По-малко от месец преди евроизборите цифрите са тези, които рамкират

По-малко от месец преди евроизборите цифрите са тези, които рамкират континента и дават по-точна визия за положението на съюза и най-много за настроенията и опасенията на евентуалните гласоподаватели. Според данните от изследване, извършено от " Би ви ей Ексайт " (Bva Xsight) за медиен консорциум отпред с френско-германската телевизия Арте, 41 на 100 от европейците се безпокоят главно за здравето си. На второ място се подреждат войната и покупателната дарба наред с екологичните тематики. Налице обаче са разлики при обособените райони и полове. За здравето си се безпокоят 45 на 100 от дамите по отношение на 38 на 100 от мъжете. Страни като Полша (59 на сто), Литва (56 на сто), Латвия (54 на 100 ) и Естония (49 на сто) се опасяват най-вече от войната поради близостта си с Украйна. Тези опасения споделят също Германия и Италия, където 43 на 100 от интервюираните я поставят на второ място. Всеки четвърти европеец се опасява за личните си стопански благоприятни условия. Във Франция (40 на сто), Белгия (36 на сто), Гърция (35 на сто), Испания (31 на сто) и Португалия (33 на сто) тези страхове нарастват. В Италия делът на опасяващите се за икономическото си благополучие е 23 на 100. Италианците пък се безпокоят повече за околната среда (31 на сто) и виждат битката против климатичните промени като един от целите на Европейски Съюз в 59 на 100 от случаите (спрямо 43 на приблизително европейско равнище). Има и някои национални специфики като правото на жилище, за което ирландските жители имат по огромни опасения от междинното ниво за Европа (43 на сто), тероризма (29 на 100 в Швеция) и слагането под въпрос на демокрацията, като 22 на 100 от унгарските жители одобряват обстановката в страната с по-големи терзания спрямо 10 на 100 от междинното равнище за Европа. Икономическа ситуация По-голямата част от европейците са оптимисти за персоналното си бъдеще, само че при по-детайлен разбор на отговорите, излиза наяве, че икономическата обстановка в съюза (57 на сто) и личната страна (63 на сто) се е влошила. И освен. В 39 на 100 от случаите интервюираните считат, че личното им икономическо състояние също се е влошило, като в Чехия (42 на сто), Естония (48 на сто), Франция и Германия (41 на сто), този % е по-висок. За 40 на 100 от италианските жители европейската политика се отразява зле на персоналните финанси, при приблизително равнище от 36 на 100 в останалите европейски страни.  От изследването прозира избрана единна позиция на европейските жители в настояването им за по-решителни ограничения в битката с климатичните промени: за тях са  67 на 100 от интервюираните, като в Италия делът им нараства до 74 на 100. Според италианците ограниченията би трябвало да засягат най-много намаляването на потреблението на пестициди в земеделието (70 на сто) и вложенията в публичния превоз  (66 на сто) по отношение на 60 на 100 и 57 на 100 приблизително европейско равнище, 42 на 100 от жителите на Апенинския полуостров биха приели да се понижат полетите в границите на съюз, а 22 на 100 биха се съгласили на нарастване на акцизите върху петрола, с цел да се насърчат хората да употребяват по-малко автомобила си.  Според Елена Граналя, икономист, професор по финанси в университета Рома Тре и редактор дружно с Глория Рива на книгата " Каква Европа " данните от изследването, най-много тези, които се отнасят за икономическата обстановка, демонстрират последствията от един стопански напредък без действително преразпределение на благосъстоянието: " Не са налице преимущества в качеството на живот. Благосъстоянието и публичните услуги са под напън поради неравномерното систематизиране на добавената стойност и по-малкото вложения в обществената сфера ". " Качеството на здравните и обществени услуги се утежни, а държавният дълг набъбна. Това опонира на историческата концепция,чв нарастването на продуктивността значи автоматизирано усъвършенстване на качеството на живот ", добави тя.  Имиграция По въпросите за имиграцията и защитата по-голямата част от участвалите в анкетата европейци считат, е нужна обща европейска политика. Имиграцията се преглежда като проблем за повече от всеки втори европеец,  най-вече в страните от Централна и Източна Европа като България, Чехия, Унгария и балтийските страни. Седем от 10 европейци са на мнение, че страната им приема прекалено много имигранти и поддържат по-строгия надзор върху потоците. Европейците са за квоти за приемане на мигранти (74 на сто) и обща политика за справяне с противозаконната имиграция (85 на сто), в Италия тези проценти скачат до 81 на 100 и 87 на 100. По-отворените към приемането на мигранти 39 на 100 от европейците изясняват позицията си с неналичието на работна мощ в някои браншове в страните им (56 на сто), до момента в който за 35 на 100 това е метод за справяне с ниската раждаемост. Само за един от трима европейци е въпрос на взаимност, въпреки че 43 на 100 поддържат приемането на повече бежанци от Украйна. Обща отбрана Имаме ли потребност от общоевропейска войска? За 60 на 100 от интервюираните отговорът е позитивен. Само 30 на 100 считат, че Европа разполага с задоволителни военни запаси,за да отговори на допустима офанзива.  Според 47 на 100 от жителите Европейски Съюз няма задоволително средства, с цел да се отбрани от възможна военна експанзия. За 62 на 100 би трябвало да се ускори поддръжката за Украйна: 48 на 100 от интервюираните биха желали да се увеличи икономическата помощ, а 45 на 100 - военната.  Влиянието на спора се усеща и върху " европейския дух " като 15 на 100 от интервюираните се усещат по-малко европейци от начало на съветската инвазия, а 63 на 100 поддържат влизането на Украйна в Европейски Съюз. Важни ли са юнските избори? Проучването демонстрира, че на евроизборите 62 на 100 от европейците ще гласоподават, мислейки за личната си страна. 70 на 100 са заявили, че се интересуват от тези избори, само че обстановката се разграничава в обособените страни членки. Интересът се намалява във Франция (52 на сто), Белгия (52 на сто) и Швеция (54 на сто).