Поколението Гези напуска Турция
По време на изявлението си при откриването на едно комерсиално ревю в Истанбул на 13 септември Мустафа Варанк, който дълги години беше основен консултант на президента Реджеп Тайип Ердоган, а след изборите на 24 юни беше назначен за министър на индустрията и технологиите, съобщи: „ За страдание при процеса на приключването на мозъци ние губим нашите човешки запаси, подготвяни с години. “ Това беше самопризнание, каквото не сме привикнали да чуваме от ръководещите в Турция.
Думите на министър Варанк се поддържат и от новите данни, които демонстрират, че Турция бързо губи образованото си младо потомство вследствие на един трагичен развой на приключване на мозъци, което е единственият стратегически капитал на страната за превръщането й в конкурентоспособна и просперираща страна. Според данните на Турския статистически институт от 6 септември спрямо миналата година през 2017 година броят на напусналите Турция „ по стопански, политически, обществени и културни аргументи “ е повишен с 42,5 на 100, достигайки 253 хиляди 640 души. 42,2 на 100 от емигриралите са на възраст сред 25 – 34 години, а 57 на 100 измежду тях са от огромните градове като Истанбул, Анкара, Анталя, Бурса и Измир. Казано в резюме, половината от емигриращите от Турция лица са младежи от градовете.
Факторът, който играе роля за повишението на приключването на мозъци от Турция с 42,5 % за една година е политическото изкривяване, което се случи през 2016-а и 2017 година Силните ограничавания след несполучливият опит за прелом на 15 юли 2016 година и оповестеното изключително състояние на 20 юли бяха последвани от референдума (16 април 2017) за ремонти в Конституцията, с който беше вкоренен властническият режим. В резултат на извоюваните от ръководството на Ердоган избори за президент и парламент на 24 юни 2018 година, преходът към властнически президентски режим беше приключен и е редно да се чака икономическата рецесия, която настъпи по-късно да ускори миграцията от страната.
Данните, които центърът за изследване на публичното мнение „ Истанбулски стопански проучвателен център “ даде на „ Ал-Монитор “ поддържат тази прогноза. През август 2018 година е извършено изследване в цяла Турция измежду общо 2500 души. Млади хора на възраст сред 24 – 35 години били запитани „ в какво биха вложили, в случай че разполагат с 5 милиона турски лири (780 хиляди долара)? “, на което 10 на 100 дали отговор, че биха вложили в чужбина, а 8 на 100 декларирали, че биха си купили жилище в чужбина. Генералният шеф на центъра Джан Селчуки предвижда, че „ отежняването на икономическите условия ще докара до повишаване на живота и ще се отрази на трудовия пазар, което ще ускори желанието на младите бели якички да емигрират от страната “.
Представителите на младото потомство, което се политизира по време на „ Съпротивата в Гези “ през 2013 година, заема забележителен дял от напускащите страната. През 2013 година, скупчването на машинна техника в парка „ Гези “ в центъра на Истанбул, с желанието за създаване на търговски център, наподобяващ османска казарма, която се е намирала на същото място до 1940 година, накара хората да излязат по улиците в цяла Турция, което продължи със седмици и остана в историята като „ Съпротивата в Гези “. Младите експерти с положително обучение, които в първите дни на протестните демонстрации непринудено излязоха на улицата, по-късно бяха наречени „ Поколението Гези “.
Един от главните основатели на гражданската самодейност „ Глас и оттатък гласуването “, въодушевена от митингите в „ Гези “ и целяща да подсигурява честността на изборите в Турция Серджан Челеби, направи следното резюме за Ал-Монитор: „ Лицата, които излязоха по улиците с разнообразни претекстове по време на събитията в „ Гези “ към този момент отиват на открито, тъй като по никакъв метод не могат демократично да изразят своето неодобрение. Тогава те излизаха на улицата, само че тя към този момент не е опция, в този момент улицата, по този начин да се каже, е чужбина. Това е едно потомство, което може да приготви страната за бъдещето, то умее да борави със актуалните технологии и има познание, това потомство е продуктивно и може да добави стойност към обществото. Но те към този момент нямат вяра в ръководещите и в опозицията. Хората, които взимат решенията в тази страна имат една фантазия и тя е тоталитарна, затворена в себе си страна, те желаят да е малко, само че да е тяхно, а това не се покрива с фантазиите на „ Поколението Гези “.
