Предпразненство на Рождество Христово. Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски
Житие на св. страдалец Игнатий Богоносец
Апостолите Христови един път спорели между тях кой от тях е максимален. Иисус Христос, като чул защо спорят, повикал едно дете, прегърнал го, сложил го измежду тях и споделил:
" Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема " (Матея 18:2-5).
Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил възпитаник на св. Йоан Богослов, а по-късно свещеник на Антиохийската черква. Като подобен той се удостоил да одобри за името на Христа страдалчески венец.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за свещеник на Антиохия, умно управлявал паството си, без да жали писания и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревнивост. Той безбоязнено и старателно проповядвал словото Божие и мнозина довел до знание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската черква пеенето на божествените песни от два хора, което след това било признато и от другите християнски църкви. Паството наричало своя свещеник Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.
По случай успехите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и радостния. Християните не могли да вземат присъединяване в тържествата, тъй като те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки изключително техния свещеник като зложелател на езическите богове. Траян, като дошъл в Антиохия, го повикал:
- Ти ли се наричаш Богоносец - запитал го той - и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?
- Аз съм - твърдо дал отговор епископът.
- Та какво е това наименование - Богоносец? - запитал царят.
- Богоносец е тоя - дал отговор Игнатий, - който носи Христа в душата си.
- Та ти носиш твоя Христос в себе си? - отново го запитал Траян.
- Наистина Го нося - споделил светият Богоносец, - тъй като в словото Божие е написано: " Ще се поселя в тях и ще вървя сред тях " (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).
Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отхвърли от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и популярност, в случай че се отхвърли. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, в сравнение с, като се отхвърли от него, да живее във великолепие и популярност. Съдиите, мислейки да го изобличат със личните му думи, споделили му: " Ти самичък приказваш, че твоят Бог починал. Може ли мъртвият да избави и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни ".
- Моят Господ и Бог станал човек за нас - дал отговор Игнатий, - и за нашето избавление и по лично снизхождение приел кръст, гибел и заравяне. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската мощ, възлязъл отново на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и още веднъж да ни вкара в парадайса, из който ние по този начин злощастно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече богатства, в сравнение с сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил сходно нещо?
След това св. Игнатий почнал да разкрива с образци от езическата митология всичката безсмислица на езичеството. Тогава Траян го осъдил на гибел. Отвели епископа в тюрма, с цел да го предадат по-късно да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че постоянно твърдостта на мъчениците измежду тежките премеждия довеждала езичниците към религия в Христа, решили да пратят Игнатий за наказване в Рим, където народът ще види в него елементарен нарушител, наказан на гибел за своите закононарушения.
Така и създали. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, обвързван с вериги, бил насочен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на гибелта не могли да пречупят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на гибел за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с рев се натрупали към него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също възпитаник на св. Йоан Богослов, и оттова написал послания до църквите - Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат същинското християнско обучение. В тях е изразена пламенната обич към Бога и към ближните. Пълен с откровено примирение, Игнатий написа на ефеските християни:
" Аз не ви повелявам като подобен, който има власт, тъй като, въпреки и да съм обвързван с Христа, не съм още идеален в Христа. Аз сего преди малко подемам да бъда негов възпитаник, а ви приказвам като преподавател. Покрепете ме посредством вашата религия, вашето самообладание! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви апелирам да следвате пътя Господен! "
Игнатий убеждава християните да пазят между тях единогласие и обич, да се покоряват на своите пастири, да се защищават от лъжеучители, каквито имало доста по това време.
" Непрестанно и старателно се молете за всички - написа той, - тъй като и погрешните могат да се извърнат. Вашият свят живот да им послужи като напътствие... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се унищожава посредством единодушието на вашата религия ".
Виждайки какво присъединяване християните взимат в неговата орис и по какъв начин са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий почнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал обръщение, в което се стараел да ги убеди, че отива на гибел непринудено и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказване.
Скоро по-късно Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава директиви за отговорностите на епископа.
Като доближили до Потиола, той желал да слезе на брега, с цел да тръгне по пътя, по който в миналото вървял св. ап. Павел, само че мощният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттова траяли пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни мощно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на шефа. Управителят, като разбрал волята на императора, заповядал да подготвят зверовете, и в празничен ден, пред многочислен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказването. Придружавали го християни и дружно с тях той се помолил да приключи Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна обич.
Като слушали, че непрекъснато повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали за какво по този начин постоянно повтаря това име. Св. Игнатий дал отговор, че тъй като в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, по тази причина устата му изповядват Този, Когото той постоянно носи в сърцето си.
Бог дарувал на св. Игнатий мощ безбоязнено да срещне ужасната гибел. Преди гибелта, обръщайки се към народа, той с висок глас споделил:
" Знайте, римски жители, че не за злочинство и престъление съм наказан на гибел, а за моя Бог, от Чиято обич съм превзет и Когото ненаситно искам! Аз съм Негова пшеница и посредством зъбите на зверовете се меля, с цел да стана чист самун за Него! "
Едва съумял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го раздрали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.
Когато Траян разбрал по какъв начин мъжествено и радостно Игнатий отишъл на гибел за своя Бог, съжалил, че го осъдил на гибел, и като се убедил, че християните са люде почтени и положителни, във всичко покорни на неговите закони, с изключение на в случаите, когато законите са противни на тяхната религия, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение срещу тях.
