Още една лъжица по-кисел океан
Покрай завоя на американската администрация във връзка с Парижкото съглашение, инцидентни хора по целия свят започнаха да разясняват климата с увереността на експерти. И щом американският президент може да си го разреши, за какво не всеки? Конкретният мотив да се включа в полемиката е коментар на Владимир Каролев, който подлага на критика изцяло непознати нему 70 години климатични проучвания, цитирайки датския професор Ломборг (за да не стане неточност, допълням един подробност: професор по политология). В интерес на истината, има и доста по-интересни критици от Ломборг – да вземем за пример, една лекция на Йевар, нобелист по физика (но на полупроводниците), е по-гледана в YouTube от отчетите на какъв да е климатолог.
А когато заран прогнозата за времето ми я четат политолог, физик по полупроводниците и икономист, аз се усещам сюрреалистично.
Дали няма да ми предложат и нещо за високо кръвно?
Аз също не съм климатолог. За да имат думите ми тежест, е редно да показва подготовката си: преди учител по термодинамика в Софийския университет, в този момент работя в университета в Кеймбридж на заплата от печално известните застрашители на климата Вербовъчна разработка, по проблеми на горивата. Така че, не мога да бъда упрекнат, че съм корумпиран от лоби. Професионалният ми опит разрешава да преценява какъв брой е непокътнат един топлинен баланс, а модел на световното стопляне е тъкмо това. По-важното е, че съм директен очевидец на отчети от експерти с опит и престиж в научните среди (това не са инцидентни медийни звезди), и на специалисти от петролни и автомобилни компании планиращи активността на предприятията си за 20 години напред – които, бъдете сигурни, са сложни за баламосване.
Проблемът в тази ситуация е съмнение към експертите,
и той не е нищо ново под слънцето – врачки и Распутиновци имат политическо въздействие от античен Вавилон, та до ден сегашен. В отбрана на истината, обаче, науката има на своя страна най-силното оръжие против шмекери: обстоятелствата. Всичко казано и сторено от учените стои документирано, и всеки може да ревизира какъв брой смисъл има след 5, 15, 50 години. Е, направих очевидната инспекция за меродавност – отворих Гугъл Scholar (приложението на Гугъл за търсене в научни издания) и потърсих климатичен модел за световното стопляне от 1975, когато тематиката не е била натоварена с публичното напрежение, което я изкривява през днешния ден. Извадих първата работа от климатолог, която Гугъл предложи (някой си W. Broecker в Science, том 189, стр. 460, 1975 г.). Един тип, погледнах прогнозата за времето от преди 42 години. Ето какво споделя тя:
Синята крива е смяната, която световната температура би имала, в случай че следваше естествения цикъл на слънчевата интензивност. Според нея, ако нищо изключително не се случваше на планетата ни, междинната ѝ температура би варирала ту нагоре, ту надолу, с към ±0.2 градуса, съгласно това дали “печката ” е включена на 5 или на 6.
Червената крива е прогнозата на Броукър отпреди 42 години, отчитаща, че планетата ни бързо се трансформира, тъй като човечеството изсипва в атмосферата ѝ толкоз доста въглероден диоксид, колкото тя не е виждала. А въглеродният диоксид е специфичен газ – работи все едно си топлоизолираме къщата, при все това печката все по този начин работи на 5-6. Резултатът е, че къщата ни ще се затопли видимо над естествените ±0.2 градуса. Броукър, много самоуверено за 1975, е планувал за 2016 година повече от градус над естественото.
Точките са миналогодишните данни на НАСА,
до които всеки има достъп с Гугъл. Това е какво е показвал термометърът в къщата 42 години след Броукър. И несъмнено политолозите в региона ще се изненадат, само че физическите модели на климата не са като политологическите – работят!! – и като сме си топлоизолирали къщата, температурата правилно се е покачила с колкото е за очакване.
Мога да унищожа с обстоятелства всеки аргумент на известните отрицатели на световните климатични промени, провокирани от индивида, само че в случай че тази графика не ви убеждава, че климатолозите си знаят работата по-добре от врачките, нямам доверие спомагателното изпитание да си коства. Защото, дами и господа, тази 42 годишна тънка алена линия от картинката споделя, че прогнозата им е била точна.
Може би е рационално тогава да чуем какво още ни споделят?
