Св. ап. Ермий. Св. мчк Ермей
Във време на гонението, повдигнато против християните при царуването на нечестивия римски император Антонин*, за преследването на християните бил назначен от императора един придворен, на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия**, той срещнал в Комана*** боец на име Ермий, към този момент прошарен дъртак, който бил християнин, набожен в Единия същински Бог и водещ благодетелен живот. Велможата споделил на Ермий:
- До мен е изпратен декрет на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А в случай че християните не пожелаят да принесат жертви, съгласно заповедта те ще бъдат предадени на доста ижестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш другар на царя и ще бъдеш заплатен с огромни почести. Вслушай се в думите ми, тъй като в противоположен случай ще предам и душата, и тялото ти на страдания.
Христовият подвижник Ермий отвърнал:
- Аз съм боец на небесния и вечен Цар Христос, Чието царство не ще има край. Затова няма да извърша заповедта на смъртния и греховен цар, чието царуване е кратковременно, до момента в който владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който има вяра в Него, ще наследи живот безконечен. Ето и аз имам вяра в Него. По-рано аз Му служех скрито, а в този момент послужвам очевидно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт единствено над тялото ми, и то единствено заради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, с изключение на само Бог, Който ще ми даде самообладание и ще ме опази незасегнат во веки.
Севастиан изслушал свети Ермий и му споделил:
- Принеси жертва на боговете, в случай че искаш да се насладиш на насладите на този живот!
Но светията дал отговор:
- Каква наслада може да има за мене, какво удоволствие и какъв живот, в случай че аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде наслада, а тъга. Това не е удоволствие, а горчивина; не е живот, а безконечна гибел.
Князът споделил:
- Аз виждам, че ти си доста умен.
Светият отвърнал:
- Аз съм умен в Господа, моя Бог, в Когото имам вяра и Комуто послужвам с цялото си сърце. За Него аз съм подготвен да пострадам и с наслада ще отида на гибел.
- Като приписвам респект на твоите старини и на твоя разум споделил князът, аз съм подготвен да те пощадя и да те опрощавам. А светият отвърнал: Аз не диря благосклонност от тебе, само че диря благосклонност от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.
На това князът отвърнал:
- И по този начин, ти предпочиташ гибелта пред живота?
- Тази гибел дал отговор светията не е гибел, а живот безконечен, в случай че с самообладание понеса тъгите, на които ще ме подложиш.
Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, по-късно да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:
- Благодаря на моя Бог, тъй като благодатта Му е постоянно с мене.
След това князът попитал воина:
- Защо ти не вземаш своята заплата, както вършат това всичките бойци.
- Тъй като вие незаслужено обирате бедните отвърнал мъченикът, то аз по тая причина не взимам вашата прехрана и не се изхранвам с нея, тъй като имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която в никакъв случай не изгладнявам.
Тогава князът наредил да възпламенят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия страдалец в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и изцяло незасегнат, защото огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.
После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий. А светият, откакто се помолил на Бога, изпил отровното пиво, без по никакъв начин да пострада, според думите на Христа Господа: " в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди " (Марк. 16:18).
Влъхвът приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:
- Ако ти не претърпиш никаква щета от тази отрова, аз ще оставя своето чудо и ще допускам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.
А свети Ермий, откакто изпил отровата докрай, по никакъв начин не потърпевш, а си останал здрав и незасегнат.
Тогава влъхвът възкликнал:
- Ти ме победи, Ермий! Ти ме надделя и сподели по-голяма мощ от мен, рабе Христов! Ти избави от пъкъла моята погинала душа и ме прикани, с цел да послужвам на Бога. Така, както остарялото желязно изваяние, когато се прекове, става напълно ново; по този начин се подновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който обитава постоянно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който посредством Твоя раб Ермий ме избави от бесовската машинация и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, неверния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!
Като чул това, князът се преизпълнил с гняв и заповядал да го обезглавят. И по този начин, влъхвът бил посечен, като се кръстил в личната си кръв. И отишъл новият християнин и страдалец при Христа Бога, за Когото предал живота си.
