Какво се случва с КГБ след падането на СССР
По време на Студената война има две организации, които водят яростна борба в опита за превъзходство. Едната е Централно разузнавателно управление на САЩ, а другата е Комитет за Държавна сигурност (на СССР). От тези среди излизат някои от най-опасните шпиони в света и потвърждават, че войната не е единственият вероятен метод за елиминиране на съперници. Възможността да се употребяват подмолни игри и да се противодейства на една страна благодарение на сътрудници под прикритие е повече от печеливша.
Какво се случва обаче след 1991 година с формалното рухване на Съюз на съветските социалистически републики. Данни демонстрират, че Борис Елцин е разпуснал комитета за сигурност. Мнозина споделят, че доста от отделите преустановяват своите функционалности, само че истината е друга – Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в никакъв случай не е серпантина своята работа. Бившите сътрудници бързо намират ново предопределение в лицето на ФСБ (не музикалната група), ръководено от самия Владимир Путин. Ветерани от Централно разузнавателно управление на САЩ считат, че сега това е един от обичаните принадлежности на съветския президент за опериране.
Редно е да погледнем и началото на толкоз добре познатата организация стартира да оперира през 1917 година благодарение на Владимир Ленин. Още тогава се образува загадка полиция, носеща името „ Чека “.
Мисията на сътрудниците е обвързвана с унищожаване на всички съперници на властта, както и затвърждаването ѝ. Процесите за наблюдаване са три: унищожаване на съперници, наблюдаване на обществото и цензуриране на потока от информация за унищожаване на опозиционни хрумвания. Едва тогава идва момента за шпиониране и прикрити интервенции.
Снимка: By KGB USSR – http://klondayk.livejournal.com/121181.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20715671
Бившите сътрудници през днешния ден не престават да се назовават чекисти, а на 8 декември, с изключение на студентите, в Русия честват и бившите/настоящи разузнавачи. На локално равнище има задоволително съперници на бъдещия режим, в това число и някогашни фрагменти от тогавашната монархия. И въпреки всички те да централизират силите си против Комитет за Държавна сигурност (на СССР), не подозират, че по този метод са още по-лесни за разкриване и унищожаване. Един от най-големите блясъци на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е моментът, в който избухва Втората Световна война.
След несполучливата атака във Финландия, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се занимава с издирването на смъртни актове, които да употребява, с цел да внедри сътрудници под прикритие. Точно затова доста от идващите източни шпиони са с финландски имена. Колкото и сполучлива да е била организацията, Сталин продължавал да не се доверява изключително на нея. През 1954 година всички чекисти вършат метаморфоза, водеща до основаването на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Около 250 000 души стартират да работят в най-различни разклонения за потребностите на страната. Заниманията включват шпионаж, разтрошаване на кодове, наблюдаване и даже дисинформация на врага. И въпреки работата в чужбина да остава емблематична, на локално равнище сътрудниците са безупречни в смазването на всяка допустима опозиция. Те са острието на политическия режим и работата им като загадка полиция може да засрами даже някогашните оператори от Секретен сътрудник. Въпреки постигнатите триумфи, мнозина предпочитали да премълчават всичко пред своя водач. Сталин обичал да екзекутира тези, които се осмеляват да приказват истината.
И до момента в който едни ги употребяват извънредно добре, други като Горбачов въобще не утвърждават технологията на работа. Самият той охлабва доста ограниченията през 80-те години на предишния век и доста от партийните членове не утвърждават тази посока на стопляне. Самият Владимир Крючков – шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – приготвя прелом, който би трябвало да върне старите правила на Съюз на съветските социалистически републики назад в нормите за надзор посредством боязън и наблюдаване.
Планът се проваля и както знаем напред в историята, всичко останало пропада. Борис Елцин води идващият шеф и се надява, че ще реализира забележителна промяна по отношение на разузнаването, само че даже това не се трансформира – методите на операторите не престават да са тъкмо толкоз жестоки, колкото са били и преди. Въпреки това, някои емблематични фрагменти съумяват да се повдигнат много високо, в този случай Владимир Путин първо съумява да се издигне до водещите равнища в Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по-късно да замине за Дрезден, освен това малко преди рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Първият му забележителен пост е точно като шеф на ФСБ, където някои доста значими практики от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) стартират да се завръщат.
Снимка: By K.E.Voroshilov – http://www.rusarchives.ru/evants/exhibitions/state_protection/334.shtml, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9976699
Странно е по какъв начин някои безумни теории водят началото си от тази организация. Пример може да е изказванието за изкуственото създаване на спин от Пентагона и стартирането за отслабването на част от по-големите страни. Макар и организацията да не оперира, към момента има хора, които помнят Сергей Скрипал, както и Александър Литвиненко, който е погубен с радиоактивен полоний, който най-вероятно е сипан в чая му. Литвиненко е някогашен сътрудник на ФСБ. Традицията за премахването на врагове датира още от 40-те години на предишния век.
Тогава Леон Тротски умира с ледено шило в Мексико, откакто дълго време съумява да заобикаля контакти с някогашните си сънородници. Друго по-сериозно достижение е фактът, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) постоянно съумява да остави известие на всички съперници посредством използването на показните убийства. В редки случаи, като този на Хафизула Амин, който до последно има вяра в силата и качествата на Съюз на съветските социалистически републики, сътрудниците употребяват груба мощ, освен това след няколко опита да го отровят.
Евентуално в неговия случай е атакуван и погубен по време на офанзива в Кабул. В казусът на Степан Бандера, гибелта му е сериозна изненада. Украинският националист пада ненадейно на 15 октомври 1959 година Медицинската експертиза удостоверява съществуването на цианид в тялото му. Писателят Лев Рибет също следва ориста на отровния газ и умира на 12 октовмри 1957 година Георги Марков е токсичен с рицин.
Онези сътрудници, които отхвърлят да се завърнат или остават оттатък граница, нормално може да се предадат или да употребяват насъбраната информация за изнудвания. Това постоянно е сериозна и допустима процедура за триумф, гарантираща положителни доходи през идващите години, а от време на време и за повече. Разбира се, мнозина не съумяват да се радват на извоюваното, тъй като по един или различен метод са отстранени.
Заглавна фотография: By Don S. Montgomery, U.S. Navy – http://www.dodmedia.osd.mil; VIRIN: DN-SC-86-01094, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=35886393