Глобалното стопляне е проблем толкоз комплициран, че в света едва ли има повече от стотина учени, които го схващат в дълбочина. Тези учени са добре познати в региона си, и се употребяват с доверието на сътрудниците си. Науката работи по този начин: експертите работят в лабораториите и на компютрите си, и понякога се събират на научни конференции, с цел да се изслушат и да спорят един с различен. Тези конференции не са YouTube, нито TED – те са събития, които фактически събират най-впечатляващите мозъци в дадена област, и там огромните имена печелят признанието, което имат, с разум и обстоятелства. Уверявам ви, че на тези конференции има изключително сериозни гласове. И това не са неточните, неинформирани, неразбиращи тематиката и най-често доста нездравословни коментатори (и тук не включвам единствено критици-неверници, само че и множеството от “религиозните ” воини против световното стопляне!), с които мас-медиите ни облъчват. Макар и незанимателен за всеобщата аудитория, тихият невъзмутим глас на експертите по климат и енергетика е единственият логичен в цялото това кудкудякане.
Не мога да се измервам с “осемхилядниците ” измежду учените, само че мога да послужа за преводач и да споделя до какви заключения са стигнали те, с днешна дата. За да не изгубя вниманието Ви, избрах единствено трите най-важни въпроса от тези, с които всички сме отблъчвани от екрана, и на които се усещам задоволително убеден да отговоря.
1. Има ли видим световен резултат от човешката активност върху положението на атмосферата?Коя човешка активност?
Да, безспорен: концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата се е нараснала с 33% след индустриалната гражданска война. Това е АДСКИ доста! И повода са фосилните горива, т.е., моторите и ТЕЦ-овете.
2. Има ли въобще дълготраен резултат от въглеродния диоксид? Какъв?
Мисълта, че такава грандиозна смяна на състава на атмосферата ще остане без резултат, е, меко казано, глупава. Резултатите са безусловно хиляди – дребни, огромни, положителни, неприятни, повече и по-малко изследвани. Много добре документирани рискови следствия от творби от индивида въглероден диоксид са покачването на температурата на повърхността на планетата (забележимо над естествените ѝ цикли) и нарасналата киселинност на повърхността на международния океан. Добре документирано позитивно разследване е нарасналата зелена маса на Земята.
3. Ако има и негативни, и позитивни следствия, належащо ли е да вземем ограничения?
Това, което научната общественост споделя на останалата част от човечеството е: ние, хората, сме причина за гигантска смяна на положението на планетата. Дали ще е пагубна? Не знаем, само че е изцяло допустимо. Трябва ли да вземем ограничения да ограничим активност на човечеството, с евентуално рисков, неконтролируем и мъчно предвидим резултат? Много тъп въпрос, почтено! Ако видите детето си да бърника по работещ флекс, само че то може и да не се пореже доста, ще продължите ли умерено да си пиете кафето?
Какво следва?
Досега човечеството е докарало покачване на температурата от 1 градус и намаляване на киселинноста на повърхността на океана от 0.3 рН единици (равностойно на две лъжици оцет в супата ви вместо една). Това е неприятно, само че към момента търпимо. Според прогнозите на експертите, до края на века евентуално ще докараме още 1 градус нагоре (представете си, че Вие през днешния ден сте се събудили с температура 37.6°С и докторът Ви твърди, че на следващия ден ще са 38.6°С) и може би с още “1 лъжица ” по-кисел океан. Никой не знае какъв брой търпимо ще е това, само че не познавам нито един добър академик, който да се отнася към прогнозата с друго с изключение на с паника.
Ако за нещо Каролев и Ломборг са прави, то е, че Парижкото съглашение не е задоволително ефикасна тактика за решение на казуса. То планува първо битка със следствията, а след това с повода. А дълбоката причина за световното стопляне е комбинацията от енергийните потребности на глава от популацията и броят на хората на планетата. За да поясня, ето една вест, от която смути даже сътрудниците ми от Вербовъчна разработка: автомобилната промишленост приготвя активи за 350,000,000 нови притежатели на леки коли единствено в Китай в идващите 20 години. Това са стотици милиони живи хора, чиито родители са ходели пеш, и чиито деца ще пътуват със аероплан. И това е естественият ход на нещата. Резултатът ще бъде още доста въглероден диоксид. Парижкото съглашение, обаче, ще завоюва скъпо време на човечеството, с вярата да измислим по-трайно решение.
Къде е вярата? Първият проблем е потреблението на сила. Няма елементарен метод човечеството да замести всичката сила, създадена от фосилни горива, с евтина опция. Биогоривата не са решение; вятърната сила е незадоволително ефикасна, към този момент. АЕЦ е положително, само че непопулярно решение и изисква създаване на нови технологии за филтриране на отпадъците. Имаме впечатляващ софтуерен прогрес със слънчевата сила: най-малко в Сахара и Аризона, тя към този момент е не просто опция, а логически избор. Истинско избавление може да пристигна от термоядрения синтез, и вярата, че първата термоядрена електроцентрала ще проработи в обозримо бъдеще прозира (според персоналното ми мнение) в Парижкото съглашение.
