Маршал Жуков, златният батальон и дачата със съкровища
Покорителят на Берлин си навлича гнева на Берия и Сталин
Специална военна част краде 7 вагона съкровища за Маршала на успеха
Любовта на народа го праща в недружелюбност, отхвърлят да го погребат
Когато на 24 юни 1945 година покорителят на Берлин маршал Георги Жуков, тържествено минава на бял кон през Червения площад по време на първия боен церемониал в Русия в чест на успеха над нацизма, никой от присъстващите 40 000 ветерани от кръвопролитните борби не може даже да си показа, че над главата на героя в действителност се струпват най-черните облаци. Жуков е на гребена на славата. Превзел е столицата на Хитлер, приел е капитулацията на Германия, хазаин е на най-зрелищната проява на съветската военна мощност, наименуван е Маршал на победата… И все пак, малко по-късно изпада в недружелюбност. Сталин и партийната върхушка не могат да простят Жуков две неща: безкрайната му известност измежду нарова и несметните му благосъстояния. Започват против него „ дело за титли “.
Героят разбойник
Маршалът е упрекнат в кражба от Германия на злато, диаманти, картини, мебели, килими и какви ли не още съкровища „ за персонална приложимост “. И разследван като най-долен разбойник.
Разбира се, в дъното за заверата е страховитият началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Лаврентий Павлович Берия. Шпионите му в началото водят копоите на Берия в жилището на Георги Жуков в Москва. Но откритото, въпреки и скъпо, не ги задоволява. През януари 1948 година по персонална заповед на Сталин чиновници на държавната сигурност претърсват жилището на Жуков. Донесенията били, че там маршалът пази сандък и куфар със злато, диаманти и други бижута. Но не са открити нито сандък, нито куфар. Открита е единствено една кутия, защитавана в сейфа в спалнята. Там има 24 часовника, 17 от които златни, а три - обсипани със скъпоценни камъни. В сейфа има още златни пръстени и висулки, златна кутия за цигари, верижки и гривни, обеци и ключодържател, украсени с доста скъпоценни камъни.
„ Апартаментът на Жуков основава усещането, че всичко, което би могло да го компрометира, е отстранено оттова “, написа в доклада на чиновници на Берия. Което става мотив за нахлуването им дачата на маршала в село Рубльово в Подмосковието. И там полицаите откриват пещерата на Аладин. Обявяват, че тя е „ склад за съкровища ”.
„ Влизайки в дачата е мъчно да си представим, че сме покрай Москва, а не в Германия “
Из документите по делото с гриф „ Строго секретно “.
Списъкът с изброените полезности надвишава няколко страници. В дачата са открити над четири хиляди метра скъпи платове – вълна, кадифе, брокат, коприна, 323 кожи на самури, маймуни, лисици, каракуни, 35 броя висококачествено шевро, 44 прескъпи килими, големи гоблени и картини, взети от двореца в Потсдам и други крепости в Германия. Някои от гоблените, картините и кожите са изложени, останалите са складирани.
Милиционерите откриват 55 картини, множеството от които окачени по стените, даже и в кухнята. Останалите – също са опаковани и складирани. Копоите намират 7 огромни кутии със скъпи порцеланови сервизи за хранене и чай, две кутии сребърни принадлежности, 20 броя неповторими ловни пушки от компанията " Holland-Holland ". Само една от тези пушки, увековечена през 1998 в неповторимия филм на Гай Ричи „ Две димящи дума ” и през днешния ден коства несметни пари, камо ли 20.
„ Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфар “, гласи отчетът до Сталин.
Дачата на Жуков всъщност е същински музей. Навсякъде в него има бронзови и порцеланови вази и фигурки, както и „ всевъзможни джунджурии с непознат генезис “. Генералният извод е, че в дачата на Жуков няма нито едно нещо, което е създадено в Съюз на съветските социалистически републики, като се изключи 2 пътеки на входа на къщата. Всичко останало са немски мебели, съдове, пердета и украшения и творби на изкуството. Най-потресени са енкаведейците от обстоятелството, че във вилата няма една руска книга. Рафтовете на библиотеките й са цялостни с голямо количество книги на немски език - с фини подвързии и златно щамповани.
