Политиците отново се обединиха около идеята за надпартиен консенсус в здравеопазването
Политици от разнообразни партии се сплотиха още веднъж, че на българското опазване на здравето е необходим надпартиен консенсус, както и че е нужна предварителна защита на затлъстяването, тютюнопушенето и алкохолизма у нас и предварителна защита и скрининг на социалнозначимите болести. Това се случи на форума Powers Summit - новаторската платформа за конструктивен, действен разговор, лице в лице сред властта, бизнес водачите, науката и гражданския бранш, който се организира през днешния ден.
„ Лудостта е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш друг резултат. “ С тази мисъл на Айнщайн ръководителят на парламентарната Комисия по опазване на здравето доцент доктор Антон Тонев аргументира належащата нужда от радикални промени в опазването на здравето, без които то няма по какъв начин да излезе от сегашната дълбока рецесия.
По думите му над 73% от лечебните заведения в България страдат от дефицит на лекари, а 90% от тях нямат задоволително медицински сестри. Огромна част от здравните експерти работят на няколко места, с цел да запушват дупки в системата, само че и с цел да си обезпечат от малко малко естествен приход. Професионалното прегаряне и текучеството са всеобщи феномени. Като резултат към 78% от лечебните заведения мъчно обезпечават 24-часов режим на работа, а в близо 45% кадровият недостиг води до закъсняла или неточна диагностика и по-лошо качество на лекуването, означи той.
„ Сега посредством Здравната каса ние даваме 50% от здравните си вноски за лекуване в болница, а едвам 11% - за извънболнична помощ. Имаме неусвоен капацитет в извънболничната помощ, а се постанова да доплащаме в лечебните заведения, в случай че желаеме съвременно и качествено лекуване. В същото време в настояването си за по-голям бюджет Националната здравноосигурителна каса продължава да залага на по-голям брой хоспитализации “, напомни доцент Тонев.
Правилно структуриране на пирамидата на здравната система, която да дава повече благоприятни условия и тласъци на персоналните лекари, да употребява по-рационално доболничната помощ и да понижи натиска върху болниците; смяна във финансирането на системата посредством възнаграждение не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи; по-ефективно районно систематизиране на здравната помощ, цифровизация на опазването на здравето за изсветляване на бранша. Това са част от радикалните промени, които предлага „ Продължаваме промяната “.
Наред със структурните промени са нужни и промени, свързани с устойчивото качество на медицинските услуги. Такава резистентност не е допустима без ясна и безапелационна смяна в изискванията на труд, в системата за кариерно развиване на медиците, в разпоредбите за следдипломно образование, с цел да бъде българското опазване на здравето в крайник с непрекъснатия прогрес на науката. „ Приемаме предизвикването, отправено към нас като политици от съсловните организации и ще работим за налагане на нова система за продължаващо образование, въз основа на което да е допустимо кариерното израстване “, съобщи ръководителят на Комисията по опазване на здравето.
Според доцент Тонев промените би трябвало да бъдат съпроводени с резистентен растеж на парите за здраве като % от брутния вътрешен артикул за да се доближат междинните равнища в Европейския съюз, другояче всички ограничения ще имат непълен резултат.
„ Ако нашите хрумвания се осъществят, те не просто ще реанимират умиращото българско опазване на здравето, само че и ще го вкарат в 21 век “, заключи националният представител от „ Продължаваме промяната “.
Нивото на здравната вноска би трябвало да се резервира, безапелационен беше пък проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. Той съобщи, че от партията са създали стратегия за превъзмогване на усложнения достъп до опазване на здравето, в която е развита концепцията за мобилни аптеки, както и че имат и предложение за въвеждане на спомагателни часове в учебно заведение, отдадени на здравното обучение, за понижаване на бъдещи социалнозначими болести.
Българският пациент остава късно диагностициран и най-вече доплащащ, сподели парламентарният консултант доцент Нигяр Джафер. По думите й продължава да е проблем и тематиката за специализацията на лекарите в България. Според нея е извънредно значимо да се приказва освен за пари, само че и за предварителна защита, спомагателна подготовка и възстановяване на изискванията.
„ Как да променим оня фактор, съгласно който България е първа по смъртност – на единствено по време на пандемията? Високите равнища на детска смъртност? Ниската прогноза за дълготрайност на живота? Това не може да продължи по този начин! Трябва надпартиен консенсус и съответни стъпки за здравето. Искрено се надявам „ надпартиен консенсус “ да не стане факсимиле като „ промяна “, сподели тя.
Илиян Йончев от Българска социалистическа партия на собствен ред уточни, че макар другите визии, политиците може да имат сходни позиции във връзка с предварителната защита на болесттите.
Кремена Кунева от „ Демократична България “ също беше безапелационна, че опазването на здравето не би трябвало да се политизира. „ Важно е да си даваме ясна сметка, че парите в опазването на здравето не са чак толкоз малко и всички да сложим въпроса дали те се разходват вярно и законно “, сподели тя.