Свети Ермий пък князът заповядал да изтезават безмилостно, като раздират всички жили по тялото му. Измъчван по този начин светията говорел:
- Аз изобщо не усещам никаква болежка от мъченията, тъй като по този начин както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; по този начин и аз, като изтръгват в този момент жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата религия.
След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в казан, цялостен с врящо масло. Но котелът незабавно изстинал, а врящото масло се трансформирало в прохладна роса. А Христовият страдалец мощно възклицавал:
- Аз не усещам болежка и не ще извърша твоята заповед, мъчителю! Аз ще извърша само волята на небесния Отец, на Когото самичък себе си придавам в непорочна жертва, тъй като Той е Господарят на нашите души и тела!
Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, разбъркан с жлъчка. А мъченикът говорел:
- Тази мъка за мен е като вощен мед поради моя Бог, в името на Когото аз понасям всичко това!
После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му споделил:
- Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно мечтателствам същинската светлина.
Палачите извадили очите на светия страдалец.
След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси по този начин в продължение на три дни, тъй че от носа му изтекла доста кръв. Когато минали трите дни, няколко души пристигнали да видят светията, като мислели, че към този момент е починал, само че за свое учудване го намерили жив и прославящ Бога. Но поради тяхното обезверение, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:
- Смили се над нас, рабе на същинския Бог, тъй като ни порази слепота!
А светият им споделил:
- Приближете се до мен! Когато те се доближили до него, той упълномощил върху тях ръцете си и споделил:
- В името на моя Господ Иисус Христос прогледнете!
Те прогледнали незабавно и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.
А князът, като бил обладан от още по-голям яд, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато прислужниците изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което провокирал още по-голяма гняв у княза. Ръмжейки от яд като лъв, той самичък със своя нож отрязал честната му глава.
Така приключил своя героизъм Христовият страдалец Ермий.
Християните пристигнали скрито на това място, взели неговото почтено тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук посредством честните мощи на мъченика се направили доста чудеса и се подавали разнообразни изцеления за популярност на Христа, нашия Бог, на Когото дружно с Отца и Светия Дух, отдаваме популярност, чест и поклонение, в този момент и во веки. Амин.
- До мен е изпратен декрет на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А в случай че християните не пожелаят да принесат жертви, съгласно заповедта те ще бъдат предадени на доста ижестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш другар на царя и ще бъдеш заплатен с огромни почести. Вслушай се в думите ми, тъй като в противоположен случай ще предам и душата, и тялото ти на страдания.
Христовият подвижник Ермий отвърнал:
- Аз съм боец на небесния и вечен Цар Христос, Чието царство не ще има край. Затова няма да извърша заповедта на смъртния и греховен цар, чието царуване е кратковременно, до момента в който владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който има вяра в Него, ще наследи живот безконечен. Ето и аз имам вяра в Него. По-рано аз Му служех скрито, а в този момент послужвам очевидно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт единствено над тялото ми, и то единствено заради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, с изключение на само Бог, Който ще ми даде самообладание и ще ме опази незасегнат во веки.
Севастиан изслушал свети Ермий и му споделил:
- Принеси жертва на боговете, в случай че искаш да се насладиш на насладите на този живот!
Но светията дал отговор:
- Каква наслада може да има за мене, какво удоволствие и какъв живот, в случай че аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде наслада, а тъга. Това не е удоволствие, а горчивина; не е живот, а безконечна гибел.
Князът споделил:
- Аз виждам, че ти си доста умен.
Светият отвърнал:
- Аз съм умен в Господа, моя Бог, в Когото имам вяра и Комуто послужвам с цялото си сърце. За Него аз съм подготвен да пострадам и с наслада ще отида на гибел.
- Като приписвам респект на твоите старини и на твоя разум споделил князът, аз съм подготвен да те пощадя и да те опрощавам. А светият отвърнал: Аз не диря благосклонност от тебе, само че диря благосклонност от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.