Берия не стартира претърсването на парцелите на Жуков инцидентно. Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична загадка още по това време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни титли ”, натоварени в седем жп вагона.
Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия освен мебели, творби на изкуството и скъпоценности. Но и голям брой първокласни коли. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, състезателен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с огромен персонализиран корпус - като подарък за най-голямата му щерка. Колите са прибрани от Жуков, без значение, че в Москва той към този момент си има личен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин - Packard 180 от 1940 година
Колите на Жуков се пазели в София
Жуков не може да кара, само че обича да го возят с „ гневна ” скорост. Има персонален водач - Александър Бучин, първокачествен шпионин на Народния комисариат на Държавна сигурност. Първата си кола - мощен Horch, маршалът получава през 1941 година Намерена е в гараж измежду колите на бившето немско посолство в Съюз на съветските социалистически републики. След това Жуков се реалокира в американски Willys и през есента на 1944 година получава премиум автомобил всред трофеите. Автомобилите са оставени в гаража на немския боен аташе в София, взет от руските войски.
За да дойде в Берлин, който преди малко е високомерен от руските бойци, маршал Жуков се стопира на брониран петтонен мерцедес, който елементарно може да форсира до 200 километра в час, споделя Бучин. Но най-после Жуков е отведен на тържествената гала по сключване на Акта за предаване на Германия, с друго транспортно средство - Packard.
Делото за трофеите потегля през 1946 година Събирах отпадъци, споделя Жуков
Облаците над главата на Жуков се сгъстиха през лятото на 1946 година. Той беше упрекнат в заграбване на титли и „ преувеличаване на заслугите си в побеждаването на Хитлер “, след което против него е формирано „ дело за титли “.
„ Признавам, че съм доста отговорен, че не съм предал целия този непотребен отпадък някъде в склада, надявайки се, че никой не се нуждае от него. Кълна се като комунист, че по-късно ще заобикалям такива неточности и нелепости. Със сигурност към момента и напълно послужвам на родината, партията и Великия приятел Сталин. ”, написа Георги Жуков в обяснителната записка, адресирана до секретаря на Централен комитет на ВКП (б) Андрей Жданов. Тя би трябвало да потвърди неговото разкайване за заграбените за персонално прилагане титли. Но няма никакво значение.
Машината от дълго време е задействана. И амнистия няма. Жуков е отхвърлен от поста главнокомандващ на сухопътните войски и е назначен за командващ войските на Одеския окръг. Две години по-късно е изместен на поста пълководец на Уралския боен окръг.
Жуков живее в Свердловск от 1948 до 1953 година. Макар че хората посрещат с аплодисменти Героя на Съветския съюз, той си знае, че е в заточение. Заедно със фамилията си маршалът се открива в имение на територията на някогашния Ново-Тихвински манастир в Зеленая Роща. И остава надалеч от политическите каузи в столицата, в която няма право да се връща.
През тези години Жуков става непосредствен другар с писателя Павел Бажов. Пишат си, вървят си на посетители. Когато през декември 1950 година Бажов умира в московска болница от рак на белия дроб, Георги Константинович носи ковчега му на погребението.
През 1950 година в окръжната военна болница Жуков се среща с военния доктор Галина Семьонова. Тогава той е на 54 години, а тя беше с 30 години по-млада. Голямата разлика обаче не пречи на двамата и скоро Галина става третата брачна половинка на Жуков. Ражда му щерка - Мария. След гибелта на Сталин Жуков най-сетне получи позволение да се върне в Москва. Става първи заместник-министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики, а две години по-късно – и министър на защитата на Съветския съюз.
