Ново научно изследване показва, че е по-вероятно да сме сами във Вселената
По въпроса за извънземните, великият научнофантастичен публицист Артър Кларк е споделил следното: “Има единствено две благоприятни условия. Или сме сами във Вселената, или не сме. И двете са еднообразно ужасяващи ”.
Най-новото научно проучване мощно накланя везните в първата посока. В своя публикация учените Андърс Сандбърг, Ерик Дрекслър и Тоби Орд от Оксфордския университет стигат до извода, че вероятността да няма извънземен разсъдък в следената Вселена е доста огромна.
Статията е озаглавена “Премахване на парадокса на Ферми ”. Напомням на читателите, че през 1950 година, по време на обяд в лабораторията Лос Аламос, учените стартират да дискутират по случайност, ей-така апропо, въпроса за летящите чинии и извънземния разсъдък. Никой не допуска, че след това този обяд ще стане именит и по време на него ще се роди една от най-великите мисли по отношение на търсенето на извънземни. В хода на полемиката Енрико Ферми задава обикновен въпрос: “Но къде са всички те? ”
Наистина, къде са извънземните? Ние живеем на планетата Земя, която обикаля към звезда – Слънцето. Но Вселената е голяма. В нея има голям брой други звезди. Около тях може да има голям брой други планети. Статистически има късмет на някои от тях да е зародил рационален живот. Тогава за какво не виждаме доказателства за неговото битие? Вселената наподобява пуста. Радиоантените на SETI претърсват космоса за чуждоземни радиосигнали, само че уви – през последния половин век такива не са открити. Именно значителната възможност да има рационален живот във Вселената, съчетана с неналичието на доказателства за подобен, през днешния ден носи името “парадокс на Ферми ”, в чест на огромния академик.
Правени са голям брой опити да се позволи този абсурд, само че всички те са незадоволителни. Несигурността идва от обстоятелството, че е мъчно да определим колко планети във забележимата Вселена имат рационален живот. Математически казусът е дефиниран от Франк Дрейк през 1961 година, който дава следното уравнение:
N (броят развити цивилизации)= R* x fp x ne x fl x fi x fc x L, където:
R*= броят звезди в нашата Галактика
fp= каква част от звездите имат планетни системи
ne=броят планети, на които може да стартира живот
fl=на каква част от тези планети може да започне биологична еволюция
fi=на каква част от горепосочените планети еволюционният развой ще докара до появяването на рационална цивилизация
fc=на каква част от горепосочените планети рационалната цивилизация ще развие радиокомуникация
L=периодът от време, за които тези цивилизации излъчват радиосигнали.
Проблемът на уравнението на Дрейк е, че не всички от параметрите могат да бъдат открити с акуратност. Някои от тях – да. Лесно можем да кажем какъв е броят на звездите в Млечния път. През последните години започнахме да изясняваме стойностите на параметрите fp и ne, с помощта на галактически задачи като телескопите “Кеплер ” и “Тес ”. Но към момента нямаме ясна концепция какви са останалите стойности. Или както споделя Джил Тартър (която е астроном от плана SETI): “Уравнението на Дрейк е превъзходен метод да формулираме незнанието си ”.
Опитите за решение на уравнението на Дрейк постоянно са разчитали на избрани догадки за неразбираемите параметри. Някои учени споделят: да предположим, че цената на еди кой си параметър е еди каква си. С помощта на тези догадки ще се получат избрани стойности на N, само че те, от една страна, не са точни, а въпреки това неведнъж се показват в медиите като обстоятелства, до момента в който в действителността става въпрос просто за едни догатки, лежащи върху догадките. Не на последно място, в изискванията на тази неустановеност резултатът N зависи и от персоналните пристрастия на учените – оптимистите постоянно са склонни да завишават параметрите, а песимистите да ги занижават.
Ето за какво Сандбърг, Дрекслър и Орд употребяват напълно друг метод. Те организират статистически разбор на уравнението на Дрейк, само че третирайки параметрите такива, каквито са – несигурни. Взимат най-големите и най-малките вероятни стойности, съгласно настоящото научното знание. Накрая вместо да се получат догатки (както нормално се случва по време на по-лаишките тълкувания на уравнението на Дрейк), екипът от учени получава действителното систематизиране. Разпределението е много необятно заради несигурностите на параметрите, само че все пак демонстрира каква е вероятността да сме сами във Вселената.
Резултатът е неочакван – става известно, че има огромна възможност да сме сами в галактиката! Искам да подчертая, че това не е изрично мнение – “да, има рационален живот ” или “не, няма рационален живот ”. Но статистическият разбор на уравнението на Дрейк дава относително точна оценка на вероятностите. Изчисленията демонстрират, че вероятността да сме сами в нашата вселена Млечен път възлиза на сред 53% и 99.6%, а вероятността да сме сами в цялата останала Вселена – сред 39% и 85%.
