Преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий
Житие на свети преподобни Наум Охридски
Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.
Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.
Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Страдание на светите Десет критски мъченици
Римският цар Деций назначил на остров Крит за шеф съименника си Деций, който бил сходен на него по жестокостта си, мъчителството и гоненията над християните. Като дошъл на остров Крит, Деций незабавно наредил да заловят всички вярващи в Христа и да ги доведат за изтезание. И почнали да водят при него християни, твърди във вярата, а след доста изтезания и страдания, ги предавали на разнообразни типове гибел.
По това време били доведени при мъчителя 10 най-славни мъже. Те били родени в разнообразни градове: в Гортина Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан; от Киос Зотик; от Епиней Помпий и Агатопуст, от Кидония Василид, от Ираклия Еварест. Всички те еднообразно се стремели към безконечното небесно самодоволство. Застанали пред мъчителя и какви единствено смели думи не споделили, какво геройство не посочили, какви единствено страдания не изпитали и какви мъчения не победили със своето самообладание! Мъчили ги, били ги, влекли ги по земята, били ги с камъни, надсмивали им се, заплювали ги. Тридесет дни те търпели разнообразни поругания.
На 23 декември бил назначен съд и когато игемонът седнал, довели за финален съд страдалците, цялостни с геройство и героизъм. Игемонът в безумна гняв жадувал да погуби с жестоките си ръце светите мъченици, а те били подготвени да търпят до последното си издихание. Убиецът игемон погледнал с яд към тях и споделил:
- Що за безумци сте вие, които нито благоразумието, нито времето научи на това, което е потребно?
След това, като помислил, че ги е уплашил с гнева си, прибавил:
- Принесете жертва, а в случай че ли не, няма да кажа нищо повече, само че вие ще узнаете какъв е Деций, комуто не желаете да се подчините!
На това мъчениците дали отговор:
- Игемоне! Ние към този момент задоволително дълго време и със слово и с дело ви показахме, че нито на боговете ще принесем жертви, нито на вашето разпореждане ще се покорим.
Игемонът ги прекъснал и споделил:
- Никак ли не мислите за тъгите, нечестивци?
- Ние въобще не се боим от тъгите дали отговор светите, даже сме ти доста признателни, че ни подготви такова духовно празненство, изтезание за Христа, и ни го предложи.
Игемонът траял:
- Това не е всичко. Вие ще узнаете силата на великите богове, които нахално хулите, като не се срамувате от многото присъстващи премъдри хора, които почитат първия от боговете Дий, а също и Хера, Рея и другите. Сега ще бъдете подложени на такива страдания, че освен ще изчезне мъжеството ви, само че и другите, непокорни като вас, в случай че единствено се намерят такива, ще се уплашат.
На това твърдите по душа мъже отвърнали:
- Не ни приказва, игемоне, за Дий и майка му Рея! Това за нас не е оригиналност знаем, чували сме от бащите си за произхода, живота и нравите му. Той е бил толкоз необуздан и греховен, че е прелюбодействал освен с дами, само че и с мъже. С вълшебство и магьосническа ловкост изменял същинския си тип и приемал различен, за по-голямо и по-голямо блудничество, ипостоянно се осквернявал със срамни каузи. Някои, обхванати от същата пристрастеност, подражавали на мерзостта му, тъй като по-лесно е да се подражава на злото. Провъзгласили го за господ, по-строили му храмове, почнали да му принасят жертви, та и нему да се коства прелестно това, което се желало на тях самите, с цел да се смята блудът и невъздържанието освен ненавистни, само че, уви, да се признават за богоугодни.
