Revolut: Младите искат да финансират образованието си, но малка част спестяват за това
Почти 70% от представителите на в България са склонни да вземат участие в обезпечаване на средства за тяхното обучение във висше образователно заведение (ВУЗ), само че единствено 35% от тях са и подготвени да икономисват за това. И освен, че са склонни, само че и са първенци в месечното икономисване на суми сред 400 и 1000 лева като 18% от показалите, че икономисват, попадат в този диапазон.
Това демонстрира изследване измежду 1000 клиента на финтех платформата Revolut, която има над 30 милиона регистрирани консуматори по целия свят. До, а по данни, предоставени от компанията на " Капитал ", сега те са 650 хиляди От изследването излиза наяве още, че 25% от българите нямат никакви спестявания, а тези, които имат, съумяват да икономисват на месец сред 100 и 200 лева Спестяващите над 400 лева на месец са не повече от 15%, най-малко измежду клинтите на финтех компанията.
Освен от България участвалите в проучването " Обратно на учебно заведение " са от още 12 страни (по хиляда от всяка). Сред заложените им въпроси са по какъв начин по-младите генерации мислят за своя принос към финансирането на тяхното образование, кои са главните източници за това, както и какъв брой би трябвало да спести едно семейство, с цел да изпрати децата си в учебно заведение или университет тази есен. GenZ и образованието Според изследването 69% от представителите на поколението Z сред 18 и 24 година считат, че би трябвало да вземат участие в заплащането на образованието си в лицей или университет. 35% от тях са подготвени да икономисват за това, а други 34%, единствено в случай че фамилиите им не могат да си разрешат издръжката.
Реклама
Трите най-предпочитани разновидността от GenZ за набиране на средствата за подкрепяне на образованието им са посредством икономисване през предходните години (29%), студентски заеми (14%) спонсорства или стипендии (8%).
Едва 6% във възрастовата граница сред 18 и 24 години считат, че родителите им би трябвало напълно да ги устоят и биха разчитали на тях. Има и други 8% от GenZ, които не виждат по какъв начин биха работили и учили по едно и също време и заради това не биха се издържали сами. Спестяванията на българите От извършеното изследване се оказва, че един от четирима българи въобще не икономисва, до момента в който по-голяма част (22%) съумяват да спестят сред 100 и 200 лева всеки месец. Само 15% от пълнолетните българи съумяват да спестят над 400 лева
По отношение на половете при дамите се следи по-висок дял на тези, които нямат никакви спестявания - 29% от интервюираните дами в България въобще не са спестявали, до момента в който при мъжете делът е 18%. Наблюдава се разлика сред половете и във връзка с спестената сума. За болшинството от дамите тя варира сред 100 и 400 лева (34%), до момента в който 21% от мъжете икономисват месечно над 400 лева
Оказва се, че представителите на по-младите генерации в страната съумяват да спестят повече спрямо по-възрастните. Едва 16% от хората сред 18 и 44 години декларират, че нямат спестявания, до момента в който делът им от тези над 45 години е 29%. Проучването на Revolut преглежда какъв дял от всяка възрастова група съумява да икономисва в четири разнообразни диапазона.
Реклама
Лидер в спестяванията над 1000 лева са хората сред 35 и 44 години като 7% от тях са дали отговор, че съумяват да заделят такава сума на месец. По-голямата част (26%) от интервюираните в тази възрастова група икономисват сред 100 и 200 лева В диапазона сред 400 и 1000 лева водач са представителите на поколението Z като 18% тях са показали това. 23% или по-голямата част от хората сред 25 и 34 години съумяват да икономисват до 100 лева Разходи за обучение 6 от 10 българи мислят, че разноските за обучение в страната са високи като едвам 7% от интервюираните декларират, че таксите за образование кореспондират с качеството на образованието. 22% от участвалите в анкетата считат, че частните учебни заведения са по-скъпи, тъй като оферират по-високо качество, а 19% от тях намират държавните учебни заведения за допустим вид.
От поколенията, за които образованието е значимо и е належащо да се влага в него, милениалите (35 - 44 г.) и поколението Х (45 - 54 г.) считат, че цената на образованието е прекомерно висока. Делът на неодобряващите е надлежно 72% и 76%, до момента в който междинният е 65%. 9% от интервюираните над 55 години заявяват, че положителното обучение би трябвало да е скъпо.
Възприятието се въздейства и от пола. 67% от дамите и 63% от мъжете декларират, че таксите за образование са високи.
