Руско оръжие може да превърне САЩ в необитаема пустиня
По всичко проличава, че при положение на нуклеарен спор, Москва би желала да попълни своя боеприпас и да разшири опциите да постави завършек на цивилизацията, написа Себастиен Роблин в публикация за американското списание The National Interest.
На 22 май 2018 година съветската подводница " Юрий Долгорукий " се плъзна под вълните на Бяло море в Северния ледовит океан. Люковете на подводницата, ситуирани в горната част по продължение на корпуса ѝ, се отвориха и водата се изля в големите ѝ резервоари. След няколко секунди стартира нещо сходно на изригване на подводен вулкан.
Четири ракети с дължина 12 метра се показваха една след друга от кълбата пушек. За момент изглеждаше, че са на път да паднат назад в морето, само че по-късно горивото в техните мотори се възпламени и те се издигнаха високо в стратосферата. Четирите ракети прелетяха над територията на цяла Русия и кацнаха на тестова площадка на полуостров Камчатка, на към 5700 км от мястото си на изстрелване.
Подобно на подводниците с балистични ракети (т.нар. атомни подводни крайцери със стратегическо предназначение), които са употребявани от Съединени американски щати, Китай, Франция, Обединеното кралство и Индия, главната цел на подводниците от плана " Борей " е необикновено злокобна: заличаване на противников градове, даже в случай че други нуклеарни сили са унищожени по време на първия нуклеарен удар.
Всяка от 16-те ракети " Булава Р-30 " в подводница нормално носи 6 обособени единици с тегло 150 килотона, които са разграничени и могат да поразяват обособени цели. Това значи, че една подводница от плана " Борей " може да порази обекти – обитаеми места и военни бази, ситуирани на до 9000 км разстояние, и носи нуклеарни бойни глави, които са 10 пъти по-разрушителни от бомбата, пусната над Хирошима.
Подводниците от плана " Борей " са най-модерните в своя клас, които са разполагаем на съветските Военноморски сили. Те са предопределени да заменят руските подводници клас " Делта ". В годините на Студената война те бяха по-шумни от западните, затова по-уязвими и по-лесно откриваеми, в сравнение с подводниците на западните съперници.
Този проблем най-сетне беше приет през 80-те години на предишния век, когато Съюз на съветските социалистически републики съумя да закупи в Япония и Норвегия технологията, нужна за основаването на многоцелева подводница на плана " Щука " (класификация на НАТО - Shark), която дава отговор на спецификите на американските многоцелеви подводници от клас " Лос Анджелис ".
Разработването на концепцията за плана " Борей " стартира през 80-те години на предишния век. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия, заради незадоволителното финансиране, взема решение да понижи разноските, като модифицира подводниците клас " Щука " в нови " Борей ".
Строителството продължи в Северодвинск, а водещата подводница " Юрий Долгорукий " (кръстена на съветския княз, основал Москва) беше пусната на вода през 2008 година и въведена в употреба 5 години по-късно, през януари 2013 година
Основната цел на подводницата е да остане незабелязана задоволително дълго, с цел да успее да употребява ужасяващата си огнева мощност. Реализирането на тази идея стана по-лесно с помощта на атомните електроцентрали, конфигурирани на лодките, което им разрешава да останат под вода в продължение на няколко месеца.
За тази цел подводниците по плана " Борей " са основани в сходство с по-високите условия за стелт, в сравнение с подводниците от плановете от руското време, и имат по-голяма дарба да избегнат среща с зложелател, който подозира къде се намират.
Гладкият 170-метров корпус на подводниците от клас " Борей " се смята за по-характерен за подводниците в западния жанр, в сравнение с за тези от клас " Делта ". Корпусът, както и системите и механизмите вътре в гигантската машина, чиято водоизместимост (под вода) е 24 000 тона, са покрити с гума, поглъщаща звука.
Атомната електроцентрала OKF-650B, инсталирана на подводница " Борей " и с мощ 190 мегавата, е оборудвана с помпа и реактивна задвижваща система, която ѝ разрешава да бъде извънредно тиха при съвсем оптималната скорост под вода от 50 възела. Явно това е повода подводниците да са по-тихи и да могат да останат невидими при по-високи скорости от подводниците от от клас " Охайо " да вземем за пример, оборудвани с винтов мотор.
