Полярни ледове, стопени глетчери, съсипани коралови рифове, опустошени гори, бедстващи

Полярни ледове, стопени глетчери, унищожени коралови рифове, опустошени гори, бедстващи животни, изчезнали вечно типове – ние, хората, го вършим всичко това. С нашата лакомия да имаме всичко, да забележим всичко, да изядем всичко, да преживеем всичко, като че ли на следващия ден няма.

Майката природа няма потребност от нас. Tя е тук от 4,5 милиарда години. Ние сме едно нищо пред силата й, пред времето й. Ние имаме потребност от нея: когато цъфти – цъфтим, когато се разрушава – се разрушавам.

Тя ще е тук доста след нас, никой няма да ни помни, ще сме пясък в пустинята. Нищо от това, което сме основали, няма да остане. Тя е заличавала надалеч по-големи и устойчиви типове от Homo sapiens. Тя ще продължи напред, ще се възвърне, само че в никакъв случай, в никакъв случай няма да ни върне.

И към този момент не става дума за далечното бъдеще, не – става дума за началото на края на нейния яд, който се мери с дълготрайност от едно-две генерации.

Това е предизвикването. Това си заслужава да разгледате и споделите.
    View this post on Instagram           
A post shared by Planet Love Life (@theplanetlovelife) on Jan 16, 2019 at 11:20am PST

 
    View this post on Instagram           
A post shared by ConheCIÊNCIA (@conheciencia) on Jan 16, 2019 at 4:02pm PST