“Когато вземем поради реалистичната неустановеност, като заменим конкретните догадки с вероятностните разпределения, които отразяват нашето настоящо научно схващане, няма причина да сме уверени, че в Галактиката (или следената Вселена) съществуват други цивилизации ”, пишат създателите. “Установяваме основна (ex ante) възможност да няма различен образован живот в следената Вселена и заради това не трябва да ни изненадва, че не можем да открием никакви следи от неговото битие. Този резултат отстранява парадокса на Ферми и по този метод отстраняваме потребността да вкарваме спекулативни механизми за какво цивилизациите неизбежно нямат наблюдаем резултат във Вселената ”.
В последна сметка това е научният метод. Ако нямаме доказателства за съществуването на извънземен разсъдък, Бръсначът на Окам ни дава съображение да предпочетем теорията с минимум непотребни догатки. Най-простото пояснение е, че в случай че няма признаци за съществуването на извънземни, то най-вероятно такива няма, в сравнение с да спекулираме, че извънземни има, но… “крият се ”, “не демонстрират интерес да се свързват с нас ” и т.н.
Тогава е хубаво да се замислим за какво доста учени не престават да имат вяра в извънземния разсъдък, въпреки и доказателствата за неговото съществуване да са нула.
Новото изследване се дискутира извънредно интензивно измежду галактическите общности. Илон Мъск, създателят на галактическата компания СпейсЕкс, разяснява, че предвид на новите резултати, става все по-наложително да разселим земния живот на другите планети. Ако нашата цивилизация е единствената рационална в цялата Вселена, то би трябвало да поставим всички старания, с цел да я запазим. Включително посредством галактическа колонизация.
Ще си разреша да дам и аз своите мнения по тематиката, освен като админ на КОСМОС БГ, само че също по този начин като биолог. Изчисляването на вероятностите е значимо, само че съгласно мен въпросът за рационалния живот във Вселената към момента е надалеч от своето дефинитивно разрешаване. Науката е тръгнала в вярна посока – първо би трябвало да установим дали има други места във Вселената, където съществува елементарен (микробиален) живот. Засега данните от галактическите апарати демонстрират изрично, че органичните субстанции, структурните блокчета на живите организми, са необятно публикувани – разкрили сме данни за тяхното битие на други планети и луни в Слънчевата система. Но към момента не сме разкрили нито едно място, където от тези органични субстанции да е протекла абиогенеза и да са се появили микроскопични организми. Ако открием даже и най-прост живот, да кажем, на Марс или на Енцелад, това ще е голяма крачка за науката – ще знаем за съществуването на най-малко едно място с изключение на Земята, където има витална активност.
Но и отговорът на този въпрос ще е единствено една дребна крачка напред към изясняването на цялостната картина. Възможно е микробиалният живот да е постоянно срещано събитие във Вселената, само че същото да не е правилно за рационалните цивилизации. Дори на нашата Земя в продължение на милиарди години животът е съществувал единствено под формата на най-прости едноклетъчни организми. Земята е на цели 4.5 милиарда години, само че едвам преди 900 милиона години са се появили първите многоклетъчни организми. След това минали още 400-500 милиона години, преди тези многоклетъчни организми да излязат на сушата. А динозаврите са измрели напълно неотдавна по отношение на галактическите мащаби: преди 65 милиона години.
Еволюцията на хоминидите е събитие, което е станало едвам в последните 6 милиона години. От тях развиването на Homo sapiens се случва през последните 200 – 300 000 години…
Горепосочените обстоятелства приказват сами за себе си: в продължение на милиарди години животът на Земята е бил едноклетъчен, в продължение на милиони – мноклетъчен, само че без да е имало човешка цивилизация, а в продължение на хиляди години е имало човешка цивилизация, но тя не е била софтуерно развита. Каква е гаранцията еволюцията да е протекла по сходен метод и на другите планети? Имаме ли убеденост, че въобще ще открием планета с живот? Не. А такава с рационален живот? И на какъв стадий от развиването му ще е той? Не знаем…
Това не значи да не опитваме. Показаното нагоре изследване ни обяснява вероятностите съгласно настоящото развиване на науката, само че още данни би трябвало да бъдат насъбрани, още наблюдения би трябвало да се създадат, с цел да може да се доближим до по-сигурен отговор.
Намираме се напълно първоначално от галактическата ера. Възможно е в границите на нашия живот в никакъв случай да не научим отговорите на огромните въпроси по приемлив метод. Но може и да ги научим. Въпреки това би трябвало да се приготвим да чакаме. Космонавтиката е задоволително вълнуваща през днешния ден, даже и когато вършим още тези най-елементарни крачки отвън рамките на нашата планета. Важното е, че пътешествието е почнало. Важното е, че сме на верния път. Дано не се отклоним и да продължим да сме все по този начин любознателни. А отговорите все някой ден ще дойдат – рано или късно.
