Българският барон Мюнхаузен се завръща
Почти биографичната и несравнима ирония „ Чекмо “ от носителя на най-голямата литературна премия за български разказ на годината „ 13 века България “ за 2017 година Момчил Николов се трансформира в обичано четиво на хиляди читатели. Две години по-късно най-лудият разказ за свободата, който сте чели, получава своето почтено продължение - „ Чекмо 2 “ / “Сиела “/. Нова порция неуместни, само че съвсем действителни завършения от тези невероятни деветдесетарски години, в които един българин преследва щастието по цялото земно кълбо и потвърждава, че като си наумим нещо, нищичко не може да ни спре.
В света на огромните тарикати не ти остава нищо друго с изключение на и ти да бъдеш хитрец. Младият джудист Йонко към този момент е научил своя урок – в неуместен свят можеш да получиш независимост, единствено в случай че си задоволително самоуверен да рискуваш. Дори и това да те докара съвсем до ръба на гибелта – от който той се оттласква с нормалната комбинация от шанс и малко магия. След серия от съвсем невероятни случки и събития по света и у нас, на границата сред Тоя и Оня свят, Чекмо е подготвен да „ стъпи крепко на краката си “ и да промени досегашния си метод на живот. Но както е добре известно, всички положителни планове траят тъкмо досега, в който би трябвало да храни фамилията си. А това, което следва, е въртележка от гениални комбинации, за които би му завидял самият Остап Бендер. Ще успее ли Чекмо да откри точната композиция обаче, с цел да подреди кубчето Рубик на живота?
-->
С предизвикващи плевел смях подиуми и майсторски разговори създателят на „ Последната територия “, „ Hash oil ”, „ Кръглата риба “ безмилостно разказва действителността на 90-те години и я пречупва през кривото огледало на художествената небивалица.
Базирана на действителната история на същинския Йонко с прякор Чекмо, романът е взривоопасна композиция от комизъм, занимателен мачизъм, съвсем невъзможни задачи в духа на филмите на популярните Гай Ричи и Куентин Тарантино и безмилостна ирония. Защото единственият метод да победиш това алчно време, в което фантазиите не са разрешени, е като му се надсмееш и оставиш на хаоса просто да мине през теб. „ Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, тъй като тя е лъжливата сигурност, която познатото – колкото и да е отвратително на моменти – дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, тъй като я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си – с погледа на човек, видял и другия свят – а онази, която въображението му може да нарисува. И до момента в който тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното кълбо; а и освен там “, написа Момчил Николов.
В света на огромните тарикати не ти остава нищо друго с изключение на и ти да бъдеш хитрец. Младият джудист Йонко към този момент е научил своя урок – в неуместен свят можеш да получиш независимост, единствено в случай че си задоволително самоуверен да рискуваш. Дори и това да те докара съвсем до ръба на гибелта – от който той се оттласква с нормалната комбинация от шанс и малко магия. След серия от съвсем невероятни случки и събития по света и у нас, на границата сред Тоя и Оня свят, Чекмо е подготвен да „ стъпи крепко на краката си “ и да промени досегашния си метод на живот. Но както е добре известно, всички положителни планове траят тъкмо досега, в който би трябвало да храни фамилията си. А това, което следва, е въртележка от гениални комбинации, за които би му завидял самият Остап Бендер. Ще успее ли Чекмо да откри точната композиция обаче, с цел да подреди кубчето Рубик на живота?
-->
С предизвикващи плевел смях подиуми и майсторски разговори създателят на „ Последната територия “, „ Hash oil ”, „ Кръглата риба “ безмилостно разказва действителността на 90-те години и я пречупва през кривото огледало на художествената небивалица.
Базирана на действителната история на същинския Йонко с прякор Чекмо, романът е взривоопасна композиция от комизъм, занимателен мачизъм, съвсем невъзможни задачи в духа на филмите на популярните Гай Ричи и Куентин Тарантино и безмилостна ирония. Защото единственият метод да победиш това алчно време, в което фантазиите не са разрешени, е като му се надсмееш и оставиш на хаоса просто да мине през теб. „ Застаналият на ръба на България не може да живее без нея, тъй като тя е лъжливата сигурност, която познатото – колкото и да е отвратително на моменти – дава. Застаналият от другата страна може да живее без България, тъй като я носи в сърцето си. Но не тая България, която вижда с очите си – с погледа на човек, видял и другия свят – а онази, която въображението му може да нарисува. И до момента в който тая България, хубавата, въображаемата, е в него, той може да е на всяко място по земното кълбо; а и освен там “, написа Момчил Николов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