Богаташите сиромаси в столицата
В столицата Жукови се откриват в шестстаен апартамент в някогашната жилищна постройка на граф Шереметев на Романовия рид, който носи прякора " Маршалски ". Съседи са им партийните водачи, министри и герои на успеха. Всички те се отличавали от другите руски хора по своето благосъстояние. Децата, родени в тези фамилии, нямат визия, че техните връстници живеят в общи жилища, че получават храна с дажби, че нямат летни вили и така нататък
След тогавашното охолно обзаведено московско жилище и именитата дача, апартаментът на Жукови след изгнанието е на процедура празен. Властите разрешават на жителите да избират държавни мебели и други предмети от бита, само че за потреблението им се заплаща наем. Горди, маршалът и околните му избират да имат лични мебели. Затова апартаментът им остава изцяло гол.
На същата улица има трапезария за здравно хранене в четвъртата основна дирекция на Министерството на здравеопазването на Съюз на съветските социалистически републики, която е наречена „ Кремълската трапезария “. Всеки прикачен към нея получава купони за обяд и вечеря, може да си вземе и суха дажба или да си поръча храна у дома. Но Жукови избират да не употребяват и това. Готвят си у дома, всичко належащо си купуват от прилежащия боен магазин. Маршалът, фен на лукса и високите скорости, върви пешком на работа…
Хрушчов го афишира за авантюрист
След две години в Министерството на защитата, при Хрушчов Георги Константинович още веднъж изпада в позорно състояние. Народната известност му изиграва неприятна смешка, обръщайки партийния хайлайф против него. Жуков освен е освободен от поста министър, само че и отхвърлен от Президиума на Централен комитет и Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
В. " Правда " разгласява публикация на маршал Конев, в която се оповестява, че Жуков не оправдава доверието на партията, " податлив е към авантюризъм в разбирането на най-важните задания на външната политика на Съюз на съветските социалистически републики и в управлението на Министерство на защитата. "
Това отношение към Маршала на успеха продължава доникъде на 60-те години на предишния век. При Брежнев Жуков за малко се връща в общественото пространство, само че единствено тъй като Леонид Илич взема решение да употребява по-активно тематиката за Великата отечествена война и да съживи парадите на Победата. Така Жуков е добре пристигнал. Нали провежда първия церемониал на Червения площад?!
Годините на срам и оскърбление разклащат здравето на маршала, въпреки че през 1969 година му е оказана „ огромна чест ” - разрешено му е да разгласява записки за войната - „ Спомени и размишления “.
Жуков е съборен душевен най-много от гибелта на обичаната си трета брачна половинка. Галина умира на 53 години през ноември 1973 година Само няколко месеца по-късно – през май 1974 година Георги Жуков получава инфаркт. Умира на 18 юни в Централната клинична болница, малко преди 17-ия рожден ден на най-малката си щерка.
Властите не разрешават заравяне. Урната му е в стената на Кремъл
Приживе Жуков желае да бъде заровен. Роднините се пробват да изпълнят последната му воля, само че управляващите не разрешават. Ковчегът с тялото на Жуков е изложен за поклонение в Централния дом на Съветската войска, което се приема за следващо омаловажаване на престижа и заслугите на Жуков. Обикновено телата на държавните мъже се излагали за поклонение във Всесъюзния централен съвет на профсъюзите.
Независимо от това опашката от хора, които желаят да си вземат последно довиждане с Маршала на успеха е стотици метри. В края на церемонията тялото е отнесено в крематориума. Публиката чака идването на маршала от военно-въздушните сили Руденко, тъй като има бит: кремацията на един маршал стартира единствено по заповед на различен.
На 21 юни 1974 година урната с останките на Жуков е сложена на лафет. Хората се събират на Червения площад. От трибуната на мавзолея на Ленин маршал Гречко произнесе тирада за подвизите на Жуков. След това урната с пепелта беше зазидана в стената на Кремъл.
