Страх те от безкрайността? Ти си апейрофоб
Погледнете през прозореца и се замислете кара ли ви това да чувствате боязън. Ако безкрайността, проявена тя под каквато и да било форма, ви плаши, то вие страдате от апейрофобия.
Апейрофобията може да се опише най-лесно като боязън от безкрайността. Тя е една от многото страхове, които си имат научни наименования и са класифицирани като уплахи. Фобия в най-честия случай е патогенен, натраплив, несъизмерим и мощен боязън към характерен обект, избрана активност или особено събитие.
Засегнатите хора разказват тествания боязън като ексцесивен и неоснователен, който бързо мина в натрапчиво положение. Тя става източник на необикновен тип разстройство, който повлиява общественото действие на индивида. Това е нещо, което се приема за психологично нарушаване.
Наименованието на страхът от безкрайността е комплицирано и едва известно. Понятието апейрофобия значи натрапчиво, анормално и непредизвикано възприятие за боязън от безкрайността или от необозримо огромни и непознати неща.
Думата апейрон идва от гръцки и значи нещо доста огромно, голямо, безпределно. Пример за сходно нещо са откритото море или космосът. Някои хора го изпитват, като се изправят лице в лице с необятната Вселена. Всеки обича да знае къде са границите сред нещата, къде стартират и къде свършват, а при Вселената сходни правила няма.
Безкрайно огромни неща и безкрайността в своята същина са добър образец за това е възприятието. При тези неща липсват правила, които карат заобикалящата ни реалност да е по-предсказуема и предвидима. И на някои хора несъмнено не им понася. Те се опасяват от морета, от мисълта за безконечен живот, от огромни дистанции, височини, морета, от мисълта за необятността на вселената. Самата мисъл за безкрайността поражда мощен и абсурден боязън у тях.
Страдащите от апейрофобия могат да изпитат положението си под формата на суматоха, подбудена от натрапчивата мисъл, че правят едно и също деяние още веднъж и още веднъж. Дори и да желаят, те просто не могат да се измъкнат от този обаян кръг. Това води до пристъпи на суматоха, които се характеризират с учестена сърдечна активност, зной, пребледняване и от време на време загуба на схващане.
Страхът от безкрайността се появява още при разнообразни параноидни психологични разстройства, приложимост на психотропни средства и като непряк резултат на някои лекарства. Някои религиозни или окултни вярвания също могат да доведат до това положение.
