The Washington Post: Турция загуби доверието на Русия и на Запада
По-рано през месеца, когато Москва и Анкара съвсем стигнаха до директна военна борба в Сирия, съветският президент Владимир Путин приветства турския си сътрудник Реджеп Тайип Ердоган за договаряния в Кремъл. Макар че „ приветства “ може би е неверната дума, разяснява американското издание The Washington Post в материал, представен от организация " Фокус ".
По съветската държавна телевизия беше показан двуминутен видеорепортаж, който провокира вълна от отвращение в Турция. Той показваше по какъв начин Ердоган и неговата делегация чакат в Кремъл за среща с Путин. Или по тъкмо бяха накарани да чакат и на техните лица е изписано очевидно неодобрение. В един миг Ердоган се умори да стои и седна. Протурските медии означиха, че Путин не е прочут с точността си. Но този път съветската телевизия сложи няколко камери за снимане на тази сцена, като добави отметка на часовник за саундтрак. Това беше същинско оскърбление.
Ердоган пристигна да изиска доклад от Москва. На 27 февруари сирийските войски, подкрепени от Русия, убиха 36 турски бойци в северната част на страната. Имаше опасения, че Ердоган ще разгласи война. Но в последна сметка той реши да отиде при Путин и да опита да облекчи напрежението. Поради тази причина чакането преди срещата стана още по-болезнено за него. Когато турският президент се върна от Москва с празни ръце, той бе посрещнат със саркастични мнения.
Турция загуби бойците си вследствие на нахлуване, в което бяха забъркани и руснаците. И все пак Ердоган отиде да се срещне с тях. Това беше просто следващият епизод от едни доста сложни взаимоотношения, която през последните пет години лавират сред другарство и откровена неприязън.
Напрежението сред двете страни се повиши внезапно първо през ноември 2015 година, когато Турция смъкна съветски аероплан, който явно наруши въздушното пространство на Анкара. Напрежението доближи своя пик, когато Путин упрекна Турция в търговия на енергийни запаси с „ Ислямска страна “. За разлика от европейските водачи, Путин поддържа думите си с икономическа мощ, като наложи възбрана за туристически пътувания, както и комерсиално ембарго и в последна сметка принуди Ердоган да се извини.
Тогава някои вътрешни врагове на Ердоган се пробваха да го смъкват от власт. Същата вечер, когато западните водачи безмълвно следиха хода на събитията, Путин беше единственият, който изпрати на Ердоган известие, в което изрази поддръжката си към него. Благодарният турски водач промени коренно своята външна политика и реши да откри нови и доста близки връзки с Москва. През идващите две години и половина Ердоган и Путин се срещнаха 12 пъти.
Търговията и туризмът сред Русия и Турция се развиха бързо. С помощта на забележителни планове, като газопровода „ Турски поток “, който да доставя съветски газ в Турция, построяването първата атомна електроцентрала в страната, Москва и Анкара престанаха да бъдат врагове и съвсем мигновено се сприятелиха. Ердоган най-сетне откри сътрудник, който да не му задава досадни въпроси по отношение на правата на индивида, върховенството на закона и свободата на печата. Путин не настояваше за утвърждението на Народното събрание за решенията на президента и не изпрати писмо до Ердоган с думите „ Не бъди простак “.
Сирия изигра значима роля в тази нова връзка. Русия запълни вакуума, основан откакто Съединени американски щати взеха решение да изоставен близкоизтоната страна. Турция се почувства застрашена и изиска Съединени американски щати да й изпрати ракетни системи " Пейтриът ", само че получи отвод. Анкара почувства, че Западът я изолира.
По това време Путин се вкопчи в Ердоган, след което предложения Турция и Иран в Казахстан за договаряния за Сирия. Така той съумя да завоюва на своя страна член на НАТО и да укрепи личните си позиции. През юли 2017 година Ердоган обезпокои Алианса, откакто разгласи договорка с Русия, обвързвана с покупката на противовъздушни ракетни системи С-400. Това беше първият път, когато член на трансатлантическия съюз подписва съглашение с Русия за доставка на оръжие.
Ердоган подцени рецензията. Той смяташе, че играе майсторска игра, че дава на Запада сигнали, че има избор. Той обаче сбърка, мислейки, че Путин е благонадежден сътрудник. Турция отслаби връзките си със Запада и Путин стартира да упорства Ердоган да се откаже от враждебността си към режима на Башар Асад и да спре да поддържа радикалните ислямисти, чиито съдружник е Анкара. Февруарската офанзива против турските бойци беше разумно следствие от всичко това. Путин видя, че Ердоган към този момент няма други благоприятни условия с изключение на Русия
Първото нещо, което Запада направи беше да подсети на Турция за ненадеждността на новия си другар. Хванат в задънена улица, Ердоган изигра последната си карта и отвори границите си с Европа за бежанците. Той от дълго време изнудваше Европа, заплашвайки я с сходни дейности. Но тези дейности доведоха до тъкмо противоположния резултат, застрашавайки стотици хиляди животи. Пристигайки предходната седмица в Брюксел, с цел да разиска бежанския проблем с управлението на Европейския съюз, Ердоган напусна срещата с празни ръце, защото страните не съумяха да се спогодят.
