Годината донесе на депутатите евтини апартаменти, скъпи оставки и раздели
Политическата 2019-а мина под знака на европейските и локалните избори. Това обаче не попречи на обичайна порция от кавги. Оставките, партийните раздели и далаверите с евтини жилища не подминаха Сградата на съединението.
Социалистите 3 месеца отсъстваха от Народното събрание
Още през февруари Българска социалистическа партия реши да бойкотира пленарните съвещания. И по този начин чак до края на май. Три месеца опозицията отсъстваше поради конфликта с ръководещите във връзка измененията в Изборния кодекс. От партията на Корнелия Нинова сложиха 3 условия, с цел да се върнат на работа - избор на нов състав на ЦИК, възобновяване на преференциите и ново разискване на машинното гласоподаване. После обаче се заеха с предизборната си акция и вътрешнопартийните си проблеми.
Евтини жилища
Докато столетницата никаква я нямаше в залата и предизборната акция за локалния избор беше в разгара си, гръмна най-големият политически скандал за тази година - "Апартаментгейт ". Хвърчаха оставки и обвинявания. Заради закупени жилища на цени под пазарните, от Народното събрание се отдръпнаха една след друга няколко основни фигури.
Най-знаковата "жертва " бе Цветан Цветанов. Вторият в ГЕРБ напусна Народното събрание, а след евроизборите - и всички партийни постове. Запази си обаче първокласния апартамент с частен асансьор.
Овакантеното място на ръководителя на ГЕРБ в Народното събрание зае Даниела Дариткова.
Оставка като народен представител подаде и ръководителят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Наложи му се след информацията за покупки на парцели на ниски цени от негови близки. Мястото на Добрев зае Валентин Николов.
Българска социалистическа партия също имаше присъединяване в сагата "Апартаментгейт ". Изникнаха въпросителни към парцелите на депутатите от левицата Крум Зарков и Валери Жаблянов. Но там не се стигна до мятане на оставки.
Скандалът с евтините жилища въпреки всичко не попречи на ГЕРБ да завоюват евроизборите.
Делян Пеевски се появи а Народното събрание
Движение за права и свободи изпрати трима свои представители в Брюксел. Депутатът Делян Пеевски още веднъж избра да остане в Народното събрание и изненадващо след евровота се появи там и то цели два пъти. Това "събитие " не се беше случвало от 2017 година.
Волен Сидеров изпадна в недружелюбност
Сериозно проваляне през лятото претърпя водачът на "Атака " Волен Сидеров. Изключиха го от парламентарната група "Обединени патриоти " дружно с депутатите Десислав Чуколов и Павел Шопов. От управленията на НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация аргументираха решението си с това, че атакистите редовно отхвърлят да вземат участие в взаимната работа.
Сидеров се впусна в борбата за столицата. Напусна Народното събрание и стана общински консултант. В навечерието на локалния избор арогантното му държание провокира скандал в предаването "Референдум " на Българска национална телевизия. Ден по-късно "Атака " безрезултатно щурмува постройката на публичната медия, поради възбраната Сидеров да не взе участие в излъчвания, до момента в който не се извини. Очевидно групировката е изгубила много от капацитета си до момента в който се увърташе към властта.
Партиите за малко сами да се закопаят финансова
Един скандал, почнал още напролет, набрал скорост през есента, очевидно ще продължи с цялостна мощ и идната година. Темата с партийните дотации стана гореща за депутатите откакто "Шоуто на Слави " осведоми по време на предизборната акция за евровота, че през 2018-а партиите са вземали не по 11, а по 13.23 лв. на глас.
След изборите на 26 май Министерският съвет внесе законови ремонти, с които политическите обединения да върнат надвзетите пари за последните три години.
