. Дотогава можем да препоръчаме на тези 60%, които желаят искат повече непозната просвета, да четат единствено книги от български създатели, да слушат БГ радио и да вървят самоуверено по галериите - там, също както и тук в „ Прас-Прес ”, (почти) всичко е направено от български създатели.
Автор: Емил Георгиев, Прас-Прес
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