Кунева добави, че продължаващото образование на лекарите би трябвало да е наложително, защото има дребни обитаеми места, в които лечебните заведения не дават качествено лекуване.
„ Лудостта е да правиш едно и също нещо още веднъж и още веднъж и да очакваш друг резултат. “ С тази мисъл на Айнщайн ръководителят на парламентарната Комисия по опазване на здравето доцент доктор Антон Тонев аргументира належащата нужда от радикални промени в опазването на здравето, без които то няма по какъв начин да излезе от сегашната дълбока рецесия.
По думите му над 73% от лечебните заведения в България страдат от дефицит на лекари, а 90% от тях нямат задоволително медицински сестри. Огромна част от здравните експерти работят на няколко места, с цел да запушват дупки в системата, само че и с цел да си обезпечат от малко малко естествен приход. Професионалното прегаряне и текучеството са всеобщи феномени. Като резултат към 78% от лечебните заведения мъчно обезпечават 24-часов режим на работа, а в близо 45% кадровият недостиг води до закъсняла или неточна диагностика и по-лошо качество на лекуването, означи той.
„ Сега посредством Здравната каса ние даваме 50% от здравните си вноски за лекуване в болница, а едвам 11% - за извънболнична помощ. Имаме неусвоен капацитет в извънболничната помощ, а се постанова да доплащаме в лечебните заведения, в случай че желаеме съвременно и качествено лекуване. В същото време в настояването си за по-голям бюджет Националната здравноосигурителна каса продължава да залага на по-голям брой хоспитализации “, напомни доцент Тонев.
Правилно структуриране на пирамидата на здравната система, която да дава повече благоприятни условия и тласъци на персоналните лекари, да употребява по-рационално доболничната помощ и да понижи натиска върху болниците; смяна във финансирането на системата посредством възнаграждение не по клинични пътеки, а по диагностично свързани групи; по-ефективно районно систематизиране на здравната помощ, цифровизация на опазването на здравето за изсветляване на бранша. Това са част от радикалните промени, които предлага „ Продължаваме промяната “.
Наред със структурните промени са нужни и промени, свързани с устойчивото качество на медицинските услуги. Такава резистентност не е допустима без ясна и безапелационна смяна в изискванията на труд, в системата за кариерно развиване на медиците, в разпоредбите за следдипломно образование, с цел да бъде българското опазване на здравето в крайник с непрекъснатия прогрес на науката. „ Приемаме предизвикването, отправено към нас като политици от съсловните организации и ще работим за налагане на нова система за продължаващо образование, въз основа на което да е допустимо кариерното израстване “, съобщи ръководителят на Комисията по опазване на здравето.
Според доцент Тонев промените би трябвало да бъдат съпроводени с резистентен растеж на парите за здраве като % от брутния вътрешен артикул за да се доближат междинните равнища в Европейския съюз, другояче всички ограничения ще имат непълен резултат.
„ Ако нашите хрумвания се осъществят, те не просто ще реанимират умиращото българско опазване на здравето, само че и ще го вкарат в 21 век “, заключи националният представител от „ Продължаваме промяната “.
Нивото на здравната вноска би трябвало да се резервира, безапелационен беше пък проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. Той съобщи, че от партията са създали стратегия за превъзмогване на усложнения достъп до опазване на здравето, в която е развита концепцията за мобилни аптеки, както и че имат и предложение за въвеждане на спомагателни часове в учебно заведение, отдадени на здравното обучение, за понижаване на бъдещи социалнозначими болести.
Българският пациент остава късно диагностициран и най-вече доплащащ, сподели парламентарният консултант доцент Нигяр Джафер. По думите й продължава да е проблем и тематиката за специализацията на лекарите в България. Според нея е извънредно значимо да се приказва освен за пари, само че и за предварителна защита, спомагателна подготовка и възстановяване на изискванията.
„ Как да променим оня фактор, съгласно който България е първа по смъртност – на единствено по време на пандемията? Високите равнища на детска смъртност? Ниската прогноза за дълготрайност на живота? Това не може да продължи по този начин! Трябва надпартиен консенсус и съответни стъпки за здравето. Искрено се надявам „ надпартиен консенсус “ да не стане факсимиле като „ промяна “, сподели тя.
Илиян Йончев от Българска социалистическа партия на собствен ред уточни, че макар другите визии, политиците може да имат сходни позиции във връзка с предварителната защита на болесттите.
Кремена Кунева от „ Демократична България “ също беше безапелационна, че опазването на здравето не би трябвало да се политизира. „ Важно е да си даваме ясна сметка, че парите в опазването на здравето не са чак толкоз малко и всички да сложим въпроса дали те се разходват вярно и законно “, сподели тя.
Кунева добави, че продължаващото образование на лекарите би трябвало да е наложително, защото има дребни обитаеми места, в които лечебните заведения не дават качествено лекуване.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