Втората безмълвна вяра е, че популацията на Земята ще спре да се усилва от единствено себе си, като резултат от по-доброто обучение и стандарт на живот. Тенденция това да се случи в действителност има, само че дали платото ще бъде на 10 или на 20 милиарда души зависи от политическата воля на света като цяло.
Има ли мотиви за оптимизъм?
Парижкото съглашение е огромна стъпка, тъй като пренасочва големи вложения от искрено безотговорни към (по сегашните стандарти) виновни източници на сила. Дори единствено да успеем да задържим излъчванията на въглероден диоксид на настоящето им ниво, вместо стремглавият им напредък от последните 100 години, това към този момент ще е мотив за горделивост за човечеството. Нека бъде ясно – точно покачването на равнището на CO2 е нашият грях, и не трябва да се вторачваме в следствия като световната температура (която ще продължи да се повишава по инерция още дълги години без значение от ограниченията, които вземем, тъй като към този момент белята е сторена).
Инвестициите на Европейски Съюз, и изключително Германия, в проучванията по термоядрен синтез значат, че към момента има кой да слуша тихите трезви гласове. Раждаемостта в Африка и Азия се намалява с бързи темпове. Земята ни изненадва с някои буферни резултати (например, ледовете на Антрактида отхвърлят да се топят; Световният океан е малко по-добър краткотраен термостат от прогнозираното; зелената маса на Земята се усилва повече от очакваното), които забавят в не доста ясна степен резултатите от световното стопляне. Битката не е обречена.
А от нас зависи ли нещо въобще?
Преди две години имах достойнството да бъда измежду слушателите на отчет на Дейвид МакКей – един от най-забележителните мозъци, които съм срещал по пътя си, и един от дребното огромни учени, които споделяха сполучливо със света отвън университета. Той умря млад броени месеци по-късно (може би втората причина да пиша този текст). За всеки, който жадува за истина, предлагам книгата му.
Според разбора на МакКей, един забележителен буфер, с който човечеството към момента разполага, е смяна в нашият метод на живот. Сиреч, има огромен площад ние да решим част от казуса. Нищо комплицирано не е – би трябвало да пестим сила. Да караме колела. Изненадах се какъв брой доста би се отразило на цялостната картина, в случай че популацията на Европа изключваше парното в стаите, които не употребява, гасеше лампите и даже компютъра, когато не са нужни. Или избираше рационални тактики за пътешестване. С една дума, в случай че просто консумираше сила рационално.
Но за това, различен път.
А когато заран прогнозата за времето ми я четат политолог, физик по полупроводниците и икономист, аз се усещам сюрреалистично.
Дали няма да ми предложат и нещо за високо кръвно?
Аз също не съм климатолог. За да имат думите ми тежест, е редно да показва подготовката си: преди учител по термодинамика в Софийския университет, в този момент работя в университета в Кеймбридж на заплата от печално известните застрашители на климата Вербовъчна разработка, по проблеми на горивата. Така че, не мога да бъда упрекнат, че съм корумпиран от лоби. Професионалният ми опит разрешава да преценява какъв брой е непокътнат един топлинен баланс, а модел на световното стопляне е тъкмо това. По-важното е, че съм директен очевидец на отчети от експерти с опит и престиж в научните среди (това не са инцидентни медийни звезди), и на специалисти от петролни и автомобилни компании планиращи активността на предприятията си за 20 години напред – които, бъдете сигурни, са сложни за баламосване.
Проблемът в тази ситуация е съмнение към експертите,
и той не е нищо ново под слънцето – врачки и Распутиновци имат политическо въздействие от античен Вавилон, та до ден сегашен. В отбрана на истината, обаче, науката има на своя страна най-силното оръжие против шмекери: обстоятелствата. Всичко казано и сторено от учените стои документирано, и всеки може да ревизира какъв брой смисъл има след 5, 15, 50 години. Е, направих очевидната инспекция за меродавност – отворих Гугъл Scholar (приложението на Гугъл за търсене в научни издания) и потърсих климатичен модел за световното стопляне от 1975, когато тематиката не е била натоварена с публичното напрежение, което я изкривява през днешния ден. Извадих първата работа от климатолог, която Гугъл предложи (някой си W. Broecker в Science, том 189, стр. 460, 1975 г.). Един тип, погледнах прогнозата за времето от преди 42 години. Ето какво споделя тя:
Синята крива е смяната, която световната температура би имала, в случай че следваше естествения цикъл на слънчевата интензивност. Според нея, ако нищо изключително не се случваше на планетата ни, междинната ѝ температура би варирала ту нагоре, ту надолу, с към ±0.2 градуса, съгласно това дали “печката ” е включена на 5 или на 6.
