Реалният финал на „Красавицата и звярът“ не е много приказен
Почти няма да намерите човек, който да не знае приказката за Красавицата и звяра. През втората половина на предишния век, както и през този, историята претърпява разнообразни тълкования в постановки, филми и галерии. През 1991 година Дисни пуска пълнометражен анимационен филм и игрален през 2017-а. Оказва се, обаче, че тази красива алегория е учредена на действителни събития, чийто край няма нищо с щастливия баснословен край, написа Ancient Origins.
Първата приказка „ Красавицата и звярът “ (в оригинал - La Belle et la Bête) е оповестена във Франция през 1740 година Много учени считат, че в нея се споделя действителния живот на човек на име Петрус Гонсалвус (Педро Гонсалес на испански). По-конкретно, историята на живота и брака му с красива млада жена на име Катрин.
Този „ човек от гората “, както го назовават, е роден на остров Тенерифе през 1537 година и 10 години по-късно е „ показан “ на краля на Франция Анри II, с цел да влезе в свитата на ексцентричните персони в двореца, наред с джуджетата и шутовете. Всички цъкали подире му, събирал тълпи, откъдето и да минел. Имал рядката болест, която по това време още не била известна. Сега това извънредно рядко срещано заболяване учените назовават хипертрихоза или синдром на върколака. В резултат на това заболяване лицето на човек, както и тялото му, са прекалено щедро окосмени - като четина - по цялото тяло.
Въпреки че Гонсалвус е считан за „ дивак ", „ звяр " и нечовек, крал Анри II прави оценка уместно високото му равнище на просветеност - дава му човешко име и се отнася с него като с човешко създание, а не като с животно, както са се отнасяли с хората с физически аномалии по това време. По-късно Гонсалвус съумява да получи положително обучение, научава три езика и усвоява тънкостите на придворния етикет. Биографията му не е доста подробна, само че откривателите знаят, че той е умрял през 1618 г. Испански учени откриват архивни документи, доказващи, че Гонсалвус е съумял да се интегрира добре в дворцовия живот.
На 20-годишна възраст Гонсалвус стартира да сервира ястия за кралската софра. По-късно стартира да учи право и към този момент през 1582 година даже преподава този предмет в университета Сорбона в Париж.
Има архивни бумаги, сочещи, че след гибелта на крал Анри II брачната половинка му Катрин де Медичи взема решение да организира опит, с цел да разбере какви деца биха се родили от татко като Гонсалвус. През 1570 година Петрус Гонсалвус се дами за красивата щерка на френски търговец на име Катрин Рюфелин. По време на дългия си брак двойката има седем деца, четири от които също страдат от хипертрихоза.
Една от дъщерите на Гонсалвус - Антониета
Животът на Гонсалвус и фамилията му не бил изключително благополучен. Всичките космати членове на фамилията били пратени на обиколка в чужбина, с цел да могат други монарси на Европа да видят това „ знамение на чудесата ". Рунтавите деца на Гонсалвус даже били „ подарени " на разнообразни благородници и те се отнасяли с тях като с придворни любимци.
Учените считат, че липсва документ, удостоверяващ гибелта на Гонсалвус през 1618, тъй като той не е считан за пълновръстен член на обществото поради физическата си особеност и надлежно надали е заровен съгласно канона. Следователно няма църковни записи.
Първата приказка „ Красавицата и звярът “ (в оригинал - La Belle et la Bête) е оповестена във Франция през 1740 година Много учени считат, че в нея се споделя действителния живот на човек на име Петрус Гонсалвус (Педро Гонсалес на испански). По-конкретно, историята на живота и брака му с красива млада жена на име Катрин.
Този „ човек от гората “, както го назовават, е роден на остров Тенерифе през 1537 година и 10 години по-късно е „ показан “ на краля на Франция Анри II, с цел да влезе в свитата на ексцентричните персони в двореца, наред с джуджетата и шутовете. Всички цъкали подире му, събирал тълпи, откъдето и да минел. Имал рядката болест, която по това време още не била известна. Сега това извънредно рядко срещано заболяване учените назовават хипертрихоза или синдром на върколака. В резултат на това заболяване лицето на човек, както и тялото му, са прекалено щедро окосмени - като четина - по цялото тяло.
Въпреки че Гонсалвус е считан за „ дивак ", „ звяр " и нечовек, крал Анри II прави оценка уместно високото му равнище на просветеност - дава му човешко име и се отнася с него като с човешко създание, а не като с животно, както са се отнасяли с хората с физически аномалии по това време. По-късно Гонсалвус съумява да получи положително обучение, научава три езика и усвоява тънкостите на придворния етикет. Биографията му не е доста подробна, само че откривателите знаят, че той е умрял през 1618 г. Испански учени откриват архивни документи, доказващи, че Гонсалвус е съумял да се интегрира добре в дворцовия живот.
На 20-годишна възраст Гонсалвус стартира да сервира ястия за кралската софра. По-късно стартира да учи право и към този момент през 1582 година даже преподава този предмет в университета Сорбона в Париж.
Има архивни бумаги, сочещи, че след гибелта на крал Анри II брачната половинка му Катрин де Медичи взема решение да организира опит, с цел да разбере какви деца биха се родили от татко като Гонсалвус. През 1570 година Петрус Гонсалвус се дами за красивата щерка на френски търговец на име Катрин Рюфелин. По време на дългия си брак двойката има седем деца, четири от които също страдат от хипертрихоза.
Една от дъщерите на Гонсалвус - Антониета
Животът на Гонсалвус и фамилията му не бил изключително благополучен. Всичките космати членове на фамилията били пратени на обиколка в чужбина, с цел да могат други монарси на Европа да видят това „ знамение на чудесата ". Рунтавите деца на Гонсалвус даже били „ подарени " на разнообразни благородници и те се отнасяли с тях като с придворни любимци.
Учените считат, че липсва документ, удостоверяващ гибелта на Гонсалвус през 1618, тъй като той не е считан за пълновръстен член на обществото поради физическата си особеност и надлежно надали е заровен съгласно канона. Следователно няма църковни записи.
Козина
През 2006 година излиза филмът " Козина: Въображаем портрет на Даян Арбъс " на реж. Стивън Шанберг. Картината също споделя действителна история, в която известна фотографка (Никол Кидмън) се влюбва в човек с хипертрихоза (Робърт Дауни Мл.)
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