Специална военна част краде 7 вагона съкровища за Маршала на успеха
Любовта на народа го праща в недружелюбност, отхвърлят да го погребат
Когато на 24 юни 1945 година покорителят на Берлин маршал Георги Жуков, тържествено минава на бял кон през Червения площад по време на първия боен церемониал в Русия в чест на успеха над нацизма, никой от присъстващите 40 000 ветерани от кръвопролитните борби не може даже да си показа, че над главата на героя в действителност се струпват най-черните облаци. Жуков е на гребена на славата. Превзел е столицата на Хитлер, приел е капитулацията на Германия, хазаин е на най-зрелищната проява на съветската военна мощност, наименуван е Маршал на победата… И все пак, малко по-късно изпада в недружелюбност. Сталин и партийната върхушка не могат да простят Жуков две неща: безкрайната му известност измежду нарова и несметните му благосъстояния. Започват против него „ дело за титли “.
Героят разбойник
Маршалът е упрекнат в кражба от Германия на злато, диаманти, картини, мебели, килими и какви ли не още съкровища „ за персонална приложимост “. И разследван като най-долен разбойник.
Разбира се, в дъното за заверата е страховитият началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Лаврентий Павлович Берия. Шпионите му в началото водят копоите на Берия в жилището на Георги Жуков в Москва. Но откритото, въпреки и скъпо, не ги задоволява. През януари 1948 година по персонална заповед на Сталин чиновници на държавната сигурност претърсват жилището на Жуков. Донесенията били, че там маршалът пази сандък и куфар със злато, диаманти и други бижута. Но не са открити нито сандък, нито куфар. Открита е единствено една кутия, защитавана в сейфа в спалнята. Там има 24 часовника, 17 от които златни, а три - обсипани със скъпоценни камъни. В сейфа има още златни пръстени и висулки, златна кутия за цигари, верижки и гривни, обеци и ключодържател, украсени с доста скъпоценни камъни.
„ Апартаментът на Жуков основава усещането, че всичко, което би могло да го компрометира, е отстранено оттова “, написа в доклада на чиновници на Берия. Което става мотив за нахлуването им дачата на маршала в село Рубльово в Подмосковието. И там полицаите откриват пещерата на Аладин. Обявяват, че тя е „ склад за съкровища ”.
„ Влизайки в дачата е мъчно да си представим, че сме покрай Москва, а не в Германия “
Из документите по делото с гриф „ Строго секретно “.
Списъкът с изброените полезности надвишава няколко страници. В дачата са открити над четири хиляди метра скъпи платове – вълна, кадифе, брокат, коприна, 323 кожи на самури, маймуни, лисици, каракуни, 35 броя висококачествено шевро, 44 прескъпи килими, големи гоблени и картини, взети от двореца в Потсдам и други крепости в Германия. Някои от гоблените, картините и кожите са изложени, останалите са складирани.
Милиционерите откриват 55 картини, множеството от които окачени по стените, даже и в кухнята. Останалите – също са опаковани и складирани. Копоите намират 7 огромни кутии със скъпи порцеланови сервизи за хранене и чай, две кутии сребърни принадлежности, 20 броя неповторими ловни пушки от компанията " Holland-Holland ". Само една от тези пушки, увековечена през 1998 в неповторимия филм на Гай Ричи „ Две димящи дума ” и през днешния ден коства несметни пари, камо ли 20.
„ Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфар “, гласи отчетът до Сталин.
Дачата на Жуков всъщност е същински музей. Навсякъде в него има бронзови и порцеланови вази и фигурки, както и „ всевъзможни джунджурии с непознат генезис “. Генералният извод е, че в дачата на Жуков няма нито едно нещо, което е създадено в Съюз на съветските социалистически републики, като се изключи 2 пътеки на входа на къщата. Всичко останало са немски мебели, съдове, пердета и украшения и творби на изкуството. Най-потресени са енкаведейците от обстоятелството, че във вилата няма една руска книга. Рафтовете на библиотеките й са цялостни с голямо количество книги на немски език - с фини подвързии и златно щамповани.
