Година и половина след съдийския вот за членове на ВСС започват проверки
По сигнал на съдийката в Плевенския областен съд Владислава Цариградска Министерството на правораздаването ще разпореди инспекция за укриването на информация, обвързвана с манипулиране на съдийските избори за нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) през юни м.г. Парадоксът е, че лъжливият отговор със заблуждаващата информация, който министерството е изпратило до Цариградска през февруари т.г., е координиран с Мария Павлова, която по това време е била зам.-министър на правораздаването, а сега - зам. основен прокурор. Това излиза наяве отново от писмото на арбитър Цариградска. Автор на документа, т.е. индивидът, който е изготвил отговора, е шефката на правната дирекция на Министерството на правораздаването Петя Рътарова, а с изключение на с Мария Павлова, той е бил координиран с основния секретар на министерството и с двама основни юрисконсулти в дирекция " Правни действия ".
Удостоверяването на погрешни условия в формален документ от длъжностно лице и в кръга на службата му е закононарушение, които се санкционира със затвор до 5 години. Ако инспекцията в министерството стигне до подобен извод, ще би трябвало да сезира прокуратурата. Хипотетично, в случай че реши, че има данни самата Павлова да е направила закононарушение (а не някой от нейните тогавашни подчинени да я е заблудил например), ще би трябвало да уведоми напряко председателката на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд Лада Паунова, с цел да се задейства прословутият нов механизъм за следствие на зам. основен прокурор от особено назначен арбитър за прокурор пъкъл хок.
Реално, а не хипотетично, най-вероятното развиване на нещата е да се окаже, че някак всички са били въведени в илюзия за действителните обстоятелства и условия и казусът да завърши с констатация, че незнанието и некомпетентността не са закононарушение.
В писмото си до министър Славов, с което упорства да с извърши " незабавна, задълбочена и справедлива инспекция за аргументите, довели до укриване на социална информация " за манипулирането на електронния избор на съдиите, арбитър Цариградска предлага също по този начин да бъде изработен и разбор дали сегашната нормативна уредба в Закона за достъпа до социална информация (ЗДОИ) и Наказателния кодекс (НК) съдържа задоволително гаранции, че обществената власт и длъжностните лица ще обезпечават ефикасна опция на жителите да упражняват конституционните си права, т.е. дали управляващите могат безнаказано да лъжат в отговорите си по ЗДОИ . Цариградска отбелязва, че е в публичен интерес резултатите от тази инспекция да бъдат обществено оповестени на уеб страницата на министерството.
Реклама Да извадиш заметеното под килима
Казусът с манипулирания избор на членове на Висш съдебен съвет обраства с нови и нови елементи, което е разумно, когато държавни институции и висши длъжностни лица в съгласие правят безобразия и след това в съгласие замитат всичко под килима с вярата, че никой няма да рови.
Случаят обаче не е подобен. Някои съдии не пожелаха да се примирят с множеството индикации за манипулиране на изборите за професионалната квота във Висш съдебен съвет през юни м.г. и нападнаха резултатите.
Много преди изборния ден се разясняваше, че ръководители на съдилищата всеобщо събират самостоятелните талони за гласоподаване на съдиите, с тяхната лична ключова дума и код за достъп, с цел да гласоподават вместо тях. Същевременно Висш съдебен съвет отхвърли да съгласува с министерството на електронното ръководство сигурността на системата за електронно гласоподаване, въпреки че това е условие на закон. Правилата за гласоподаване, основани от съвета, на процедура трансфораха ръководителите на съдилища в наложителен медиатор, от който зависи самата опция да се гласоподава, тъй като точно ръководителят записва самостоятелните талони за електронно гласоподаване на всеки арбитър, само че може и да " не помни " - както това се случи в някои съдилища, в това число в Софийският градски съд.
