Отбелязваме 90 години от рождението на актьора Наум Шопов
По мотив 90-годишнината от рождението на именития артист издателство Книгомания и журналистът Георги Тошев приготви биографичното издание „ Наум Шопов. Бележки от един живот ", което излезе в границите на известната поредност „ Любимци на публиката ". Макар и черно-бяла като полиграфия, книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, мемоари и размишления демонстрира наситената, богата психика и разноликата същина на един от най-успешните актьори в историята на българското кино и спектакъл. Участвал е в над 70 театрални постановки, има над 60 функции в българското кино. Неговата 90-годишнина ще бъде почетена и с прожекции на кино лентата „ Личен диалог ", чийто създател още веднъж е Георги Тошев, сниман през 2010 година Освен че демонстрира последните месеци на артиста, по-важно е, че запечатва сбъдването на една негова фантазия: Наум Шопов от юношеските си години е обожател на джаз музиката; последният концерт онлайн, който съумява да посети, е този на Дюк Елингтън Оркестра по време на гостуването им в Пловдив.
Наум Шопов е една от най-загадъчните обществени персони в страната, не обича да приказва за себе си и не дава изявленията. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите мемоари. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се към този момент един път пред гибелта, артистът узрява за тази концепция и посредством Кольо Карамфилов се свързва още веднъж с журналиста с думите: „ Време е! По-добре е аз да го опиша, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с неистини! ". Всички тези текстове-фрагменти, включени в „ Наум Шопов. Бележки от един живот " са безусловно последните размишления и послания, записани в болничната стая.
Макар през 2010 година да излиза по случай 80-годишния празник на артиста първокласното албумно издание с твърди корици, новата книга Георги Тошев добавя с последния си диалог с артиста от болничната му стая, с фрагменти от незавършената пиеса „ Билборд " на щерка му Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор), въодушевена от татко й, и със спомен от Асен Мутафчиев (актьор и внук на Наум Шопов). Особено скъпо в книгата по случай 90-годишнината от рождението на артиста е преводът на текст от съветски критик със заглавие „ Наум - сред Габен и Оливие ", оповестен в том от поредицата „ Актьори на международното кино ", която се популяризира в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в интервала 1964-1980 година В него се споделя следното:
„ Българското кино дълго не забелязваше Наум Шопов. Въпреки че в театъра той към този момент беше изиграл функции, трансформирали се в събития за сезона, а критиците бяха написали не една публикация, отчитайки своеобразието на неговия гений, кинорежисьорите години наред канеха артиста за напълно дребни функции, другояче казано, за епизодични. (...) Определят Наум Шопов като „ Брехтов артист ", изпитващ увлечение към изкуството на „ представянето " - характерност, рядко срещаща се в българската актьорска школа. (...) Наричаха Шопов „ звукопоглъщащ " артист, около който в никакъв случай не поражда рекламна шумотевица. Всичките му триумфи се одобряват като нещо естествено, отбелязвайки само неговата „ самоотвержена " лоялност към специалността му. ".
Наум Шопов е една от най-загадъчните обществени персони в страната, не обича да приказва за себе си и не дава изявленията. Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите мемоари. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се към този момент един път пред гибелта, артистът узрява за тази концепция и посредством Кольо Карамфилов се свързва още веднъж с журналиста с думите: „ Време е! По-добре е аз да го опиша, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с неистини! ". Всички тези текстове-фрагменти, включени в „ Наум Шопов. Бележки от един живот " са безусловно последните размишления и послания, записани в болничната стая.
Макар през 2010 година да излиза по случай 80-годишния празник на артиста първокласното албумно издание с твърди корици, новата книга Георги Тошев добавя с последния си диалог с артиста от болничната му стая, с фрагменти от незавършената пиеса „ Билборд " на щерка му Лиза Шопова (актриса, драматург и режисьор), въодушевена от татко й, и със спомен от Асен Мутафчиев (актьор и внук на Наум Шопов). Особено скъпо в книгата по случай 90-годишнината от рождението на артиста е преводът на текст от съветски критик със заглавие „ Наум - сред Габен и Оливие ", оповестен в том от поредицата „ Актьори на международното кино ", която се популяризира в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в интервала 1964-1980 година В него се споделя следното:
„ Българското кино дълго не забелязваше Наум Шопов. Въпреки че в театъра той към този момент беше изиграл функции, трансформирали се в събития за сезона, а критиците бяха написали не една публикация, отчитайки своеобразието на неговия гений, кинорежисьорите години наред канеха артиста за напълно дребни функции, другояче казано, за епизодични. (...) Определят Наум Шопов като „ Брехтов артист ", изпитващ увлечение към изкуството на „ представянето " - характерност, рядко срещаща се в българската актьорска школа. (...) Наричаха Шопов „ звукопоглъщащ " артист, около който в никакъв случай не поражда рекламна шумотевица. Всичките му триумфи се одобряват като нещо естествено, отбелязвайки само неговата „ самоотвержена " лоялност към специалността му. ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