Дж.К. е на 34 години, роден е в Истанбул, женен, учил е интернационалните връзки в влиятелен истанбулски университет и има приключена магистратура. „ По време на митингите в „ Гези “ от втория ден до последната интервенция на полицията, съвсем всяка вечер бях на площада. “, декларира той. Изминали са шестнайсет месеца, откогато е напуснал Турция, в този момент дава консултантски услуги в областта на образованието в Полша.
Дж.К. описа персоналната си история за Ал-Монитор: „ Работех в неправителствения бранш. Неправителствените организации, с които работех бяха затворени, след това започнах работа в един университет като координатор на интернационалните планове. В рамките на една година от мен най-вече се искаше да превеждам публикациите на преподавателите на британски език. Освен това, непрекъснато бях разпитван за религиозните ми убеждения, петкратната молитва, която изпълнявах, ми създаваше компликации. Забелязах, че в нито една сфера на живота не действам като себе си и осъзнах, че колкото и интензивно да се трудя, в никакъв случай няма да реализира добър статус на живота с работата си. От друга страна, околните ми другари един по един започнаха да напущат страната. “
Генералният шеф на „ Истанбуски стопански център за исзледвания “ Селчуки отбелязва, че „ изключително фамилиите с деца вършат проекти за излизане от страната непременно, тъй като не имат вяра, че в Турция може да им обезпечат добър стандарт на живот “.
Бившата журналистка и сегашна преводачка 33-годишната Селяй Саръ, която се е политизирала по време на събитията в „ Гези “, е напуснала родният й Истанбул през февруари 2018 година и се е открила в Мадрид, също поддържа тезата на Селчуки с думите: „ Турция към този момент не е подобаваща за възпитаване и развъждане на деца. Ако имам дете, бих желала то да порасне в страна от Европейски Съюз. Този въпрос повлия на решението ми. “
Бахадър, който е изиграл дейна роля при основаването на „ Глас и оттатък гласуването “ е на 26 години, приключил университета „ Богазичи “, компетентност Системи за ръководство и връзка. От април 2018 година живее в Берлин и е шеф на компания за ръководство на активи. Пред Ал-Монитор той съобщи: „ Вътре непрекъснато царува липса на правов ред, налице е незадоволеност. Не мога да се веселя на живота, когато имам дете ще го нотоваря с царящия хаос и ще отгледам нещастно дете. Бих ли желал да отгледам дете в Турция? Няма неизменност, налице е икономическа неустановеност. Развиването на софтуерни артикули при условия на забрани и цензура е невероятно. Творческата сила на хората беше лимитирана. “
Наред с напускащите Турция тези, които са отишли да учат в чужбина, а в този момент се отхвърлят да се върнат назад, образуват невидимия образ на приключването на мозъци от страната. Един от тях е Илкер Хепкенар, докторант в Ню Йоркския университет. Той е отишъл в Америка през 2010 година, с цел да следва в университет. Отказал се е да се върне назад. „ В края на 2016 година взех решение да не се връщам в Турция. При взимането на това решение потъпкването на митингите в парка „ Гези “ изигра значима роля, даже тези, за които гласоподавам биват хвърлени в пандиза. Аз се занимавам с научна активност и не желая да се сблъсквам с проблеми поради изявленията ми. Разбрах, че в случай че се върна в Турция, където свободата на словото е мощно лимитирана няма да имам живота, който желая и по тази причина се отхвърлих да се върна. “, акцентира Бахадър.
И хората, които се готвят да изоставен Турция… 26-годишната Едже Алтунмарал е напуснала работата си в задгранична финансова компания в Истанбул и основала компания за текстил през 2016 година, само че в този момент е на път да изнесе активността си в Лондон, където следва финансово дело. „ Когато на 31 май 2013-а се върнах от Лондон в Истанбул беше първият ден от митингите в „ Гези “ и останах с чувството, че тук нещо стартира да се трансформира. Но през днешния ден нямам доверие, че Турция може да ме обогати. Не мисля, че хората, с които се срещам може да ме тласнат от една точка към друга. Заминавам, с цел да бъда себе си и с цел да разширя бизнеса си. “, споделя Едже Алтунмарал.
Разказите на тези младежи пред Ал-Монитор обобщават ситуацията в Турция, в която вследствие на политическия и идеологически избор на страната предаността, вместо достойната заслуга стана норма при кариерното издигане, посредствеността надвива над креативната досетливост и търсенето на качество, свободата на словото е мощно лимитирана, обществото става от затворен вид и обеднява във всяко едно отношение.
