Пожалете СДС! Удостойте го с почетна смърт. Поне това заслужава.

Пожалете Съюз на демократичните сили! Удостойте го с почетна гибел. Поне това заслужава. А не безславието на безчестието.

Съюз на демократичните сили беше вяра. Съюз на демократичните сили беше идея. Съюз на демократичните сили беше религия в смяната, в идващото бъдеще, в скъсването на оковите на тираничното минало.

Съюз на демократичните сили беше новото, модерното, европейското.

Съюз на демократичните сили беше демокрацията, правата на индивида, слагане на администрацията на мястото ѝ.

Съюз на демократичните сили беше разкъсване със остарялото, с феодалната взаимозависимост, със руския капак над нас.

Съюз на демократичните сили беше естественият цивилизационен избор на българите да сме част от естествената западна народна власт.

Много хора имаха вяра. Много хора разпореждаха очаквания. Много хора дадоха години от живота си, с цел да оказват помощ на „ модерната народна власт “ да в профил остарялата номенклатура.

Минаха години… Много години…

Днес Съюз на демократичните сили е свлечено до жалката битие на пуделче, което за подметнато кокалче би направило всичко. С сякаш антикомунистическа изразителност се умилква към краката на някогашен член на Българска комунистическа партия. С европейска изразителност поддържа най-ужасната анти-европейска акция на някогашните. С изразителност за правда целува ръката на Капо ди тути капи, Тато ди тути тати и Папо ди тути папи. Всичко това прикрито зад думи като „ народен консерватизъм “.

В момента Съюз на демократичните сили е единствено спомен. Тъжна епитафия на отминалата ни младост. Празна кутия на очакванията на генерации.

В момента Съюз на демократичните сили е празна опаковка, употребена, изсмукана от наличие. Ненужна, безсмислена, подготвена за изхвърляне.

В момента Съюз на демократичните сили е печален шепот на забравата. Свърталище на призраци от предишното. Последни песъчинки, разпилени от ветровете на времето.

Днес Съюз на демократичните сили е в клинична гибел. Няма витални функционалности. Няма сензитивност. Не схваща дали съществува или не.

Днес Съюз на демократичните сили е зомби. Поддържат го единствено шепа некроманти, обладани от магията на властта. За капка власт, за няколко депутатски места, за малко планове и подхвърлени подаяния, те съживяват остарялата концепция, с цел да я изсмучат още веднъж и захвърлят още веднъж. Като ненаситни вампири, пиещи страстта на носталгията, с цел да се хранят от името и от дълго време отминалата известност.

Днес Съюз на демократичните сили е болежка. Болката на милионите хора. Болката на милионите очаквания. Болката на милионите сърца.

Затова ви апелирам, дайте на Съюз на демократичните сили почтена гибел. Спестете му по-нататъшното оскърбление. Спестете му по-нататъшното зомбиране и вампирясване. Спестете му по-нататъшното забвение.

Пожалете Съюз на демократичните сили! Удостойте го с почетна гибел. За да спасите спомените и очакванията на отминалите времена.

*Mediapool препечатва коментара на Любомир Аламанов от неговата Facebook страница.