За да се защищити от противников кораби и подводници, са конфигурирани 533-милиметрови торпедни апарати и 6 пускови установки за изстрелване на средства за противопоставяне. В случай на заплаха за относително дребен екипаж от 107 души, на съветската подводница се инсталира избавителна капсула.
На 22 май 2018 година съветската подводница " Юрий Долгорукий " се плъзна под вълните на Бяло море в Северния ледовит океан. Люковете на подводницата, ситуирани в горната част по продължение на корпуса ѝ, се отвориха и водата се изля в големите ѝ резервоари. След няколко секунди стартира нещо сходно на изригване на подводен вулкан.
Четири ракети с дължина 12 метра се показваха една след друга от кълбата пушек. За момент изглеждаше, че са на път да паднат назад в морето, само че по-късно горивото в техните мотори се възпламени и те се издигнаха високо в стратосферата. Четирите ракети прелетяха над територията на цяла Русия и кацнаха на тестова площадка на полуостров Камчатка, на към 5700 км от мястото си на изстрелване.
Подобно на подводниците с балистични ракети (т.нар. атомни подводни крайцери със стратегическо предназначение), които са употребявани от Съединени американски щати, Китай, Франция, Обединеното кралство и Индия, главната цел на подводниците от плана " Борей " е необикновено злокобна: заличаване на противников градове, даже в случай че други нуклеарни сили са унищожени по време на първия нуклеарен удар.
Всяка от 16-те ракети " Булава Р-30 " в подводница нормално носи 6 обособени единици с тегло 150 килотона, които са разграничени и могат да поразяват обособени цели. Това значи, че една подводница от плана " Борей " може да порази обекти – обитаеми места и военни бази, ситуирани на до 9000 км разстояние, и носи нуклеарни бойни глави, които са 10 пъти по-разрушителни от бомбата, пусната над Хирошима.
Подводниците от плана " Борей " са най-модерните в своя клас, които са разполагаем на съветските Военноморски сили. Те са предопределени да заменят руските подводници клас " Делта ". В годините на Студената война те бяха по-шумни от западните, затова по-уязвими и по-лесно откриваеми, в сравнение с подводниците на западните съперници.
Този проблем най-сетне беше приет през 80-те години на предишния век, когато Съюз на съветските социалистически републики съумя да закупи в Япония и Норвегия технологията, нужна за основаването на многоцелева подводница на плана " Щука " (класификация на НАТО - Shark), която дава отговор на спецификите на американските многоцелеви подводници от клас " Лос Анджелис ".
Разработването на концепцията за плана " Борей " стартира през 80-те години на предишния век. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия, заради незадоволителното финансиране, взема решение да понижи разноските, като модифицира подводниците клас " Щука " в нови " Борей ".
Строителството продължи в Северодвинск, а водещата подводница " Юрий Долгорукий " (кръстена на съветския княз, основал Москва) беше пусната на вода през 2008 година и въведена в употреба 5 години по-късно, през януари 2013 година
Основната цел на подводницата е да остане незабелязана задоволително дълго, с цел да успее да употребява ужасяващата си огнева мощност. Реализирането на тази идея стана по-лесно с помощта на атомните електроцентрали, конфигурирани на лодките, което им разрешава да останат под вода в продължение на няколко месеца.
За тази цел подводниците по плана " Борей " са основани в сходство с по-високите условия за стелт, в сравнение с подводниците от плановете от руското време, и имат по-голяма дарба да избегнат среща с зложелател, който подозира къде се намират.
Гладкият 170-метров корпус на подводниците от клас " Борей " се смята за по-характерен за подводниците в западния жанр, в сравнение с за тези от клас " Делта ". Корпусът, както и системите и механизмите вътре в гигантската машина, чиято водоизместимост (под вода) е 24 000 тона, са покрити с гума, поглъщаща звука.
Атомната електроцентрала OKF-650B, инсталирана на подводница " Борей " и с мощ 190 мегавата, е оборудвана с помпа и реактивна задвижваща система, която ѝ разрешава да бъде извънредно тиха при съвсем оптималната скорост под вода от 50 възела. Явно това е повода подводниците да са по-тихи и да могат да останат невидими при по-високи скорости от подводниците от от клас " Охайо " да вземем за пример, оборудвани с винтов мотор.
За да се защищити от противников кораби и подводници, са конфигурирани 533-милиметрови торпедни апарати и 6 пускови установки за изстрелване на средства за противопоставяне. В случай на заплаха за относително дребен екипаж от 107 души, на съветската подводница се инсталира избавителна капсула.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