През юни министър председателят Бойко Борисов се появи в Народното събрание и предложи дотацията да бъде понижена на 1 лев. И бюджетната комисия утвърди предлагането още същия ден. От своя страна, при една от двете си появи в постройката на Народното събрание, депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски съобщи, че Движението няма да поддържа предлагането на ГЕРБ за партийна дотация от 1 лев, само че че ще гласоподава тя да стане 0 лв..
Впоследствие беше признато финансирането на партиите да се понижи на 1 лев с опция за безкрайно финансиране от бизнеса.
През декември Българска социалистическа партия предложи 8 лв. финансиране на глас. Предложението бе импортирано от левицата сред двете четения на Закона за държавния бюджет в преходните и заключителни разпореждания на Закона за политическите партии. Освен левицата "за " гласоподаваха и "Обединени патриоти ", само че това не оказа помощ. Нещо повече, в създалата се блъсканица в залата беше отритнат и текстът за 1 лева партийна дотация, който бе заложен в проектобюджета за идната година от ръководещите и признат от бюджетната комисия.
Това предложение беше гласувано два пъти. „ За “ него в началото гласоподаваха 103 народни представители, „ Против “ – 120 и „ въздържали се “ – 1, с което бе отхвърлено. От ГЕРБ желаеха прегласуване и то още веднъж бе отхвърлено със 104 гласа „ за “, 120 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “.
Така на процедура партиите останаха с 0 лв. дотации или никакво финансиране от страната и напълно подвластни от бизнеса. Но за прекомерно малко. Депутатите в последна сметка взеха решение след ново гласоподаване партийната дотация за 2020 година да бъде 8 лева на фактически получен глас. Движение за права и свободи не взе участие в него и напусна пленарната зала. От придвижването заподозряха договорка сред ГЕРБ и левицата.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък заподозря сделка сред ръководещите и Движение за права и свободи.
По всичко проличава, че след коледната почивка Народното събрание още веднъж ще прекроява партийното финансиране. "Обединените патриоти " приготвят законови промени, посредством които партиите да не получават средства от бизнеса и наложително да бъдат финансирани от страната, а дотацията да има таван от 5 или 6 милиона. Плановете им включват и ясно да се разпише защо могат да се харчат тези средства.
Социалистите 3 месеца отсъстваха от Народното събрание
Още през февруари Българска социалистическа партия реши да бойкотира пленарните съвещания. И по този начин чак до края на май. Три месеца опозицията отсъстваше поради конфликта с ръководещите във връзка измененията в Изборния кодекс. От партията на Корнелия Нинова сложиха 3 условия, с цел да се върнат на работа - избор на нов състав на ЦИК, възобновяване на преференциите и ново разискване на машинното гласоподаване. После обаче се заеха с предизборната си акция и вътрешнопартийните си проблеми.
Евтини жилища
Докато столетницата никаква я нямаше в залата и предизборната акция за локалния избор беше в разгара си, гръмна най-големият политически скандал за тази година - "Апартаментгейт ". Хвърчаха оставки и обвинявания. Заради закупени жилища на цени под пазарните, от Народното събрание се отдръпнаха една след друга няколко основни фигури.
Най-знаковата "жертва " бе Цветан Цветанов. Вторият в ГЕРБ напусна Народното събрание, а след евроизборите - и всички партийни постове. Запази си обаче първокласния апартамент с частен асансьор.
Овакантеното място на ръководителя на ГЕРБ в Народното събрание зае Даниела Дариткова.
Оставка като народен представител подаде и ръководителят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Наложи му се след информацията за покупки на парцели на ниски цени от негови близки. Мястото на Добрев зае Валентин Николов.
Българска социалистическа партия също имаше присъединяване в сагата "Апартаментгейт ". Изникнаха въпросителни към парцелите на депутатите от левицата Крум Зарков и Валери Жаблянов. Но там не се стигна до мятане на оставки.
Скандалът с евтините жилища въпреки всичко не попречи на ГЕРБ да завоюват евроизборите.
