Отговор на всяка криза – по-високи заплати
По всичко наподобява, че каквото и да се случва в стопанската система, ръководещите имат един-единствен бюджет с тъкмо избрани ограничения – повече разноски за заплати и обществени заплащания. Такъв е бюджетът през 2019 година, когато действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е 3,7%, подобен е през 2020 година както при предстоящ растеж от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), по този начин и при предстоящ спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, подобен е и планът за 2021 година при предстоящ растеж (МФ) от 2,5%. Единствената сериозна бюджетна поддръжка за бизнеса е мярката 60/40, която стартира да работи прекомерно късно през 2020 година, а през 2021 година – повече от година след началото на пандемията, към този момент няма да е нужна. В бюджета липсват ограниченията, които да отговорят на изменящата се обществена и икономическа среда.
Според проекта на държавното управление битката с следствията от пандемията и ограниченията, които ще оказват помощ на стопанската система да догонва по-бързо развитите страни от Европейски Съюз, са ориентирани главно към популацията - само че фокусът, наподобява, не е върху по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличение на приходите. Предложенията не се разграничават изключително спрямо 2020 година с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това проличава от концепцията за увеличение на минималната пенсия без публичен спор и при започване на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е общоприетата процедура. Към това се прибавя и опазване на „ еднократните “ добавки от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат към този момент четвърти месец и ще продължат най-малко до март 2021 година
Другата съществена обществена мярка е нарастване на месечните помощи за развъждане на дете до една година и целевите помощи за възпитаници, като към момента не е ясно какъв ще е финалният им вид. При всички положения има нужда от увеличение на приходите на пенсионерите, реформиране на обществените помощи, изключително така наречен детски и увеличение на някои хонорари в обществения бранш, само че това са структурни промени, които не могат да се решат дейно в границите на бюджетния спор в края на годината. Напротив, до есента отрасловите министерства трябваше да предложат за публично разискване своите визии за промени, те да се обсъдят и най-после държавният бюджет да показа финансовото изражение на тези промени и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко сега се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са резултатите от препоръчаните промени, дори не е ясно по какъв начин ще наподобяват, защото и сега не престават да се сипят оферти за детските през идната година.
Прави усещане, че планът за бюджета е написан все едно 2020 година е била нищожно изключение от общата наклонност на развиване на стопанската система и обществените финанси и още през идната година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да набъбнат с 4,4 милиарда лева, като през 2019 година се усилват с съвсем толкоз. Разбира се, през 2021 година се чакат повече доходи от фондове на Европейски Съюз, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от Данък добавена стойност, акцизи, обществени и здравни осигуровки и корпоративен налог се чака да нарастват по-бавно.
Разходите също се усилват с към 4,4 милиарда лева, само че в структурата им продължава да има съществени проблеми. Основното нарастване е при разноските за хонорари и пенсии – по към 1,2 милиарда лева Същевременно разноските за опазване на здравето, където е съсредоточен и резултатът от актуалната рецесия, се усилват с 620 млн. лева – за здравноосигурителни заплащания, и към 60 млн. лева за други разноски – незабавна помощ, основаване на нови отделения, вложения и други С други думи, за държавното управление е по-важно да усили приходите на администрацията и пенсионерите, в сравнение с най-сетне да си свърши качествено работата и в незабавен порядък до реорганизира системата, тъй че същото това население, при нужда, да има опция да се лекува без проблем. Това се отнася както за заболели с затруднения от ковид, по този начин и за останалите пациенти с остри и/или хронични болести.
Друг сериозен проблем в разходната част са плануваните средства за вложения, които са с 383 млн. лева по-високи спрямо предстоящото осъществяване за 2020 година Това е необичайно минимум по две аргументи. Първата е, че през 2021 и 2022 година завършва периодът за разплащане по оперативните стратегии от сегашния програмен интервал, т.е. могат да се чакат по-високи разноски по тях, а огромна част от финансовите разноски се финансират точно със средства от Европейски Съюз. Подобна обстановка следим и през 2014-2015 година Втората е, че в приходната част на бюджета се плануват над 1,2 милиарда лева повече доходи от Европейски Съюз, а разноските се чака да се усилят с по-малко от 400 млн. лева Дори и да приемем, че част от тези заплащания са финални, т.е. за към този момент завършили планове, или предплатени, т.е. за към момента незапочнали планове, разликата е прекомерно огромна. Това значи, че могат да се чакат непланирани финансови разноски през годината, а оттова – растеж в общите разноски.
Общото чувство от бюджета за идната година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за Европейски Съюз рецесия, както във връзка с скоростта, по този начин и на дълбочината, държавното управление продължава да предлага остарели решения. Всички промени са замразени, с обяснението, че те не се вършат по време на рецесия, липсват ограничения за:
*подобряване на бизнес средата и поощряване на икономическата активност; ускорение на процеса на конвергенция;
*възползване от продължаващия развой на outsourcing и почнали развой на near-shoring;
*постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
*реорганизиране на здравната система, тъй че да може да се оправи с шока, пред който е изправена;
*бързо и ефективно възползване от финансовите принадлежности на Европейски Съюз.
