България не е парламентарна република и никога няма да бъде
Помните ли оня член 1 от конституцията на националната република за управителната роля на партията? Сякаш инерцията от него продължава да живее собствен личен живот - заличаването на институциите и неспазването на законите през днешния ден към този момент е национален спорт. И за ръководещи, и за съпротива.
България не е парламентарна република и в никакъв случай няма да бъде. Това изказване през днешния ден за следващ път ни беше навряно в лицето - и от ГЕРБ, и от Българска социалистическа партия.
В името на стабилността, която даже не можеше да бъде артикулирана вярно от властта, се оправдава всяко принуждение на демократичната страна по партийна линия. С общителното подпомагане на " опозицията ".
И понеже по този начин сме приучени, че това са естествени неща, не си даваме сметка, че " смелите " и " самоотвержени " акции с щампа " Борисов ", в действителност постоянно са антидържавнически актове.
На първо място, тъй като, не може да е държавно държанието, при което министър председателят " нахълтва " на Председателски съвет, с цел да помогне на шефа на Народното събрание да направи своя " персонален избор " (по Цветан Цветанов). Така както по-рано нахълта на съвещание на Висш съдебен съвет поради оня СМС до Лозан Панов.
Правилникът на Народното събрание споделя тъкмо и ясно кой има право да взе участие на съвещанията на Председателския съвет и измежду тях не е министър-председателят.
Той бил водач на партията, излъчила шефа на Народното събрание. Добре. Но тук се връщаме на конституцията, която в основата на държавността слага институциите и по-конкретно Народното събрание. " Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ", написа в алинея 3 на член 1 от настоящата конституция. Действията на Борисов обаче повече прилягат на оня член 1 - управителната мощ в обществото и страната е на партията.
А и партията на Борисов си има шеф в Народното събрание, който има право да участва на тези препоръки. Борисов му няма доверие ли?
В същото време, докато зрителят люпи семки пред следващото нискокачествено шоу в институцията с най-нисък рейтинг (но с главно значение за държавността) радетелите на демокрацията от Българска социалистическа партия се изнизаха неусетно като съучастници в този пърформънс.
Допреди един ден те самоотвержено браниха институциите. Корнелия Нинова си спечели първото по рода си запушване на устата на опозиционен водач, откакто попита депутатите от ГЕРБ не се ли усещат унижени от това, че министър председателят е обладал всички институции и разпорежда какво и по какъв начин да бъде свършено. Защото в Народното събрание имало безделници, помните ли? Днес обаче " опозиционният " водач не сподели и дума за " отвличането " на парламентарната република, в която изпълнителната власт (тя за това е изпълнителна, тъй като Народното събрание ѝ написа разпоредбите, по които да работи) иззе за следващ път функционалностите на парламентаризма като се намеси в суверенно решение. Защото по този метод министър председателят сподели, че е кадърен да помогне за " персоналния избор " на ръководителя на Народното събрание, да напусне.
Разбира те ли? Тук става въпрос за премахване на най-важния човек в страната - шефа на Народното събрание в парламентарната република. Да, най-важният човек в парламентарната република е ръководителят на Народното събрание, не министър председателят.
С следващия угасен пожар, който Борисов със удовлетворение ще означи с чертичка върху колана си, беше легитимирана позицията на Корнелия Нинова. Това значи, че Борисов се разграничи от депутатите си, а от държанието на Главчев през днешния ден стана ясно, че и депутатите не са на едно мнение с Борисов.
Относно стабилността и председателството: евентуално не помните, но Белгия, която иронично беше наричана най-голямата неправителствена организация в Европа, тъй като повече от година нямаше държавно управление, точно в разгара на най-голямата политическа рецесия пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Липсата на постоянно държавно управление не е равно наложително на работещи институции. В Европа. В България е по-различно.
Та в тоя ред на мисли, това че къщичката се клати преди председателството не е по-опасно от систематичното тъпчене на правовия ред. Защото второто е похищение на страната против откуп, който плащаме всички останали.