Делян Пеевски се появи а Народното събрание
Движение за права и свободи изпрати трима свои представители в Брюксел. Депутатът Делян Пеевски още веднъж избра да остане в Народното събрание и изненадващо след евровота се появи там и то цели два пъти. Това "събитие " не се беше случвало от 2017 година.
Волен Сидеров изпадна в недружелюбност
Сериозно проваляне през лятото претърпя водачът на "Атака " Волен Сидеров. Изключиха го от парламентарната група "Обединени патриоти " дружно с депутатите Десислав Чуколов и Павел Шопов. От управленията на НФСБ и Вътрешна македонска революционна организация аргументираха решението си с това, че атакистите редовно отхвърлят да вземат участие в взаимната работа.
Сидеров се впусна в борбата за столицата. Напусна Народното събрание и стана общински консултант. В навечерието на локалния избор арогантното му държание провокира скандал в предаването "Референдум " на Българска национална телевизия. Ден по-късно "Атака " безрезултатно щурмува постройката на публичната медия, поради възбраната Сидеров да не взе участие в излъчвания, до момента в който не се извини. Очевидно групировката е изгубила много от капацитета си до момента в който се увърташе към властта.
Партиите за малко сами да се закопаят финансова
Един скандал, почнал още напролет, набрал скорост през есента, очевидно ще продължи с цялостна мощ и идната година. Темата с партийните дотации стана гореща за депутатите откакто "Шоуто на Слави " осведоми по време на предизборната акция за евровота, че през 2018-а партиите са вземали не по 11, а по 13.23 лв. на глас.
След изборите на 26 май Министерският съвет внесе законови ремонти, с които политическите обединения да върнат надвзетите пари за последните три години.
През юни министър председателят Бойко Борисов се появи в Народното събрание и предложи дотацията да бъде понижена на 1 лев. И бюджетната комисия утвърди предлагането още същия ден. От своя страна, при една от двете си появи в постройката на Народното събрание, депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски съобщи, че Движението няма да поддържа предлагането на ГЕРБ за партийна дотация от 1 лев, само че че ще гласоподава тя да стане 0 лв..
Впоследствие беше признато финансирането на партиите да се понижи на 1 лев с опция за безкрайно финансиране от бизнеса.
През декември Българска социалистическа партия предложи 8 лв. финансиране на глас. Предложението бе импортирано от левицата сред двете четения на Закона за държавния бюджет в преходните и заключителни разпореждания на Закона за политическите партии. Освен левицата "за " гласоподаваха и "Обединени патриоти ", само че това не оказа помощ. Нещо повече, в създалата се блъсканица в залата беше отритнат и текстът за 1 лева партийна дотация, който бе заложен в проектобюджета за идната година от ръководещите и признат от бюджетната комисия.
Това предложение беше гласувано два пъти. „ За “ него в началото гласоподаваха 103 народни представители, „ Против “ – 120 и „ въздържали се “ – 1, с което бе отхвърлено. От ГЕРБ желаеха прегласуване и то още веднъж бе отхвърлено със 104 гласа „ за “, 120 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “.
Така на процедура партиите останаха с 0 лв. дотации или никакво финансиране от страната и напълно подвластни от бизнеса. Но за прекомерно малко. Депутатите в последна сметка взеха решение след ново гласоподаване партийната дотация за 2020 година да бъде 8 лева на фактически получен глас. Движение за права и свободи не взе участие в него и напусна пленарната зала. От придвижването заподозряха договорка сред ГЕРБ и левицата.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък заподозря сделка сред ръководещите и Движение за права и свободи.
По всичко проличава, че след коледната почивка Народното събрание още веднъж ще прекроява партийното финансиране. "Обединените патриоти " приготвят законови промени, посредством които партиите да не получават средства от бизнеса и наложително да бъдат финансирани от страната, а дотацията да има таван от 5 или 6 милиона. Плановете им включват и ясно да се разпише защо могат да се харчат тези средства.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