Червената крива е прогнозата на Броукър отпреди 42 години, отчитаща, че планетата ни бързо се трансформира, тъй като човечеството изсипва в атмосферата ѝ толкоз доста въглероден диоксид, колкото тя не е виждала. А въглеродният диоксид е специфичен газ – работи все едно си топлоизолираме къщата, при все това печката все по този начин работи на 5-6. Резултатът е, че къщата ни ще се затопли видимо над естествените ±0.2 градуса. Броукър, много самоуверено за 1975, е планувал за 2016 година повече от градус над естественото.
Точките са миналогодишните данни на НАСА,
до които всеки има достъп с Гугъл. Това е какво е показвал термометърът в къщата 42 години след Броукър. И несъмнено политолозите в региона ще се изненадат, само че физическите модели на климата не са като политологическите – работят!! – и като сме си топлоизолирали къщата, температурата правилно се е покачила с колкото е за очакване.
Мога да унищожа с обстоятелства всеки аргумент на известните отрицатели на световните климатични промени, провокирани от индивида, само че в случай че тази графика не ви убеждава, че климатолозите си знаят работата по-добре от врачките, нямам доверие спомагателното изпитание да си коства. Защото, дами и господа, тази 42 годишна тънка алена линия от картинката споделя, че прогнозата им е била точна.
Може би е рационално тогава да чуем какво още ни споделят?
Глобалното стопляне е проблем толкоз комплициран, че в света едва ли има повече от стотина учени, които го схващат в дълбочина. Тези учени са добре познати в региона си, и се употребяват с доверието на сътрудниците си. Науката работи по този начин: експертите работят в лабораториите и на компютрите си, и понякога се събират на научни конференции, с цел да се изслушат и да спорят един с различен. Тези конференции не са YouTube, нито TED – те са събития, които фактически събират най-впечатляващите мозъци в дадена област, и там огромните имена печелят признанието, което имат, с разум и обстоятелства. Уверявам ви, че на тези конференции има изключително сериозни гласове. И това не са неточните, неинформирани, неразбиращи тематиката и най-често доста нездравословни коментатори (и тук не включвам единствено критици-неверници, само че и множеството от “религиозните ” воини против световното стопляне!), с които мас-медиите ни облъчват. Макар и незанимателен за всеобщата аудитория, тихият невъзмутим глас на експертите по климат и енергетика е единственият логичен в цялото това кудкудякане.
Не мога да се измервам с “осемхилядниците ” измежду учените, само че мога да послужа за преводач и да споделя до какви заключения са стигнали те, с днешна дата. За да не изгубя вниманието Ви, избрах единствено трите най-важни въпроса от тези, с които всички сме отблъчвани от екрана, и на които се усещам задоволително убеден да отговоря.
1. Има ли видим световен резултат от човешката активност върху положението на атмосферата?Коя човешка активност?
Да, безспорен: концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата се е нараснала с 33% след индустриалната гражданска война. Това е АДСКИ доста! И повода са фосилните горива, т.е., моторите и ТЕЦ-овете.
2. Има ли въобще дълготраен резултат от въглеродния диоксид? Какъв?
Мисълта, че такава грандиозна смяна на състава на атмосферата ще остане без резултат, е, меко казано, глупава. Резултатите са безусловно хиляди – дребни, огромни, положителни, неприятни, повече и по-малко изследвани. Много добре документирани рискови следствия от творби от индивида въглероден диоксид са покачването на температурата на повърхността на планетата (забележимо над естествените ѝ цикли) и нарасналата киселинност на повърхността на международния океан. Добре документирано позитивно разследване е нарасналата зелена маса на Земята.
3. Ако има и негативни, и позитивни следствия, належащо ли е да вземем ограничения?
Това, което научната общественост споделя на останалата част от човечеството е: ние, хората, сме причина за гигантска смяна на положението на планетата. Дали ще е пагубна? Не знаем, само че е изцяло допустимо. Трябва ли да вземем ограничения да ограничим активност на човечеството, с евентуално рисков, неконтролируем и мъчно предвидим резултат? Много тъп въпрос, почтено! Ако видите детето си да бърника по работещ флекс, само че то може и да не се пореже доста, ще продължите ли умерено да си пиете кафето?
Какво следва?