България не е парламентарна република и в никакъв случай няма да бъде. Това изказване през днешния ден за следващ път ни беше навряно в лицето - и от ГЕРБ, и от Българска социалистическа партия.
В името на стабилността, която даже не можеше да бъде артикулирана вярно от властта, се оправдава всяко принуждение на демократичната страна по партийна линия. С общителното подпомагане на " опозицията ".
И понеже по този начин сме приучени, че това са естествени неща, не си даваме сметка, че " смелите " и " самоотвержени " акции с щампа " Борисов ", в действителност постоянно са антидържавнически актове.
На първо място, тъй като, не може да е държавно държанието, при което министър председателят " нахълтва " на Председателски съвет, с цел да помогне на шефа на Народното събрание да направи своя " персонален избор " (по Цветан Цветанов). Така както по-рано нахълта на съвещание на Висш съдебен съвет поради оня СМС до Лозан Панов.
Правилникът на Народното събрание споделя тъкмо и ясно кой има право да взе участие на съвещанията на Председателския съвет и измежду тях не е министър-председателят.
Той бил водач на партията, излъчила шефа на Народното събрание. Добре. Но тук се връщаме на конституцията, която в основата на държавността слага институциите и по-конкретно Народното събрание. " Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или обособена персона не може да си присвоява реализирането на националния суверенитет ", написа в алинея 3 на член 1 от настоящата конституция. Действията на Борисов обаче повече прилягат на оня член 1 - управителната мощ в обществото и страната е на партията.
А и партията на Борисов си има шеф в Народното събрание, който има право да участва на тези препоръки. Борисов му няма доверие ли?
В същото време, докато зрителят люпи семки пред следващото нискокачествено шоу в институцията с най-нисък рейтинг (но с главно значение за държавността) радетелите на демокрацията от Българска социалистическа партия се изнизаха неусетно като съучастници в този пърформънс.
Допреди един ден те самоотвержено браниха институциите. Корнелия Нинова си спечели първото по рода си запушване на устата на опозиционен водач, откакто попита депутатите от ГЕРБ не се ли усещат унижени от това, че министър председателят е обладал всички институции и разпорежда какво и по какъв начин да бъде свършено. Защото в Народното събрание имало безделници, помните ли? Днес обаче " опозиционният " водач не сподели и дума за " отвличането " на парламентарната република, в която изпълнителната власт (тя за това е изпълнителна, тъй като Народното събрание ѝ написа разпоредбите, по които да работи) иззе за следващ път функционалностите на парламентаризма като се намеси в суверенно решение. Защото по този метод министър председателят сподели, че е кадърен да помогне за " персоналния избор " на ръководителя на Народното събрание, да напусне.
Разбира те ли? Тук става въпрос за премахване на най-важния човек в страната - шефа на Народното събрание в парламентарната република. Да, най-важният човек в парламентарната република е ръководителят на Народното събрание, не министър председателят.
С следващия угасен пожар, който Борисов със удовлетворение ще означи с чертичка върху колана си, беше легитимирана позицията на Корнелия Нинова. Това значи, че Борисов се разграничи от депутатите си, а от държанието на Главчев през днешния ден стана ясно, че и депутатите не са на едно мнение с Борисов.
Относно стабилността и председателството: евентуално не помните, но Белгия, която иронично беше наричана най-голямата неправителствена организация в Европа, тъй като повече от година нямаше държавно управление, точно в разгара на най-голямата политическа рецесия пое председателството на Съвета на Европейски Съюз. Липсата на постоянно държавно управление не е равно наложително на работещи институции. В Европа. В България е по-различно.
Та в тоя ред на мисли, това че къщичката се клати преди председателството не е по-опасно от систематичното тъпчене на правовия ред. Защото второто е похищение на страната против откуп, който плащаме всички останали.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