По време на пости многократно увеличаваме количеството на консумираните зърнени

По време на пости неведнъж усилваме количеството на употребяваните зърнени и бобови храни, а суровите ядки са непрекъснато на една ръка разстояние – на бюрото или в чантата ни, с цел да можем по здравословен метод да заситим неочакваните пристъпи на апетит. Разбира се, в менюто ни непроменяемо участват и огромно количество сезонни плодове и зеленчуци, а прекъсването на животинските артикули за повече от месец се чака да реши с магическа пръчица или най-малко да облекчи някои банални дискомфортни положения като главоболие, запек и проблематична кожа. Напук на това ни очакване, обаче още след първите дни на поста започваме да се усещаме по-тежки и подпухнали, а също така подутия стомах и газовете стават наш незаместим сателит за идващите 40 дни – в случай че не се почувстваме толкоз зле, че да се откажем някъде по средата на поста.

“Една непредвидена причина за това е, че не изкисваме авансово суровите ядки, зърнените и бобовите храни, които включваме в менюто си. Но за какво да го вършим? ”

Обяснението е напълно просто и звучи по следния метод: Ядките, бобовите и зърнените храни съдържат в себе си две субстанции, от които ние хората нямаме потребност: ензимни инхибитори и фитинова киселина. Ензимните инхибитори защищават семената в почвата от гнилостни процеси, до момента в който настъпи подобаващия миг за поникване, по тази причина и усвояването им от човешкия организъм надалеч не е цялостно и дейно. Фитиновата киселина от своя страна е толкоз реактивна, че с цел да обезпечи на семената нужните хранителни субстанции за оцеляване се свързва с редица значими минерали (калций, магнезий и желязо), от които до нас в последна сметка не стига съвсем нищо. Оказва се, че ензимните инхибитори и фитиновата киселина пречат на пълноценното асимилиране на храната, като деформират нашите хранителни ензими и могат да доведат, както до хранителни дефицити, по този начин и до редица неприятни признаци като неспокойствие на стомаха, газове и отичане.

“Решение има и то е напълно просто – авансово накисване на зърнените и бобовите храни и ядките. ”

При накисване ензимните инхибитори се обезвреждат, а фитиновата киселина се отделя във водата. Не единствено – посредством накисване разсънваме ядките, бобовите и зърнените за живот, защото те са към този момент една стъпка по-близо до процеса на поникване. А всички знаем какъв брой потребни и цялостни с нутриенти са кълновете. И още – при накисване глутенът и протеините в тези храни стават по-лесно усвоими, а с водата, в която са киснали, се изхвърлят и огромна част от токсините в тези храни. И въпреки всичко, с цел да бъде накисването на ядките, бобовите и зърнените храни от изгода е значимо да съблюдаваме няколко елементарни, само че значими правила:

Правила за накисване на ядките и семената

Всеки тип храна има тъкмо несъмнено минимално време за накисване, с цел да се отделят от нея веществата, които няма да са ни от изгода и с цел да се задействат процесите на „ възкръсване “ в нея:



Водата, в която са били накиснати ядките, бобовите и зърнените, наложително се изхвърля, а самата храна се изплаква най-малко още един път след това;

Изкиснатите към този момент ядки, бобови и зърнени храни могат да се съхраняват в ледник до 24 часа, само че най-хубавият вид е да бъдат сготвени незабавно, тъй като има риск да стартират да мухлясват;

Добре е водата да покрива най-малко 4-5 пръста храната, която накисвате, тъй като множеството бобови храни и ядки имат свойството да набъбват;

Ядките, семената и зърнените храни се накисват в хладка вода, до момента в който бобовите – в топла.

Някои хора предлагат към водата за накисване да се прибавят няколко лъжици лимонена или оцетна киселина, сол или хлебна сода, с цел да се ускорят процесите на обособяване на нездравословните субстанции, само че накисване в чиста вода е не по-малко дейно.

И в случай че се чудите по какъв начин ще съумеете да въведете следващата оригиналност от експертите по здравословното хранене, то ние ще ви подскажем единствено с една дума: обмисляне. Изисква се напълно дребна пренастройка в навиците ви на готвене и тя включва това да планирате менюто си от предния ден. Няма нищо по-лесно от това просто да накиснете плануваните за менюто ви за идващия ден ядки, бобови или зърнени храни в купа вода и просто да забравите за тях, до момента в който не пристигна моментът за готвене. А това, което получавате като екстра е фактът, че на идващия ден сваряването на обичаните ви фасул, леща, нахут или кафяв ориз да вземем за пример, става в пъти по-бързо от нормално. Гарантирано.