На това князът отвърнал:
- И по този начин, ти предпочиташ гибелта пред живота?
- Тази гибел дал отговор светията не е гибел, а живот безконечен, в случай че с самообладание понеса тъгите, на които ще ме подложиш.
Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, по-късно да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:
- Благодаря на моя Бог, тъй като благодатта Му е постоянно с мене.
След това князът попитал воина:
- Защо ти не вземаш своята заплата, както вършат това всичките бойци.
- Тъй като вие незаслужено обирате бедните отвърнал мъченикът, то аз по тая причина не взимам вашата прехрана и не се изхранвам с нея, тъй като имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която в никакъв случай не изгладнявам.
Тогава князът наредил да възпламенят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия страдалец в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и изцяло незасегнат, защото огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.
После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий. А светият, откакто се помолил на Бога, изпил отровното пиво, без по никакъв начин да пострада, според думите на Христа Господа: " в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди " (Марк. 16:18).
Влъхвът приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:
- Ако ти не претърпиш никаква щета от тази отрова, аз ще оставя своето чудо и ще допускам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.
А свети Ермий, откакто изпил отровата докрай, по никакъв начин не потърпевш, а си останал здрав и незасегнат.
Тогава влъхвът възкликнал:
- Ти ме победи, Ермий! Ти ме надделя и сподели по-голяма мощ от мен, рабе Христов! Ти избави от пъкъла моята погинала душа и ме прикани, с цел да послужвам на Бога. Така, както остарялото желязно изваяние, когато се прекове, става напълно ново; по този начин се подновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който обитава постоянно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който посредством Твоя раб Ермий ме избави от бесовската машинация и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, неверния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!
Като чул това, князът се преизпълнил с гняв и заповядал да го обезглавят. И по този начин, влъхвът бил посечен, като се кръстил в личната си кръв. И отишъл новият християнин и страдалец при Христа Бога, за Когото предал живота си.
Свети Ермий пък князът заповядал да изтезават безмилостно, като раздират всички жили по тялото му. Измъчван по този начин светията говорел:
- Аз изобщо не усещам никаква болежка от мъченията, тъй като по този начин както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; по този начин и аз, като изтръгват в този момент жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата религия.
След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в казан, цялостен с врящо масло. Но котелът незабавно изстинал, а врящото масло се трансформирало в прохладна роса. А Христовият страдалец мощно възклицавал:
- Аз не усещам болежка и не ще извърша твоята заповед, мъчителю! Аз ще извърша само волята на небесния Отец, на Когото самичък себе си придавам в непорочна жертва, тъй като Той е Господарят на нашите души и тела!
Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, разбъркан с жлъчка. А мъченикът говорел:
- Тази мъка за мен е като вощен мед поради моя Бог, в името на Когото аз понасям всичко това!
После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му споделил:
- Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно мечтателствам същинската светлина.
Палачите извадили очите на светия страдалец.
След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси по този начин в продължение на три дни, тъй че от носа му изтекла доста кръв. Когато минали трите дни, няколко души пристигнали да видят светията, като мислели, че към този момент е починал, само че за свое учудване го намерили жив и прославящ Бога. Но поради тяхното обезверение, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:
- Смили се над нас, рабе на същинския Бог, тъй като ни порази слепота!
А светият им споделил:
- Приближете се до мен! Когато те се доближили до него, той упълномощил върху тях ръцете си и споделил:
- В името на моя Господ Иисус Христос прогледнете!
Те прогледнали незабавно и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.
А князът, като бил обладан от още по-голям яд, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато прислужниците изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което провокирал още по-голяма гняв у княза. Ръмжейки от яд като лъв, той самичък със своя нож отрязал честната му глава.
Така приключил своя героизъм Христовият страдалец Ермий.
Християните пристигнали скрито на това място, взели неговото почтено тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук посредством честните мощи на мъченика се направили доста чудеса и се подавали разнообразни изцеления за популярност на Христа, нашия Бог, на Когото дружно с Отца и Светия Дух, отдаваме популярност, чест и поклонение, в този момент и во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