Апостолите Христови един път спорели между тях кой от тях е максимален. Иисус Христос, като чул защо спорят, повикал едно дете, прегърнал го, сложил го измежду тях и споделил:
" Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема " (Матея 18:2-5).
Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил възпитаник на св. Йоан Богослов, а по-късно свещеник на Антиохийската черква. Като подобен той се удостоил да одобри за името на Христа страдалчески венец.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за свещеник на Антиохия, умно управлявал паството си, без да жали писания и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревнивост. Той безбоязнено и старателно проповядвал словото Божие и мнозина довел до знание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската черква пеенето на божествените песни от два хора, което след това било признато и от другите християнски църкви. Паството наричало своя свещеник Богоносец, тъй като той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.
По случай успехите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и радостния. Християните не могли да вземат присъединяване в тържествата, тъй като те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки изключително техния свещеник като зложелател на езическите богове. Траян, като дошъл в Антиохия, го повикал:
- Ти ли се наричаш Богоносец - запитал го той - и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?
- Аз съм - твърдо дал отговор епископът.
- Та какво е това наименование - Богоносец? - запитал царят.
- Богоносец е тоя - дал отговор Игнатий, - който носи Христа в душата си.
- Та ти носиш твоя Христос в себе си? - отново го запитал Траян.
- Наистина Го нося - споделил светият Богоносец, - тъй като в словото Божие е написано: " Ще се поселя в тях и ще вървя сред тях " (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).
Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отхвърли от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и популярност, в случай че се отхвърли. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, в сравнение с, като се отхвърли от него, да живее във великолепие и популярност. Съдиите, мислейки да го изобличат със личните му думи, споделили му: " Ти самичък приказваш, че твоят Бог починал. Може ли мъртвият да избави и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни ".
- Моят Господ и Бог станал човек за нас - дал отговор Игнатий, - и за нашето избавление и по лично снизхождение приел кръст, гибел и заравяне. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската мощ, възлязъл отново на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и още веднъж да ни вкара в парадайса, из който ние по този начин злощастно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече богатства, в сравнение с сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил сходно нещо?
След това св. Игнатий почнал да разкрива с образци от езическата митология всичката безсмислица на езичеството. Тогава Траян го осъдил на гибел. Отвели епископа в тюрма, с цел да го предадат по-късно да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че постоянно твърдостта на мъчениците измежду тежките премеждия довеждала езичниците към религия в Христа, решили да пратят Игнатий за наказване в Рим, където народът ще види в него елементарен нарушител, наказан на гибел за своите закононарушения.
Така и създали. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, обвързван с вериги, бил насочен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на гибелта не могли да пречупят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на гибел за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с рев се натрупали към него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също възпитаник на св. Йоан Богослов, и оттова написал послания до църквите - Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат същинското християнско обучение. В тях е изразена пламенната обич към Бога и към ближните. Пълен с откровено примирение, Игнатий написа на ефеските християни:
" Аз не ви повелявам като подобен, който има власт, тъй като, въпреки и да съм обвързван с Христа, не съм още идеален в Христа. Аз сего преди малко подемам да бъда негов възпитаник, а ви приказвам като преподавател. Покрепете ме посредством вашата религия, вашето самообладание! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви апелирам да следвате пътя Господен! "
Игнатий убеждава християните да пазят между тях единогласие и обич, да се покоряват на своите пастири, да се защищават от лъжеучители, каквито имало доста по това време.
" Непрестанно и старателно се молете за всички - написа той, - тъй като и погрешните могат да се извърнат. Вашият свят живот да им послужи като напътствие... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се унищожава посредством единодушието на вашата религия ".
Виждайки какво присъединяване християните взимат в неговата орис и по какъв начин са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий почнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал обръщение, в което се стараел да ги убеди, че отива на гибел непринудено и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказване.
Скоро по-късно Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава директиви за отговорностите на епископа.
Като доближили до Потиола, той желал да слезе на брега, с цел да тръгне по пътя, по който в миналото вървял св. ап. Павел, само че мощният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттова траяли пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни мощно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на шефа. Управителят, като разбрал волята на императора, заповядал да подготвят зверовете, и в празничен ден, пред многочислен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказването. Придружавали го християни и дружно с тях той се помолил да приключи Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна обич.
Като слушали, че непрекъснато повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали за какво по този начин постоянно повтаря това име. Св. Игнатий дал отговор, че тъй като в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, по тази причина устата му изповядват Този, Когото той постоянно носи в сърцето си.
Бог дарувал на св. Игнатий мощ безбоязнено да срещне ужасната гибел. Преди гибелта, обръщайки се към народа, той с висок глас споделил:
" Знайте, римски жители, че не за злочинство и престъление съм наказан на гибел, а за моя Бог, от Чиято обич съм превзет и Когото ненаситно искам! Аз съм Негова пшеница и посредством зъбите на зверовете се меля, с цел да стана чист самун за Него! "
Едва съумял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го раздрали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.
Когато Траян разбрал по какъв начин мъжествено и радостно Игнатий отишъл на гибел за своя Бог, съжалил, че го осъдил на гибел, и като се убедил, че християните са люде почтени и положителни, във всичко покорни на неговите закони, с изключение на в случаите, когато законите са противни на тяхната религия, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение срещу тях.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