Така говорели Божиите угодници, а игемонът се късал от яд, като чувствал, че те са прави. Народът изпаднал в неистово и нахвърляйки се върху мъчениците, би ги раздрал, в случай че Деций с махване на ръка и с глас не прекратил вълнението и виковете. Като въдворил безмълвие, той почнал да обмисля каква жестока гибел да изобрети за мъчениците. По заповед на игемона мъчителите незабавно хванали светиите и ги подложили на разнообразни страдания, идентични по свирепост и мъчителност. Един от тях бил окачен и стърган с стоманени нокти: от тялото му се късали сухожилията и части месо падали на земята. Други били с камъни и с остри колове по ребрата, до момента в който се посочили кости. На трети разбивали ставите, като ги удряли с олово, чупели и раздробявали костите им. Всекиго мъчели по друг метод. Даже да се слуша за това е трудно толкоз грубо било мъчението! Но мъчениците приемали страданията напълно умерено, или, по-правилно е да се каже, претърпявали ги с наслада, а на стоящите в близост изглеждало, че те не толкоз страдат от болежка, а съжаляват за недостатъчността на тъгите и биха желали повече.
Всички бързали да ги видят като нещо ново и изумително. И правилни и погрешни. Едните, като пазели вярата си в загадка, бързали да се удивят на мъжеството на страдалците и посредством това да се утвърдят във вярата, а другите да се надсмеят и да поругаят търпението на светиите, да гледат и да се любуват на страшните им страдания. Те несамо че не показвали ни най-малка жал, само че подбуждали игемона и мъчителите към още по-голяма свирепост. Подтикван от тях, игемонът давал заповеди, а мъчителите ги изпълнявали. През това време глашатаят викал:
- Пощадете себе си, покорете се на началниците, принесете жертва на боговете.
Но мъчениците и измежду тези жестоки премеждия превъзхождали с мъжеството и търпението си всички: и народа, и глашатая, и мъчителите и самия игемон, а най-вече техния княз сатаната и цялата му мощ. Всички мъченици, като че уговорили се между тях, казвали:
- Ние сме християни, Христова жертва, заклана поради Христа. Ако и 10 хиляди пъти е нужно да умрем, ще умрем с наслада!
Когато светите мъченици презрели всички страдания, усърдният прислужник на сатаната Деций, обезверен от невъзможността да ги убеди да принесат жертва, произнесъл смъртна присъда.
Повели светиите на посичане с меч към едно място, недалече от града. У жителите на тази страна то се наричало Алоний. По пътя страдалците показали нещо ново и неизмеримо: във всички мъчения те били единомислещи и единомислени, само че преди края почнали да спорят единствено за това кой пръв да отиде под меча и да одобри най-рано от всички венец. Но разногласието бил преустановен от Теодул един от светите мъченици, който споделил, че ще бъде пръв този, който подложи главата си под меча след всички. Ако види посичането и гибелта на всички свои другари и не се уплаши, не прояви ни най-малка тъга, не промени даже израза на лицето си, то той в действителност ще бъде най-славният подвижник и победител. Всички се съгласили с думите на Теодул. След това запели дружно ария към Бога:
" Благословен Господ, Който не ни съобщи за плячка натехните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме " (Пс. 123:6-7).
Като стигнали на уговореното място, всеки от тях се помолил по този начин:
" Прости, Господи, на Твоите раби и приеми проливането на кръвта ни за нас, за нашите сродници и другари и за цялото Отечество. Нека те да се освободят от мрака на незнанието и да прозрат християнската религия, да познаят Тебе, Истинската Светлина, Вечния Цар! "
След молитвата почнали да посичат светите им глави, а душите им с наслада възхождали към Христа Бога. След посичането, когато мъчителите си отишли, някои от християните, събрали телата на мъчениците и ги погребали с чест.
След като минало гонението, когато още веднъж възсияло благочестието, блаженият Павел, свещеник на град Гортина, дошъл в Константинопол и изпросил разрешение да придвижи телата на светиите от Алония, където били заровени, в Гортина. Той отишъл в Алония дружно с голям брой християни, някои от които участвали на страданията на светиите. Разкопали лежащата върху тях земя и намерили по Божия воля телата им неповредени и цели. Пренесли ги със популярност за отбрана и помощ на всички нуждаещи се.
По техните молебствия да се сподобим и ние да станем участници на приготвените за тях небесни богатства по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, чест и популярност во веки. Амин.
Успение на св. Наум ОхридскиСв. преподобни Наум Охридски бил българин от доблестен генезис. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за духовник.
Подир гибелта на св. Методий той дружно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с наслада. Св. Климент като преподавател на славянска книжовност изпратил в югозападната част на страната, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 година на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис-Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за свещеник. Тогава на негово място за преподавател бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него 10 години.