Вътрешните данни на Revolut демонстрират, че предходната година сред 15-ти август и 31-ви октомври средностатистическият консуматор на финтех компанията в България е похарчил почти 832 лева за разноски, свързани с началото на образователната година в учебно заведение или университет. В тази сума не се регистрират административните разноски като наем или комунални услуги за студентите.
Това демонстрира изследване измежду 1000 клиента на финтех платформата Revolut, която има над 30 милиона регистрирани консуматори по целия свят. До, а по данни, предоставени от компанията на " Капитал ", сега те са 650 хиляди От изследването излиза наяве още, че 25% от българите нямат никакви спестявания, а тези, които имат, съумяват да икономисват на месец сред 100 и 200 лева Спестяващите над 400 лева на месец са не повече от 15%, най-малко измежду клинтите на финтех компанията.
Освен от България участвалите в проучването " Обратно на учебно заведение " са от още 12 страни (по хиляда от всяка). Сред заложените им въпроси са по какъв начин по-младите генерации мислят за своя принос към финансирането на тяхното образование, кои са главните източници за това, както и какъв брой би трябвало да спести едно семейство, с цел да изпрати децата си в учебно заведение или университет тази есен. GenZ и образованието Според изследването 69% от представителите на поколението Z сред 18 и 24 година считат, че би трябвало да вземат участие в заплащането на образованието си в лицей или университет. 35% от тях са подготвени да икономисват за това, а други 34%, единствено в случай че фамилиите им не могат да си разрешат издръжката.
Реклама
Трите най-предпочитани разновидността от GenZ за набиране на средствата за подкрепяне на образованието им са посредством икономисване през предходните години (29%), студентски заеми (14%) спонсорства или стипендии (8%).
Едва 6% във възрастовата граница сред 18 и 24 години считат, че родителите им би трябвало напълно да ги устоят и биха разчитали на тях. Има и други 8% от GenZ, които не виждат по какъв начин биха работили и учили по едно и също време и заради това не биха се издържали сами. Спестяванията на българите От извършеното изследване се оказва, че един от четирима българи въобще не икономисва, до момента в който по-голяма част (22%) съумяват да спестят сред 100 и 200 лева всеки месец. Само 15% от пълнолетните българи съумяват да спестят над 400 лева
По отношение на половете при дамите се следи по-висок дял на тези, които нямат никакви спестявания - 29% от интервюираните дами в България въобще не са спестявали, до момента в който при мъжете делът е 18%. Наблюдава се разлика сред половете и във връзка с спестената сума. За болшинството от дамите тя варира сред 100 и 400 лева (34%), до момента в който 21% от мъжете икономисват месечно над 400 лева
Оказва се, че представителите на по-младите генерации в страната съумяват да спестят повече спрямо по-възрастните. Едва 16% от хората сред 18 и 44 години декларират, че нямат спестявания, до момента в който делът им от тези над 45 години е 29%. Проучването на Revolut преглежда какъв дял от всяка възрастова група съумява да икономисва в четири разнообразни диапазона.
Реклама
Лидер в спестяванията над 1000 лева са хората сред 35 и 44 години като 7% от тях са дали отговор, че съумяват да заделят такава сума на месец. По-голямата част (26%) от интервюираните в тази възрастова група икономисват сред 100 и 200 лева В диапазона сред 400 и 1000 лева водач са представителите на поколението Z като 18% тях са показали това. 23% или по-голямата част от хората сред 25 и 34 години съумяват да икономисват до 100 лева Разходи за обучение 6 от 10 българи мислят, че разноските за обучение в страната са високи като едвам 7% от интервюираните декларират, че таксите за образование кореспондират с качеството на образованието. 22% от участвалите в анкетата считат, че частните учебни заведения са по-скъпи, тъй като оферират по-високо качество, а 19% от тях намират държавните учебни заведения за допустим вид.
От поколенията, за които образованието е значимо и е належащо да се влага в него, милениалите (35 - 44 г.) и поколението Х (45 - 54 г.) считат, че цената на образованието е прекомерно висока. Делът на неодобряващите е надлежно 72% и 76%, до момента в който междинният е 65%. 9% от интервюираните над 55 години заявяват, че положителното обучение би трябвало да е скъпо.
Възприятието се въздейства и от пола. 67% от дамите и 63% от мъжете декларират, че таксите за образование са високи.
Вътрешните данни на Revolut демонстрират, че предходната година сред 15-ти август и 31-ви октомври средностатистическият консуматор на финтех компанията в България е похарчил почти 832 лева за разноски, свързани с началото на образователната година в учебно заведение или университет. В тази сума не се регистрират административните разноски като наем или комунални услуги за студентите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