Берия не стартира претърсването на парцелите на Жуков инцидентно. Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична загадка още по това време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни титли ”, натоварени в седем жп вагона.
Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия освен мебели, творби на изкуството и скъпоценности. Но и голям брой първокласни коли. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, състезателен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с огромен персонализиран корпус - като подарък за най-голямата му щерка. Колите са прибрани от Жуков, без значение, че в Москва той към този момент си има личен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин - Packard 180 от 1940 година
Колите на Жуков се пазели в София
Жуков не може да кара, само че обича да го возят с „ гневна ” скорост. Има персонален водач - Александър Бучин, първокачествен шпионин на Народния комисариат на Държавна сигурност. Първата си кола - мощен Horch, маршалът получава през 1941 година Намерена е в гараж измежду колите на бившето немско посолство в Съюз на съветските социалистически републики. След това Жуков се реалокира в американски Willys и през есента на 1944 година получава премиум автомобил всред трофеите. Автомобилите са оставени в гаража на немския боен аташе в София, взет от руските войски.
За да дойде в Берлин, който преди малко е високомерен от руските бойци, маршал Жуков се стопира на брониран петтонен мерцедес, който елементарно може да форсира до 200 километра в час, споделя Бучин. Но най-после Жуков е отведен на тържествената гала по сключване на Акта за предаване на Германия, с друго транспортно средство - Packard.
Делото за трофеите потегля през 1946 година Събирах отпадъци, споделя Жуков
Облаците над главата на Жуков се сгъстиха през лятото на 1946 година. Той беше упрекнат в заграбване на титли и „ преувеличаване на заслугите си в побеждаването на Хитлер “, след което против него е формирано „ дело за титли “.
„ Признавам, че съм доста отговорен, че не съм предал целия този непотребен отпадък някъде в склада, надявайки се, че никой не се нуждае от него. Кълна се като комунист, че по-късно ще заобикалям такива неточности и нелепости. Със сигурност към момента и напълно послужвам на родината, партията и Великия приятел Сталин. ”, написа Георги Жуков в обяснителната записка, адресирана до секретаря на Централен комитет на ВКП (б) Андрей Жданов. Тя би трябвало да потвърди неговото разкайване за заграбените за персонално прилагане титли. Но няма никакво значение.
Машината от дълго време е задействана. И амнистия няма. Жуков е отхвърлен от поста главнокомандващ на сухопътните войски и е назначен за командващ войските на Одеския окръг. Две години по-късно е изместен на поста пълководец на Уралския боен окръг.
Жуков живее в Свердловск от 1948 до 1953 година. Макар че хората посрещат с аплодисменти Героя на Съветския съюз, той си знае, че е в заточение. Заедно със фамилията си маршалът се открива в имение на територията на някогашния Ново-Тихвински манастир в Зеленая Роща. И остава надалеч от политическите каузи в столицата, в която няма право да се връща.
През тези години Жуков става непосредствен другар с писателя Павел Бажов. Пишат си, вървят си на посетители. Когато през декември 1950 година Бажов умира в московска болница от рак на белия дроб, Георги Константинович носи ковчега му на погребението.
През 1950 година в окръжната военна болница Жуков се среща с военния доктор Галина Семьонова. Тогава той е на 54 години, а тя беше с 30 години по-млада. Голямата разлика обаче не пречи на двамата и скоро Галина става третата брачна половинка на Жуков. Ражда му щерка - Мария. След гибелта на Сталин Жуков най-сетне получи позволение да се върне в Москва. Става първи заместник-министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики, а две години по-късно – и министър на защитата на Съветския съюз.
