Помните ли годините в училище, в които мама ни слагаше

Помните ли годините в учебно заведение, в които мама ни слагаше ябълка в раницата, а щом влезем в класната стая, плодът отиваше непосредствено в коша и се купуваха 3 вафли? Вие не сте правели по този начин и всеки ден сте си изяждали ябълката? Браво на вас. Аз нямам спомен дори и един път да съм го правила. Приемах го като тежка засегнатост към любовта ми към шоколада, правото на персонален избор и хубавия живот, който някакви плодове в раницата се опитваха да съсипят.

Но хубавото на непослушните деца е, че от тях доста постоянно стават порядъчни възрастни. Сигурно по тази причина в този момент всякога, когато подготвям личната си кутия за обяд в офиса, си припомням по какъв начин си хвърлях ябълките в кошчето.

Разбира се, случи се по този начин, че чистачката в учебно заведение веднъж я хвана грип. Жената я нямаше две седмици. Като се върна, мина да събере кошчетата и от нашето изпаднали дузина ябълки, което тежко я усъмнило, разкрила майка ми и взела, че ѝ споделила. Това беше непредвидлив ход от моя страна, тъй като се наложи да си изяждам ябълката всяка заран преди учебно заведение, което беше, меко казано, принуждение над дете в чист тип.



Усмихвам се на тази история през днешния ден, до момента в който върша кутия за обяд за мен и за една красива госпожица, която ми повериха за развъждане за няколко дни през лятото. Разказвам ѝ за ябълките, а тя се мръщи на концепцията да я изпратя на преход в планината с кутия за храна.

Но пък това, в което имам вяра същински е, че децата би трябвало да имат право на избор. Затова ѝ подреждам десетина продукта на плота и декларирам: Трябва да си избереш 5 неща, които да сложа в кутията за обяд. Аз няма да се меся, каквото ти кажеш, това ще бъде.



Трябва да вярваш в хората и да подкрепяш персоналния им избор - другояче няма по какъв начин да ги накараш да се усещат добре. Мина избира за обяд сандвич с моцарела и ементал Arla, ябълка, малко сливи от дървото на двора, късче лайм и няколко резенчета алена чушка.



Отличен избор, споделям ѝ, макар че аз бих предпочела слайс Havarti - ужасно датско сирене на Аrla, в което съм същински влюбена, малко авокадо, грозде и круша.





За храната споделят, че постоянно се "консумира " първо с очите и чак по-късно удоволствията стигат до небцето.



Затова вземам решение да усмихна Мина и върша шише с кръгли хапки пълнозърнест самун, намазан с Lurpak spreadable (страхотно масло с няколко капки рапично олио за омекотяване на консистенцитята, което боготворя - употребявам го за всички сандвичи, само че ми е доста комфортно и за готвене).



Навремето баба ми ми правеше сандвичи слънчица - изрязваше кръгчета във филийката с чаша за вино.



Беше заплашителен шлагер и доста ги обичах. От изрязаните филийки пък приготвяше неповторими наздравици. В дупката на хляба чукваше няколко пъдпъдъчи яйца, пържеше и поднасяше с думите: "Айде, хапни, че на следващия ден се прибираш при вашите и завършек на разкоша ".



Защо ви описвам всички тези истории ли? Защото имам вяра, че любовта е грижа. И в случай че на следващия ден имате опция да извършите кутия за обяд на обичан човек или дете, изрежете му малко кръгчета самун с чашата за вино, сложете плодове, няколко слайса тиквичка, малко жълти сирена - избирам Arla поради богатия млечен усет и обезпечения генезис от датски млекопроизводители, сложете салфетка, малко сливи от дървото на двора, щипка обич и му кажете: "Направила съм ти кутия за обяд, с цел да знаеш, че мисля за теб и те обичам, дори и когато не си до мен ".



И повярвайте ми - дори и да се направи, че му е все едно, вътрешно ще му стане толкоз прелестно, че дори и да си изхвърли ябълката, в никакъв случай няма да може да се отърве от възприятието, че някой го обича.



(в материала има продуктово позициониране)