Според проекта на държавното управление битката с следствията от пандемията и ограниченията, които ще оказват помощ на стопанската система да догонва по-бързо развитите страни от Европейски Съюз, са ориентирани главно към популацията - само че фокусът, наподобява, не е върху по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличение на приходите. Предложенията не се разграничават изключително спрямо 2020 година с тази разлика, че този път имат още по-силен привкус на популизъм. Това проличава от концепцията за увеличение на минималната пенсия без публичен спор и при започване на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е общоприетата процедура. Към това се прибавя и опазване на „ еднократните “ добавки от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат към този момент четвърти месец и ще продължат най-малко до март 2021 година
Другата съществена обществена мярка е нарастване на месечните помощи за развъждане на дете до една година и целевите помощи за възпитаници, като към момента не е ясно какъв ще е финалният им вид. При всички положения има нужда от увеличение на приходите на пенсионерите, реформиране на обществените помощи, изключително така наречен детски и увеличение на някои хонорари в обществения бранш, само че това са структурни промени, които не могат да се решат дейно в границите на бюджетния спор в края на годината. Напротив, до есента отрасловите министерства трябваше да предложат за публично разискване своите визии за промени, те да се обсъдят и най-после държавният бюджет да показа финансовото изражение на тези промени и механизмите за финансирането им. Вместо това, всичко сега се прави на тъгъдък, не е ясно какви ще са резултатите от препоръчаните промени, дори не е ясно по какъв начин ще наподобяват, защото и сега не престават да се сипят оферти за детските през идната година.
Прави усещане, че планът за бюджета е написан все едно 2020 година е била нищожно изключение от общата наклонност на развиване на стопанската система и обществените финанси и още през идната година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да набъбнат с 4,4 милиарда лева, като през 2019 година се усилват с съвсем толкоз. Разбира се, през 2021 година се чакат повече доходи от фондове на Европейски Съюз, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от Данък добавена стойност, акцизи, обществени и здравни осигуровки и корпоративен налог се чака да нарастват по-бавно.
Разходите също се усилват с към 4,4 милиарда лева, само че в структурата им продължава да има съществени проблеми. Основното нарастване е при разноските за хонорари и пенсии – по към 1,2 милиарда лева Същевременно разноските за опазване на здравето, където е съсредоточен и резултатът от актуалната рецесия, се усилват с 620 млн. лева – за здравноосигурителни заплащания, и към 60 млн. лева за други разноски – незабавна помощ, основаване на нови отделения, вложения и други С други думи, за държавното управление е по-важно да усили приходите на администрацията и пенсионерите, в сравнение с най-сетне да си свърши качествено работата и в незабавен порядък до реорганизира системата, тъй че същото това население, при нужда, да има опция да се лекува без проблем. Това се отнася както за заболели с затруднения от ковид, по този начин и за останалите пациенти с остри и/или хронични болести.
Друг сериозен проблем в разходната част са плануваните средства за вложения, които са с 383 млн. лева по-високи спрямо предстоящото осъществяване за 2020 година Това е необичайно минимум по две аргументи. Първата е, че през 2021 и 2022 година завършва периодът за разплащане по оперативните стратегии от сегашния програмен интервал, т.е. могат да се чакат по-високи разноски по тях, а огромна част от финансовите разноски се финансират точно със средства от Европейски Съюз. Подобна обстановка следим и през 2014-2015 година Втората е, че в приходната част на бюджета се плануват над 1,2 милиарда лева повече доходи от Европейски Съюз, а разноските се чака да се усилят с по-малко от 400 млн. лева Дори и да приемем, че част от тези заплащания са финални, т.е. за към този момент завършили планове, или предплатени, т.е. за към момента незапочнали планове, разликата е прекомерно огромна. Това значи, че могат да се чакат непланирани финансови разноски през годината, а оттова – растеж в общите разноски.
Общото чувство от бюджета за идната година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за Европейски Съюз рецесия, както във връзка с скоростта, по този начин и на дълбочината, държавното управление продължава да предлага остарели решения. Всички промени са замразени, с обяснението, че те не се вършат по време на рецесия, липсват ограничения за:
*подобряване на бизнес средата и поощряване на икономическата активност; ускорение на процеса на конвергенция;
*възползване от продължаващия развой на outsourcing и почнали развой на near-shoring;
*постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
*реорганизиране на здравната система, тъй че да може да се оправи с шока, пред който е изправена;
*бързо и ефективно възползване от финансовите принадлежности на Европейски Съюз.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