Богаташите сиромаси в столицата
В столицата Жукови се откриват в шестстаен апартамент в някогашната жилищна постройка на граф Шереметев на Романовия рид, който носи прякора " Маршалски ". Съседи са им партийните водачи, министри и герои на успеха. Всички те се отличавали от другите руски хора по своето благосъстояние. Децата, родени в тези фамилии, нямат визия, че техните връстници живеят в общи жилища, че получават храна с дажби, че нямат летни вили и така нататък
След тогавашното охолно обзаведено московско жилище и именитата дача, апартаментът на Жукови след изгнанието е на процедура празен. Властите разрешават на жителите да избират държавни мебели и други предмети от бита, само че за потреблението им се заплаща наем. Горди, маршалът и околните му избират да имат лични мебели. Затова апартаментът им остава изцяло гол.
На същата улица има трапезария за здравно хранене в четвъртата основна дирекция на Министерството на здравеопазването на Съюз на съветските социалистически републики, която е наречена „ Кремълската трапезария “. Всеки прикачен към нея получава купони за обяд и вечеря, може да си вземе и суха дажба или да си поръча храна у дома. Но Жукови избират да не употребяват и това. Готвят си у дома, всичко належащо си купуват от прилежащия боен магазин. Маршалът, фен на лукса и високите скорости, върви пешком на работа…
Хрушчов го афишира за авантюрист
След две години в Министерството на защитата, при Хрушчов Георги Константинович още веднъж изпада в позорно състояние. Народната известност му изиграва неприятна смешка, обръщайки партийния хайлайф против него. Жуков освен е освободен от поста министър, само че и отхвърлен от Президиума на Централен комитет и Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
В. " Правда " разгласява публикация на маршал Конев, в която се оповестява, че Жуков не оправдава доверието на партията, " податлив е към авантюризъм в разбирането на най-важните задания на външната политика на Съюз на съветските социалистически републики и в управлението на Министерство на защитата. "
Това отношение към Маршала на успеха продължава доникъде на 60-те години на предишния век. При Брежнев Жуков за малко се връща в общественото пространство, само че единствено тъй като Леонид Илич взема решение да употребява по-активно тематиката за Великата отечествена война и да съживи парадите на Победата. Така Жуков е добре пристигнал. Нали провежда първия церемониал на Червения площад?!
Годините на срам и оскърбление разклащат здравето на маршала, въпреки че през 1969 година му е оказана „ огромна чест ” - разрешено му е да разгласява записки за войната - „ Спомени и размишления “.
Жуков е съборен душевен най-много от гибелта на обичаната си трета брачна половинка. Галина умира на 53 години през ноември 1973 година Само няколко месеца по-късно – през май 1974 година Георги Жуков получава инфаркт. Умира на 18 юни в Централната клинична болница, малко преди 17-ия рожден ден на най-малката си щерка.
Властите не разрешават заравяне. Урната му е в стената на Кремъл
Приживе Жуков желае да бъде заровен. Роднините се пробват да изпълнят последната му воля, само че управляващите не разрешават. Ковчегът с тялото на Жуков е изложен за поклонение в Централния дом на Съветската войска, което се приема за следващо омаловажаване на престижа и заслугите на Жуков. Обикновено телата на държавните мъже се излагали за поклонение във Всесъюзния централен съвет на профсъюзите.
Независимо от това опашката от хора, които желаят да си вземат последно довиждане с Маршала на успеха е стотици метри. В края на церемонията тялото е отнесено в крематориума. Публиката чака идването на маршала от военно-въздушните сили Руденко, тъй като има бит: кремацията на един маршал стартира единствено по заповед на различен.
На 21 юни 1974 година урната с останките на Жуков е сложена на лафет. Хората се събират на Червения площад. От трибуната на мавзолея на Ленин маршал Гречко произнесе тирада за подвизите на Жуков. След това урната с пепелта беше зазидана в стената на Кремъл.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