Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си - ЕМИЛИЯН СТАНЕВ
По книги на Емилиян Станев са направени игрални филми: „ В тиха вечер “, „ Крадецът на праскови “, „ Търновската кралица “, „ Иван Кондарев “, „ Язовецът “.
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев .
Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 година
Детството си прекарва най-много в градовете Търново и Елена, където живее дълго дружно със фамилията си.
От дребен татко му стартира да го води със себе си на лов измежду природата и по-късно това дава отражение в творбите му, където намираме постоянно нейни описания.
Напуска този свят на 15 март 1979 година.
Ако се опитате да видите света посредством тези понятия и показа, които науката ви дава през днешния ден, светът би изглеждал освен необхватен, само че и безсмислен… Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е единствено в точния момент да го сториш.
Не разбирам по какъв начин иначе, с изключение на посредством себе си, ще схванеш себеподобните си и по какъв начин, без да се съдиш, ще съдиш другите.
Човек обича, по тази причина търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи…
Съветвам те да не се шегуваш с две неща – с хубава жена и с хубава книга! Хубавата жена ще те накара да се влюбиш, хубавата книга – да се срамуваш.
Всяко живо създание на този свят, и най-малкото, си има ъгълче, в което е непобедимо.
Към всичко подхождай с обич – към цветето, към дървото, към птицата и индивида. Иначе няма да разбираш, т.е. – да прощаваш.
Понякога реализирам в себе си „ безшумно благополучие “, като се взирам в птиците, цветята и изобщо в природата, и ми се коства, че встъпвам в един превъзходен свят, някаква еманация на зримата действителност, в която е прикрит смисълът на света и на индивида.
Едва ли има народ с такава участ като нашата… Тъмното и безпросветно иго отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от личната му душа.
Какво е историята с изключение на история на човешкото безумство и човешката загадка?!
Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, въобще животно от най-крадливите. Казват, че ранената хиена яде червата си, в случай че патронът ги е изкарал на открито.
Младият човек не може да си показа вътрешния свят на един седемдесетгодишен човек – по какъв начин вижда себе си, предишното си, света и какво се прави в неговото схващане, т.е. равносметката. Това се отнася за всеки дъртак и зависи от неговата просветеност и дарба за самонаблюдение. Мисълта за гибелта дава друга оценка на живота. Много от полезностите, с които човек е живял, се оказват недогледани, други – мислени. Започваш да оголваш нещата от външните им обвивки, от предразсъдъците, от подправените им условности и да търсиш същността, зърното.
Заедно със зрелостта, с опита, идват и разочарованията, от които старостта възстановява равновесието на духа чрез великодушието. Старческият смях е спокоен, всеопрощаващо беззащитен, пък дано някой го назовава и умен.
Кой Ви внуши, че създателят е бранител на слабите? По-вярно ще бъде, в случай че кажете, че е бранител на хубостта.
На едного му би трябвало халат, с цел да слуша музика, на другиго – пътувания; един живее в самотност, различен – в виканица. Важното е да има нещо да напира в главата и в сърцето.