Турският президент играеше рискова игра от много време, като настройваше Москва и Запада един против различен. В резултат на това той загуби и Запада и Русия като съдружници. Може би в този момент той ще би трябвало да преоцени известната сентенция на турската дипломация, която почти гласи:
„ В Близкия изток, в случай че не сте включени в листата с поканени за вечеря, би трябвало да ревизирате за името си в менюто “.
По съветската държавна телевизия беше показан двуминутен видеорепортаж, който провокира вълна от отвращение в Турция. Той показваше по какъв начин Ердоган и неговата делегация чакат в Кремъл за среща с Путин. Или по тъкмо бяха накарани да чакат и на техните лица е изписано очевидно неодобрение. В един миг Ердоган се умори да стои и седна. Протурските медии означиха, че Путин не е прочут с точността си. Но този път съветската телевизия сложи няколко камери за снимане на тази сцена, като добави отметка на часовник за саундтрак. Това беше същинско оскърбление.
Ердоган пристигна да изиска доклад от Москва. На 27 февруари сирийските войски, подкрепени от Русия, убиха 36 турски бойци в северната част на страната. Имаше опасения, че Ердоган ще разгласи война. Но в последна сметка той реши да отиде при Путин и да опита да облекчи напрежението. Поради тази причина чакането преди срещата стана още по-болезнено за него. Когато турският президент се върна от Москва с празни ръце, той бе посрещнат със саркастични мнения.
Турция загуби бойците си вследствие на нахлуване, в което бяха забъркани и руснаците. И все пак Ердоган отиде да се срещне с тях. Това беше просто следващият епизод от едни доста сложни взаимоотношения, която през последните пет години лавират сред другарство и откровена неприязън.
Напрежението сред двете страни се повиши внезапно първо през ноември 2015 година, когато Турция смъкна съветски аероплан, който явно наруши въздушното пространство на Анкара. Напрежението доближи своя пик, когато Путин упрекна Турция в търговия на енергийни запаси с „ Ислямска страна “. За разлика от европейските водачи, Путин поддържа думите си с икономическа мощ, като наложи възбрана за туристически пътувания, както и комерсиално ембарго и в последна сметка принуди Ердоган да се извини.
Тогава някои вътрешни врагове на Ердоган се пробваха да го смъкват от власт. Същата вечер, когато западните водачи безмълвно следиха хода на събитията, Путин беше единственият, който изпрати на Ердоган известие, в което изрази поддръжката си към него. Благодарният турски водач промени коренно своята външна политика и реши да откри нови и доста близки връзки с Москва. През идващите две години и половина Ердоган и Путин се срещнаха 12 пъти.
Търговията и туризмът сред Русия и Турция се развиха бързо. С помощта на забележителни планове, като газопровода „ Турски поток “, който да доставя съветски газ в Турция, построяването първата атомна електроцентрала в страната, Москва и Анкара престанаха да бъдат врагове и съвсем мигновено се сприятелиха. Ердоган най-сетне откри сътрудник, който да не му задава досадни въпроси по отношение на правата на индивида, върховенството на закона и свободата на печата. Путин не настояваше за утвърждението на Народното събрание за решенията на президента и не изпрати писмо до Ердоган с думите „ Не бъди простак “.
Сирия изигра значима роля в тази нова връзка. Русия запълни вакуума, основан откакто Съединени американски щати взеха решение да изоставен близкоизтоната страна. Турция се почувства застрашена и изиска Съединени американски щати да й изпрати ракетни системи " Пейтриът ", само че получи отвод. Анкара почувства, че Западът я изолира.
По това време Путин се вкопчи в Ердоган, след което предложения Турция и Иран в Казахстан за договаряния за Сирия. Така той съумя да завоюва на своя страна член на НАТО и да укрепи личните си позиции. През юли 2017 година Ердоган обезпокои Алианса, откакто разгласи договорка с Русия, обвързвана с покупката на противовъздушни ракетни системи С-400. Това беше първият път, когато член на трансатлантическия съюз подписва съглашение с Русия за доставка на оръжие.
Ердоган подцени рецензията. Той смяташе, че играе майсторска игра, че дава на Запада сигнали, че има избор. Той обаче сбърка, мислейки, че Путин е благонадежден сътрудник. Турция отслаби връзките си със Запада и Путин стартира да упорства Ердоган да се откаже от враждебността си към режима на Башар Асад и да спре да поддържа радикалните ислямисти, чиито съдружник е Анкара. Февруарската офанзива против турските бойци беше разумно следствие от всичко това. Путин видя, че Ердоган към този момент няма други благоприятни условия с изключение на Русия
Първото нещо, което Запада направи беше да подсети на Турция за ненадеждността на новия си другар. Хванат в задънена улица, Ердоган изигра последната си карта и отвори границите си с Европа за бежанците. Той от дълго време изнудваше Европа, заплашвайки я с сходни дейности. Но тези дейности доведоха до тъкмо противоположния резултат, застрашавайки стотици хиляди животи. Пристигайки предходната седмица в Брюксел, с цел да разиска бежанския проблем с управлението на Европейския съюз, Ердоган напусна срещата с празни ръце, защото страните не съумяха да се спогодят.
Турският президент играеше рискова игра от много време, като настройваше Москва и Запада един против различен. В резултат на това той загуби и Запада и Русия като съдружници. Може би в този момент той ще би трябвало да преоцени известната сентенция на турската дипломация, която почти гласи:
„ В Близкия изток, в случай че не сте включени в листата с поканени за вечеря, би трябвало да ревизирате за името си в менюто “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