Преставил се в Господа в 910 година, откакто приел монашеско пострижение директно преди гибелта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и до момента почиват неоткрити, тъй като, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не разрешавал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват заболели и получават изцерение.
Страдание на светите Десет критски мъченици
Римският цар Деций назначил на остров Крит за шеф съименника си Деций, който бил сходен на него по жестокостта си, мъчителството и гоненията над християните. Като дошъл на остров Крит, Деций незабавно наредил да заловят всички вярващи в Христа и да ги доведат за изтезание. И почнали да водят при него християни, твърди във вярата, а след доста изтезания и страдания, ги предавали на разнообразни типове гибел.
По това време били доведени при мъчителя 10 най-славни мъже. Те били родени в разнообразни градове: в Гортина Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан; от Киос Зотик; от Епиней Помпий и Агатопуст, от Кидония Василид, от Ираклия Еварест. Всички те еднообразно се стремели към безконечното небесно самодоволство. Застанали пред мъчителя и какви единствено смели думи не споделили, какво геройство не посочили, какви единствено страдания не изпитали и какви мъчения не победили със своето самообладание! Мъчили ги, били ги, влекли ги по земята, били ги с камъни, надсмивали им се, заплювали ги. Тридесет дни те търпели разнообразни поругания.
На 23 декември бил назначен съд и когато игемонът седнал, довели за финален съд страдалците, цялостни с геройство и героизъм. Игемонът в безумна гняв жадувал да погуби с жестоките си ръце светите мъченици, а те били подготвени да търпят до последното си издихание. Убиецът игемон погледнал с яд към тях и споделил:
- Що за безумци сте вие, които нито благоразумието, нито времето научи на това, което е потребно?
След това, като помислил, че ги е уплашил с гнева си, прибавил:
- Принесете жертва, а в случай че ли не, няма да кажа нищо повече, само че вие ще узнаете какъв е Деций, комуто не желаете да се подчините!
На това мъчениците дали отговор:
- Игемоне! Ние към този момент задоволително дълго време и със слово и с дело ви показахме, че нито на боговете ще принесем жертви, нито на вашето разпореждане ще се покорим.
Игемонът ги прекъснал и споделил:
- Никак ли не мислите за тъгите, нечестивци?
- Ние въобще не се боим от тъгите дали отговор светите, даже сме ти доста признателни, че ни подготви такова духовно празненство, изтезание за Христа, и ни го предложи.
Игемонът траял:
- Това не е всичко. Вие ще узнаете силата на великите богове, които нахално хулите, като не се срамувате от многото присъстващи премъдри хора, които почитат първия от боговете Дий, а също и Хера, Рея и другите. Сега ще бъдете подложени на такива страдания, че освен ще изчезне мъжеството ви, само че и другите, непокорни като вас, в случай че единствено се намерят такива, ще се уплашат.
На това твърдите по душа мъже отвърнали:
- Не ни приказва, игемоне, за Дий и майка му Рея! Това за нас не е оригиналност знаем, чували сме от бащите си за произхода, живота и нравите му. Той е бил толкоз необуздан и греховен, че е прелюбодействал освен с дами, само че и с мъже. С вълшебство и магьосническа ловкост изменял същинския си тип и приемал различен, за по-голямо и по-голямо блудничество, ипостоянно се осквернявал със срамни каузи. Някои, обхванати от същата пристрастеност, подражавали на мерзостта му, тъй като по-лесно е да се подражава на злото. Провъзгласили го за господ, по-строили му храмове, почнали да му принасят жертви, та и нему да се коства прелестно това, което се желало на тях самите, с цел да се смята блудът и невъздържанието освен ненавистни, само че, уви, да се признават за богоугодни.