Б. ред. - Статията на Кадри Гюрсел от al-monitor.com публикуваме в превод на www.obzornews.bg - профилирано онлайн издание, което следи политическите процеси в Турция и района на Близкия Изток.
Думите на министър Варанк се поддържат и от новите данни, които демонстрират, че Турция бързо губи образованото си младо потомство вследствие на един трагичен развой на приключване на мозъци, което е единственият стратегически капитал на страната за превръщането й в конкурентоспособна и просперираща страна. Според данните на Турския статистически институт от 6 септември спрямо миналата година през 2017 година броят на напусналите Турция „ по стопански, политически, обществени и културни аргументи “ е повишен с 42,5 на 100, достигайки 253 хиляди 640 души. 42,2 на 100 от емигриралите са на възраст сред 25 – 34 години, а 57 на 100 измежду тях са от огромните градове като Истанбул, Анкара, Анталя, Бурса и Измир. Казано в резюме, половината от емигриращите от Турция лица са младежи от градовете.
Факторът, който играе роля за повишението на приключването на мозъци от Турция с 42,5 % за една година е политическото изкривяване, което се случи през 2016-а и 2017 година Силните ограничавания след несполучливият опит за прелом на 15 юли 2016 година и оповестеното изключително състояние на 20 юли бяха последвани от референдума (16 април 2017) за ремонти в Конституцията, с който беше вкоренен властническият режим. В резултат на извоюваните от ръководството на Ердоган избори за президент и парламент на 24 юни 2018 година, преходът към властнически президентски режим беше приключен и е редно да се чака икономическата рецесия, която настъпи по-късно да ускори миграцията от страната.
Данните, които центърът за изследване на публичното мнение „ Истанбулски стопански проучвателен център “ даде на „ Ал-Монитор “ поддържат тази прогноза. През август 2018 година е извършено изследване в цяла Турция измежду общо 2500 души. Млади хора на възраст сред 24 – 35 години били запитани „ в какво биха вложили, в случай че разполагат с 5 милиона турски лири (780 хиляди долара)? “, на което 10 на 100 дали отговор, че биха вложили в чужбина, а 8 на 100 декларирали, че биха си купили жилище в чужбина. Генералният шеф на центъра Джан Селчуки предвижда, че „ отежняването на икономическите условия ще докара до повишаване на живота и ще се отрази на трудовия пазар, което ще ускори желанието на младите бели якички да емигрират от страната “.
Представителите на младото потомство, което се политизира по време на „ Съпротивата в Гези “ през 2013 година, заема забележителен дял от напускащите страната. През 2013 година, скупчването на машинна техника в парка „ Гези “ в центъра на Истанбул, с желанието за създаване на търговски център, наподобяващ османска казарма, която се е намирала на същото място до 1940 година, накара хората да излязат по улиците в цяла Турция, което продължи със седмици и остана в историята като „ Съпротивата в Гези “. Младите експерти с положително обучение, които в първите дни на протестните демонстрации непринудено излязоха на улицата, по-късно бяха наречени „ Поколението Гези “.
Един от главните основатели на гражданската самодейност „ Глас и оттатък гласуването “, въодушевена от митингите в „ Гези “ и целяща да подсигурява честността на изборите в Турция Серджан Челеби, направи следното резюме за Ал-Монитор: „ Лицата, които излязоха по улиците с разнообразни претекстове по време на събитията в „ Гези “ към този момент отиват на открито, тъй като по никакъв метод не могат демократично да изразят своето неодобрение. Тогава те излизаха на улицата, само че тя към този момент не е опция, в този момент улицата, по този начин да се каже, е чужбина. Това е едно потомство, което може да приготви страната за бъдещето, то умее да борави със актуалните технологии и има познание, това потомство е продуктивно и може да добави стойност към обществото. Но те към този момент нямат вяра в ръководещите и в опозицията. Хората, които взимат решенията в тази страна имат една фантазия и тя е тоталитарна, затворена в себе си страна, те желаят да е малко, само че да е тяхно, а това не се покрива с фантазиите на „ Поколението Гези “.
Дж.К. е на 34 години, роден е в Истанбул, женен, учил е интернационалните връзки в влиятелен истанбулски университет и има приключена магистратура. „ По време на митингите в „ Гези “ от втория ден до последната интервенция на полицията, съвсем всяка вечер бях на площада. “, декларира той. Изминали са шестнайсет месеца, откогато е напуснал Турция, в този момент дава консултантски услуги в областта на образованието в Полша.
