По правило храната би трябвало да се използва, за да

По предписание храната би трябвало да се употребява, с цел да поддържа здравето и организма ни, само че от всичките реклами по малкия екран, плакати, вестници, витрини и какво ли още не актуалният разум се е трансформирал дотолкоз, че не може да реши по кое време в действителност тялото има потребност от храна или просто мозъкът го подтиква. Оказва се че гладът към този момент напълно не е измежду главните ни претекстове да похапваме постоянно. Ето някои от най-честите аргументи, каращи ни да се храним в пъти повече от нужното.

1. Правила

От дребни родителите ни възпитават, че храна не се изхвърля и по тази причина доста постоянно дояждаме нещо, даже и да не ни се яде и още по-зле - даже и да е остаряло и забравено в хладилника. В последна сметка се оказва, че храним телата си с неща, които са ни непотребни и чието място в действителност е кошчето.

2. Навик

Истинският апетит се появява на всеки три часа и може да бъде заситен с нещо дребно, даже и сок. Ние обаче имаме табиет да се храним по общоприети правила- 7 часа сутринта закуска, 12 часа обяд и 20 часа вечеря. Дори и да не сме гладни тъкмо по това време, ние се храним поради навика и нормите, а откакто не сме се хранили 5-6 часа, а от време на време и повече, това хранене по прецизен час води съвсем постоянно до преяждане. Други образци за сходно хранене по табиет са сладкото след вечеря, пуканките пред тв приемника и чашата вино след работа.

3. Емоции

Доказано е че по-голяма част от питателните разтройства като булимия и анорексия да вземем за пример, се образуват под натиска на избран тип неприятни страсти за даден субект. Подобни страсти са: обезсърчение, любовни проблеми, самотност, неспокойствие, яд, досада и така нататък Почти постоянно когато имаме проблем и в нас се отключи някоя от тези страсти, ние посягаме към храната като тип утешение. Тя обаче няма да реши проблемите ни, а доста постоянно единствено ги утежнява.

4. Лакомия

Почти в никакъв случай не сме чак толкоз гладни, че да можем да изядем две части торта, вместо едно, или цяла пица, а освен едно парче. Всичко е игра на сетивата ни и ние си втълпяваме, че имаме потребност от повече, а това е надалеч от истината.

5. За премия

Прибираш се вкъщи, удовлетворен от добре свършена работа и се награждаваш с огромен хамбургер и чипс. Това не е същинска премия, а по-скоро муден палач.

6. Мързел

Мързелът постоянно ни кара да ядем това, което е останало в хладилника единствено и единствено да не се потрудим да създадем нещо друго. Няма обаче по-вкусно и по-ценно ядене от това, което е прясно приготвено.