Така говорели Божиите угодници, а игемонът се късал от яд, като чувствал, че те са прави. Народът изпаднал в неистово и нахвърляйки се върху мъчениците, би ги раздрал, в случай че Деций с махване на ръка и с глас не прекратил вълнението и виковете. Като въдворил безмълвие, той почнал да обмисля каква жестока гибел да изобрети за мъчениците. По заповед на игемона мъчителите незабавно хванали светиите и ги подложили на разнообразни страдания, идентични по свирепост и мъчителност. Един от тях бил окачен и стърган с стоманени нокти: от тялото му се късали сухожилията и части месо падали на земята. Други били с камъни и с остри колове по ребрата, до момента в който се посочили кости. На трети разбивали ставите, като ги удряли с олово, чупели и раздробявали костите им. Всекиго мъчели по друг метод. Даже да се слуша за това е трудно толкоз грубо било мъчението! Но мъчениците приемали страданията напълно умерено, или, по-правилно е да се каже, претърпявали ги с наслада, а на стоящите в близост изглеждало, че те не толкоз страдат от болежка, а съжаляват за недостатъчността на тъгите и биха желали повече.
Всички бързали да ги видят като нещо ново и изумително. И правилни и погрешни. Едните, като пазели вярата си в загадка, бързали да се удивят на мъжеството на страдалците и посредством това да се утвърдят във вярата, а другите да се надсмеят и да поругаят търпението на светиите, да гледат и да се любуват на страшните им страдания. Те несамо че не показвали ни най-малка жал, само че подбуждали игемона и мъчителите към още по-голяма свирепост. Подтикван от тях, игемонът давал заповеди, а мъчителите ги изпълнявали. През това време глашатаят викал:
- Пощадете себе си, покорете се на началниците, принесете жертва на боговете.
Но мъчениците и измежду тези жестоки премеждия превъзхождали с мъжеството и търпението си всички: и народа, и глашатая, и мъчителите и самия игемон, а най-вече техния княз сатаната и цялата му мощ. Всички мъченици, като че уговорили се между тях, казвали:
- Ние сме християни, Христова жертва, заклана поради Христа. Ако и 10 хиляди пъти е нужно да умрем, ще умрем с наслада!
Когато светите мъченици презрели всички страдания, усърдният прислужник на сатаната Деций, обезверен от невъзможността да ги убеди да принесат жертва, произнесъл смъртна присъда.
Повели светиите на посичане с меч към едно място, недалече от града. У жителите на тази страна то се наричало Алоний. По пътя страдалците показали нещо ново и неизмеримо: във всички мъчения те били единомислещи и единомислени, само че преди края почнали да спорят единствено за това кой пръв да отиде под меча и да одобри най-рано от всички венец. Но разногласието бил преустановен от Теодул един от светите мъченици, който споделил, че ще бъде пръв този, който подложи главата си под меча след всички. Ако види посичането и гибелта на всички свои другари и не се уплаши, не прояви ни най-малка тъга, не промени даже израза на лицето си, то той в действителност ще бъде най-славният подвижник и победител. Всички се съгласили с думите на Теодул. След това запели дружно ария към Бога:
" Благословен Господ, Който не ни съобщи за плячка натехните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме " (Пс. 123:6-7).
Като стигнали на уговореното място, всеки от тях се помолил по този начин:
" Прости, Господи, на Твоите раби и приеми проливането на кръвта ни за нас, за нашите сродници и другари и за цялото Отечество. Нека те да се освободят от мрака на незнанието и да прозрат християнската религия, да познаят Тебе, Истинската Светлина, Вечния Цар! "
След молитвата почнали да посичат светите им глави, а душите им с наслада възхождали към Христа Бога. След посичането, когато мъчителите си отишли, някои от християните, събрали телата на мъчениците и ги погребали с чест.
След като минало гонението, когато още веднъж възсияло благочестието, блаженият Павел, свещеник на град Гортина, дошъл в Константинопол и изпросил разрешение да придвижи телата на светиите от Алония, където били заровени, в Гортина. Той отишъл в Алония дружно с голям брой християни, някои от които участвали на страданията на светиите. Разкопали лежащата върху тях земя и намерили по Божия воля телата им неповредени и цели. Пренесли ги със популярност за отбрана и помощ на всички нуждаещи се.
По техните молебствия да се сподобим и ние да станем участници на приготвените за тях небесни богатства по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, дружно с Отца и Светия Дух, чест и популярност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