Досега човечеството е докарало покачване на температурата от 1 градус и намаляване на киселинноста на повърхността на океана от 0.3 рН единици (равностойно на две лъжици оцет в супата ви вместо една). Това е неприятно, само че към момента търпимо. Според прогнозите на експертите, до края на века евентуално ще докараме още 1 градус нагоре (представете си, че Вие през днешния ден сте се събудили с температура 37.6°С и докторът Ви твърди, че на следващия ден ще са 38.6°С) и може би с още “1 лъжица ” по-кисел океан. Никой не знае какъв брой търпимо ще е това, само че не познавам нито един добър академик, който да се отнася към прогнозата с друго с изключение на с паника.
Ако за нещо Каролев и Ломборг са прави, то е, че Парижкото съглашение не е задоволително ефикасна тактика за решение на казуса. То планува първо битка със следствията, а след това с повода. А дълбоката причина за световното стопляне е комбинацията от енергийните потребности на глава от популацията и броят на хората на планетата. За да поясня, ето една вест, от която смути даже сътрудниците ми от Вербовъчна разработка: автомобилната промишленост приготвя активи за 350,000,000 нови притежатели на леки коли единствено в Китай в идващите 20 години. Това са стотици милиони живи хора, чиито родители са ходели пеш, и чиито деца ще пътуват със аероплан. И това е естественият ход на нещата. Резултатът ще бъде още доста въглероден диоксид. Парижкото съглашение, обаче, ще завоюва скъпо време на човечеството, с вярата да измислим по-трайно решение.
Къде е вярата? Първият проблем е потреблението на сила. Няма елементарен метод човечеството да замести всичката сила, създадена от фосилни горива, с евтина опция. Биогоривата не са решение; вятърната сила е незадоволително ефикасна, към този момент. АЕЦ е положително, само че непопулярно решение и изисква създаване на нови технологии за филтриране на отпадъците. Имаме впечатляващ софтуерен прогрес със слънчевата сила: най-малко в Сахара и Аризона, тя към този момент е не просто опция, а логически избор. Истинско избавление може да пристигна от термоядрения синтез, и вярата, че първата термоядрена електроцентрала ще проработи в обозримо бъдеще прозира (според персоналното ми мнение) в Парижкото съглашение.
Втората безмълвна вяра е, че популацията на Земята ще спре да се усилва от единствено себе си, като резултат от по-доброто обучение и стандарт на живот. Тенденция това да се случи в действителност има, само че дали платото ще бъде на 10 или на 20 милиарда души зависи от политическата воля на света като цяло.
Има ли мотиви за оптимизъм?
Парижкото съглашение е огромна стъпка, тъй като пренасочва големи вложения от искрено безотговорни към (по сегашните стандарти) виновни източници на сила. Дори единствено да успеем да задържим излъчванията на въглероден диоксид на настоящето им ниво, вместо стремглавият им напредък от последните 100 години, това към този момент ще е мотив за горделивост за човечеството. Нека бъде ясно – точно покачването на равнището на CO2 е нашият грях, и не трябва да се вторачваме в следствия като световната температура (която ще продължи да се повишава по инерция още дълги години без значение от ограниченията, които вземем, тъй като към този момент белята е сторена).
Инвестициите на Европейски Съюз, и изключително Германия, в проучванията по термоядрен синтез значат, че към момента има кой да слуша тихите трезви гласове. Раждаемостта в Африка и Азия се намалява с бързи темпове. Земята ни изненадва с някои буферни резултати (например, ледовете на Антрактида отхвърлят да се топят; Световният океан е малко по-добър краткотраен термостат от прогнозираното; зелената маса на Земята се усилва повече от очакваното), които забавят в не доста ясна степен резултатите от световното стопляне. Битката не е обречена.
А от нас зависи ли нещо въобще?
Преди две години имах достойнството да бъда измежду слушателите на отчет на Дейвид МакКей – един от най-забележителните мозъци, които съм срещал по пътя си, и един от дребното огромни учени, които споделяха сполучливо със света отвън университета. Той умря млад броени месеци по-късно (може би втората причина да пиша този текст). За всеки, който жадува за истина, предлагам книгата му.
Според разбора на МакКей, един забележителен буфер, с който човечеството към момента разполага, е смяна в нашият метод на живот. Сиреч, има огромен площад ние да решим част от казуса. Нищо комплицирано не е – би трябвало да пестим сила. Да караме колела. Изненадах се какъв брой доста би се отразило на цялостната картина, в случай че популацията на Европа изключваше парното в стаите, които не употребява, гасеше лампите и даже компютъра, когато не са нужни. Или избираше рационални тактики за пътешестване. С една дума, в случай че просто консумираше сила рационално.
Но за това, различен път.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