Дж.К. описа персоналната си история за Ал-Монитор: „ Работех в неправителствения бранш. Неправителствените организации, с които работех бяха затворени, след това започнах работа в един университет като координатор на интернационалните планове. В рамките на една година от мен най-вече се искаше да превеждам публикациите на преподавателите на британски език. Освен това, непрекъснато бях разпитван за религиозните ми убеждения, петкратната молитва, която изпълнявах, ми създаваше компликации. Забелязах, че в нито една сфера на живота не действам като себе си и осъзнах, че колкото и интензивно да се трудя, в никакъв случай няма да реализира добър статус на живота с работата си. От друга страна, околните ми другари един по един започнаха да напущат страната. “
Генералният шеф на „ Истанбуски стопански център за исзледвания “ Селчуки отбелязва, че „ изключително фамилиите с деца вършат проекти за излизане от страната непременно, тъй като не имат вяра, че в Турция може да им обезпечат добър стандарт на живот “.
Бившата журналистка и сегашна преводачка 33-годишната Селяй Саръ, която се е политизирала по време на събитията в „ Гези “, е напуснала родният й Истанбул през февруари 2018 година и се е открила в Мадрид, също поддържа тезата на Селчуки с думите: „ Турция към този момент не е подобаваща за възпитаване и развъждане на деца. Ако имам дете, бих желала то да порасне в страна от Европейски Съюз. Този въпрос повлия на решението ми. “
Бахадър, който е изиграл дейна роля при основаването на „ Глас и оттатък гласуването “ е на 26 години, приключил университета „ Богазичи “, компетентност Системи за ръководство и връзка. От април 2018 година живее в Берлин и е шеф на компания за ръководство на активи. Пред Ал-Монитор той съобщи: „ Вътре непрекъснато царува липса на правов ред, налице е незадоволеност. Не мога да се веселя на живота, когато имам дете ще го нотоваря с царящия хаос и ще отгледам нещастно дете. Бих ли желал да отгледам дете в Турция? Няма неизменност, налице е икономическа неустановеност. Развиването на софтуерни артикули при условия на забрани и цензура е невероятно. Творческата сила на хората беше лимитирана. “
Наред с напускащите Турция тези, които са отишли да учат в чужбина, а в този момент се отхвърлят да се върнат назад, образуват невидимия образ на приключването на мозъци от страната. Един от тях е Илкер Хепкенар, докторант в Ню Йоркския университет. Той е отишъл в Америка през 2010 година, с цел да следва в университет. Отказал се е да се върне назад. „ В края на 2016 година взех решение да не се връщам в Турция. При взимането на това решение потъпкването на митингите в парка „ Гези “ изигра значима роля, даже тези, за които гласоподавам биват хвърлени в пандиза. Аз се занимавам с научна активност и не желая да се сблъсквам с проблеми поради изявленията ми. Разбрах, че в случай че се върна в Турция, където свободата на словото е мощно лимитирана няма да имам живота, който желая и по тази причина се отхвърлих да се върна. “, акцентира Бахадър.
И хората, които се готвят да изоставен Турция… 26-годишната Едже Алтунмарал е напуснала работата си в задгранична финансова компания в Истанбул и основала компания за текстил през 2016 година, само че в този момент е на път да изнесе активността си в Лондон, където следва финансово дело. „ Когато на 31 май 2013-а се върнах от Лондон в Истанбул беше първият ден от митингите в „ Гези “ и останах с чувството, че тук нещо стартира да се трансформира. Но през днешния ден нямам доверие, че Турция може да ме обогати. Не мисля, че хората, с които се срещам може да ме тласнат от една точка към друга. Заминавам, с цел да бъда себе си и с цел да разширя бизнеса си. “, споделя Едже Алтунмарал.
Разказите на тези младежи пред Ал-Монитор обобщават ситуацията в Турция, в която вследствие на политическия и идеологически избор на страната предаността, вместо достойната заслуга стана норма при кариерното издигане, посредствеността надвива над креативната досетливост и търсенето на качество, свободата на словото е мощно лимитирана, обществото става от затворен вид и обеднява във всяко едно отношение.
Б. ред. - Статията на Кадри Гюрсел от al-monitor.com публикуваме в превод на www.obzornews.bg - профилирано онлайн издание, което следи политическите процеси в Турция и района на Близкия Изток.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