По време на своите 50 години в артистичните среди Луиз

По време на своите 50 години в артистичните среди Луиз Буржоа е известна само като очарователна французойка, появяваща се на събития на разположение със своя брачен партньор – американският историк Робърт Голдуотър. Всъщност Буржоа е актьор и в случай че заключим от погледа на времето, тя е една от най-влиятелните фигури в модерното и в актуалното изкуство. Известна е със своите огромни статуи и съоръжения, които са въодушевени от личните ѝ травматични прекарвания и мемоари.

Работата на Луиз Буржоа е от стомана, дърво, камък и течна гума и постоянно е под формата на действителни обекти, наситени със полови послания и наяве изразяващи експанзия, само че надалеч от нейната елементарност.

От първата до последната си творба авторката споделя мъчителни тематики, които се концентрират върху човешкото тяло и потребността то да бъде подхранвано и защитавано в един прекомерно плашещ за всички негови жители свят. Тази защита постоянно се появява под формата на заслон или дом – издълбан пай от лят бронз да вземем за пример допуска бърлога на животно. Дървена структура, наподобяваща на маса, с тънки, сходни на кокили крайници, пък прилича къща, която има заплаха да се събори. И ето по какъв начин посредством изкуството Буржоа изважда на бял свят мъчителни мемоари от своето детство, преследващи я до края на живота ѝ.

Луиз се ражда на 25 декември 1911 година в Париж, само че защото е момиче, не се оказва „ подаръкът ”, на който се надява татко ѝ Луи Буржоа. След появяването на нейния брат обаче това се трансформира и Луи стартира да обожава щерка си поради мощния дух, а по-късно и гения, който стартира да демонстрира. Луиз от своя страна обаче не дава отговор на топлите усеща на татко си. Тя не понася избухливия му манталитет и това, че я унижава пред другите. Но нещото, което в никакъв случай няма да му елементарни е методът, по който наранява майка ѝ Жозефина, към която е мощно привързана.

Сейди Гордън е млада англичанка, която Луи Буржоа наема да гледа и по едно и също време с това да преподава уроци по британски на децата му. По това време Луиз е на 10 години и се оправя повече от добре с ученето, само че има и друго качество – изострен слух, с помощта на който не ѝ лишава доста време да разбере, че гувернантката е заела мястото на майка ѝ в фамилното легло.

Аферата продължава десетилетие и тази контузия ще бъде ентусиазъм за Луиз освен за една нейна творба. В тази връзка през 1974 година тя основава най-тежката за понасяне от феновете статуя – огромно, злокобно произведение, формирано от елементи, наподобяващи на човешки органи, което носи името „ Унищожението на бащата ”.

Въпреки че имат опция, Буржоа не са от богаташките фамилии. Луи и Жозефин реставрират гоблени от времето на Средновековието и Ренесанса в работилницата си в южното предградие Шоази-льо-Роа, след което ги продават в галерията си в центъра на Париж.

Луиз не демонстрира необикновен креативен гений, само че обича да рисува. Един ден майка ѝ я моли да помогне като нарисува изчезнала част от гоблен за образец, който да следва шева. Тя се оправя толкоз добре, че всички в работилницата на родителите ѝ приветстват напъните ѝ. След това звездно начало, Луиз постоянно остава да оказва помощ – „ Станах специалист в рисуването на крайници и стъпала. Така стартира моето изкуство ”, споделя по-късно самата тя.

Пейки „ Очи “

На 18-годишна възраст младата Буржоа напуща учебно заведение, с цел да учи математика в Сорбоната. През 1932 година се дипломира, само че същата година е последвана от огромно злощастие – гибелта на нейната майка. Този миг може би накланя везните за Луиз в друга посока и взема решение да продължи образованието си в областта на изкуствата. Баща ѝ не утвърждава това, наричайки актуалните художници скитници и отхвърля да устоя щерка си. Луиз обаче записва класове, където са нужни преводачи на американските студенти и по този начин не се постанова да заплаща нищо за образованието си.

Още напълно млад създател тя отива в ателието на художника и ваятел Фернан Леже за съвет. След като преглежда рисунките ѝ, той заключва изрично, че Луиз не е художник, а ваятел.

Не след дълго тя взема решение да отвори ателие за щемпел до галерията за гоблени на фамилията си. Този път татко ѝ взема решение да ѝ помогне финансово, смятайки, че щерка му най-сетне се е заела със сериозен бизнес и е оставила обратно артистичните си подбуди. Това, естествено, се оказва повече от погрешно, а мястото се трансформира в съдбовно за живота на Луиз – един ден през вратите на ателието влиза нейният предстоящ брачен партньор Робърт Голдуотър.

Maman de Louise Bourgeois

И по този начин „ сред диалозите за сюрреализма и най-новите трендове ”, както споделя художничката, двамата се женят и през 1938 година отплават за Съединени американски щати, където той възобновява работата си като професор по изкуствата в Нюйоркския университет.

Малко откакто се открива в Америка младото семейство се връща още веднъж във Франция, с цел да осинови момченце, защото Луиз е уверена, че не може да забременее. За благополучие, това се оказва погрешно и в границите на една година ражда двамата си сина Жан-Луи и Ален. По-късно посвещава някои от скулптурите си на този интервал от живота си.

Двадесет години, след раждането на двете момчета фамилията заживява в Манхатън, където Буржоа работи и живее до края на живота си.

„ Аз съм американски художник, не френски ”, отбелязва тя, макар че работата ѝ напълно не наподобява на тази на американските актьори по това време.

Луиз прави първата си независима галерия на картини на 35-годишна възраст в известната изложба Bertha Schaefer в Ню Йорк, а по-късно взе участие в две групови експозиции в Музея на американското изкуство „ Уитни ” и в галерията на Пеги Гугенхайм. След този триумф минава повече от десетилетие, в което творбите на Луиз остават скрити за света.Една от скулпторите ѝ обаче я връща още веднъж на артистичната сцена.

Семейни катастрофи

Буржоа признава, че в интервала на неплодородие е достигнала до нервност, което изобразява със скулптурата „ Арката на нервността ”, трансформирала се в едно от най-завладяващите ѝ творби. През 90-е тя повтаря творбата, изразявайки я като извито обратно от болежка тяло – „ Това, което същински ме интересува, е тематиката за болката ”, споделя тя.

В края на същото десетилетие Луиз стартира да употребява паяка като основа на всичко, което твори. Тя прави няколко скулпутури на паяци от стомана и бронз, като зад тях се крие особена символика. Буржоа се стопира навръх тези животни по едно и също време поради тяхната хищна природа, представляваща опасност, и ролята им на работливи бранители на дома, свързвайки тези характерности с облика на майката и по-точно с този на своята лична. Не инцидентно всички тези статуи носят името „ Маман ”, а една от тях е с внушителната височина от 11 метра.

Изкуството на Луиз Буржоа ще остане вечно в историята на модерния свят с неговата жестокост и храброст да покаже и най-болезнените късчета от истината. Тя напуща този свят на 98-годишна възраст, завещавайки на света претворената си болежка. Въпреки всичко обаче, Буржоа съумява да получи скъп подарък от живота – своя брачен партньор, чиято безрезервна поддръжка ѝ оказва помощ да стигне там, където я води сърцето.

Снимки: Wikipedia