Четирима съдии апелираха резултатите от изборите пред петчленен състав от трима съдии от Върховен касационен съд и двама от Върховен административен съд, а. Стана известно да вземем за пример, че от един IP-адрес във Върховния административен съд през двата изборни дни на 25 и 26 юни м.г., събота и неделя, общо 200 пъти е влизано в системата за гласоподаване и всички влизания са през няколко минути, като в събота това се е случило сутринта, а в неделя по здрач. Това в случай, че във Върховен административен съд работят към стотина съдии, а единствено на стотина метра оттова е столичната Съдебна палата, където всеки арбитър от страната може да гласоподава с хартиена бюлетина. Ето за какво няма логичност който и да е да върви особено да гласоподава в съда от служебния си компютър, вместо от домашния или от телефона си даже.
Реклама
Петчленният правосъден състав, пред който бяха оспорени резултатите от изборите, обаче, отхвърли настояванията за инспекция на електронния избор, както и настояването да се ревизира какъв брой индивида с право на глас са влезнали в постройката на Върховен административен съд в събота и в неделя.
Отговор на този въпрос се получи една година и половина по-късно, с помощта на упорството на двама съдии Владислава Цариградска и Атанас Атанасов от Софийския градски съд. На 2 ноември т.г. те получиха отговор от Министерството на правораздаването на тяхно питане по ЗДОИ, от който излиза наяве, че през двата дни на изборите 25 и 26 юни м.г. в постройката на Върховен административен съд се влезнали общо 28 съдии - 13 на 25 юни, и 15 - на 26 юни м.г. В този интервал достъп до постройката се е осъществявал единствено от основния вход, аслужебният вход не е бил отключван и всички допускани лица в постройката са били отразени в Книгата за влезнали /излезли в извънработно време лица. Т.е. няма по какъв начин оттова да са дали своят вот 200 души щом са влезнали смо 28.
Този отговор обаче е удостоверение за различен институционален проблем, тъй като няколко месеца по-рано арбитър Цариградска получава напълно други отговори на на практика същото питане по ЗДОИ.
" По мотив мое заявление за достъп до социална информация, заведено в Министерство на правораздаването под рег.№ 95-00-29/20.02.2023 година получих формален отговор, подписан от редица длъжностни лица, в това число от заместител - министъра на правораздаването госпожа Мария Павлова, че Министерство на правораздаването не разполага с търсената от мен информация, като заявката ми е препратено до Върховния административен съд и до Главна дирекция " Охрана (ГДО) ". ", се споделя в сигнала на съдийката до министъра.
Удостоверяването на погрешни условия в формален документ от длъжностно лице и в кръга на службата му е закононарушение, които се санкционира със затвор до 5 години. Ако инспекцията в министерството стигне до подобен извод, ще би трябвало да сезира прокуратурата. Хипотетично, в случай че реши, че има данни самата Павлова да е направила закононарушение (а не някой от нейните тогавашни подчинени да я е заблудил например), ще би трябвало да уведоми напряко председателката на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд Лада Паунова, с цел да се задейства прословутият нов механизъм за следствие на зам. основен прокурор от особено назначен арбитър за прокурор пъкъл хок.
Реално, а не хипотетично, най-вероятното развиване на нещата е да се окаже, че някак всички са били въведени в илюзия за действителните обстоятелства и условия и казусът да завърши с констатация, че незнанието и некомпетентността не са закононарушение.
В писмото си до министър Славов, с което упорства да с извърши " незабавна, задълбочена и справедлива инспекция за аргументите, довели до укриване на социална информация " за манипулирането на електронния избор на съдиите, арбитър Цариградска предлага също по този начин да бъде изработен и разбор дали сегашната нормативна уредба в Закона за достъпа до социална информация (ЗДОИ) и Наказателния кодекс (НК) съдържа задоволително гаранции, че обществената власт и длъжностните лица ще обезпечават ефикасна опция на жителите да упражняват конституционните си права, т.е. дали управляващите могат безнаказано да лъжат в отговорите си по ЗДОИ . Цариградска отбелязва, че е в публичен интерес резултатите от тази инспекция да бъдат обществено оповестени на уеб страницата на министерството.
Реклама Да извадиш заметеното под килима
Казусът с манипулирания избор на членове на Висш съдебен съвет обраства с нови и нови елементи, което е разумно, когато държавни институции и висши длъжностни лица в съгласие правят безобразия и след това в съгласие замитат всичко под килима с вярата, че никой няма да рови.
Случаят обаче не е подобен. Някои съдии не пожелаха да се примирят с множеството индикации за манипулиране на изборите за професионалната квота във Висш съдебен съвет през юни м.г. и нападнаха резултатите.
Много преди изборния ден се разясняваше, че ръководители на съдилищата всеобщо събират самостоятелните талони за гласоподаване на съдиите, с тяхната лична ключова дума и код за достъп, с цел да гласоподават вместо тях. Същевременно Висш съдебен съвет отхвърли да съгласува с министерството на електронното ръководство сигурността на системата за електронно гласоподаване, въпреки че това е условие на закон. Правилата за гласоподаване, основани от съвета, на процедура трансфораха ръководителите на съдилища в наложителен медиатор, от който зависи самата опция да се гласоподава, тъй като точно ръководителят записва самостоятелните талони за електронно гласоподаване на всеки арбитър, само че може и да " не помни " - както това се случи в някои съдилища, в това число в Софийският градски съд.
Четирима съдии апелираха резултатите от изборите пред петчленен състав от трима съдии от Върховен касационен съд и двама от Върховен административен съд, а. Стана известно да вземем за пример, че от един IP-адрес във Върховния административен съд през двата изборни дни на 25 и 26 юни м.г., събота и неделя, общо 200 пъти е влизано в системата за гласоподаване и всички влизания са през няколко минути, като в събота това се е случило сутринта, а в неделя по здрач. Това в случай, че във Върховен административен съд работят към стотина съдии, а единствено на стотина метра оттова е столичната Съдебна палата, където всеки арбитър от страната може да гласоподава с хартиена бюлетина. Ето за какво няма логичност който и да е да върви особено да гласоподава в съда от служебния си компютър, вместо от домашния или от телефона си даже.
Реклама
Петчленният правосъден състав, пред който бяха оспорени резултатите от изборите, обаче, отхвърли настояванията за инспекция на електронния избор, както и настояването да се ревизира какъв брой индивида с право на глас са влезнали в постройката на Върховен административен съд в събота и в неделя.
Отговор на този въпрос се получи една година и половина по-късно, с помощта на упорството на двама съдии Владислава Цариградска и Атанас Атанасов от Софийския градски съд. На 2 ноември т.г. те получиха отговор от Министерството на правораздаването на тяхно питане по ЗДОИ, от който излиза наяве, че през двата дни на изборите 25 и 26 юни м.г. в постройката на Върховен административен съд се влезнали общо 28 съдии - 13 на 25 юни, и 15 - на 26 юни м.г. В този интервал достъп до постройката се е осъществявал единствено от основния вход, аслужебният вход не е бил отключван и всички допускани лица в постройката са били отразени в Книгата за влезнали /излезли в извънработно време лица. Т.е. няма по какъв начин оттова да са дали своят вот 200 души щом са влезнали смо 28.
Този отговор обаче е удостоверение за различен институционален проблем, тъй като няколко месеца по-рано арбитър Цариградска получава напълно други отговори на на практика същото питане по ЗДОИ.
" По мотив мое заявление за достъп до социална информация, заведено в Министерство на правораздаването под рег.№ 95-00-29/20.02.2023 година получих формален отговор, подписан от редица длъжностни лица, в това число от заместител - министъра на правораздаването госпожа Мария Павлова, че Министерство на правораздаването не разполага с търсената от мен информация, като заявката ми е препратено до Върховния административен съд и до Главна дирекция " Охрана (ГДО) ". ", се споделя в сигнала на съдийката до министъра.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