"Еврохолд" е преговарял с "Инерком" да влезе в сделката с CEZ още преди година
По думите на главния акционер в " Еврохолд " Асен Христов той не се е срещал с Гинка Върбакова, а със брачна половинка й Славчо
© Георги Кожухаров Настоящият претендент за активите на CEZ в България, общественият холдинг " Еврохолд ", е имал предпочитание да влезе в договорката още на предходния стадий, когато за покупател беше определена " Инерком " на Гинка Върбакова. Това излиза наяве от стенограма от среща на политици от чешката Пиратска партия с управлението на държавната енергийна компания. От партията, спечелила предходната година най доста гласове на локалните избори в Прага, са гласовити съперници на договорката, като от време на време разгласяват притеснителни елементи. Именно и те са разгласили документа на уеб страницата си.
Неуспялото партньорство
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според документа Томас Плескач, заместник-председател на борда на CEZ, след неуспеха на договорката с " Инерком " поради блокирането й от Комисия за защита на конкуренцията, компанията е поканила още веднъж досегашните участници да дадат нови предложения. " Еврохолд " е попаднала в листата точно тъй като преди този момент е подкрепяла " Инерком ".
Пред " Биволъ " ръководителят на надзорния съвет на " Еврохолд " Асен Христов е удостоверил, че през май-юни 2018 година е имал срещи с представител на " Инерком ", на които е обсъждано холдингът да влезе в договорката с ЧЕЗ. Той обаче се е срещал не с Гинка Върбакова, която по документи е притежател и изпълнителен шеф на сдружението, а със брачна половинка й Славчо Върбаков. Според Христов и той не бил лицето, което можело да взема решения за договорката.
Асен Христов обяснил още, че в последна сметка договарянията за влизане на " Еврохолд " в договорката на " Инерком " с ЧЕЗ се провалили заради две аргументи: неизясненост кой и с какви пари стои зад " Инерком " и настояването на " Инерком " да държи контрола в бъдещото сдружение с 51% от дяловете.
Въпреки че не се е стигнало до договорка обаче очевидно диалозите са били задоволително съответни или са употребени от " Инерком " в техните диалози с CEZ. Освен това от диалога излиза наяве, че " Еврохолд " също е внесъл 5 млн. евро гаранция, както и публично се удостоверяват имената на двете финансиращи институции, с които " Еврохолд " има контракти - Deutsche Bank и Nomura.
От CEZ обясниха пред " Капитал ", че тази стенограма не е утвърдена от тях и съдържа явни неточности и грешки, евентуално тъй като водещият бележките не е разбирал в елементи дискутираните тематики и не е задавал никакви въпроси. " Частта за поддръжката на " Еврохолд " е една от тези грешки. " Еврохолд " е бил обсъждан от " Инерком " като един от вероятните финансови сътрудници по-нататък в процедурата, само че договорката сред CEZ и " Инерком " не се състоя. "
С държавен напън към Доган
Другата забавна обсъждана тематика е другата безпроблемно предходна договорка на CEZ в България, която редом с опитите да продаде електроразпределителния си бизнес, съумя да трансферира против 48.5 млн. евро неработещата Топлоелектрическа централа Варна. Купувач беше компания на фамилията на някогашния транспортен министър Данаил Папазов, а скоро по-късно 70% от нея бяха добити от почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
За продажбата на ТЕЦ-а на загуба обяснението е, че централата е докарана до затваряне през 2015 година откакто българската страна е поставяла големи спънки пред нея - не й разрешавала да продава на свободния пазар, да изнася ток й и диктувала квоти. Друг огромен проблем бил, че бклоковете можели да работят единствено с въглища от Донбас, Австралия и Виетнам, която оскъпява тока, се схваща от стенограмата.
Решението да се продаде " Топлоелектрическа централа Варна " на компанията на Папазови " Сигда " било тъй като те предложили най-висока цена. Именно тъй като тя била забележителна компанията нямала обструкции към политическите връзки на купувача. Дори и при тази цена обаче като се вземат поради вложенията в ТЕЦ-а CEZ регистрира 94.8 млн. евро загуба. Компанията се надява да си избие част от нея посредством воденото против България арбитражно дело.
Друг любопитен миг е, че Томаш Пласкач оспорва изказванията на Данаил Папазов, че Топлоелектрическа централа Варна е отчасти трансформирана от въглищна в газова централа. Той декларира, че това не е правилно, без да е ясно на какво базира думите си. Плескач изрича подозрение и до каква степен Топлоелектрическа централа Варна може да включи мощностите си в границите на 8 часа, каквито задължения има поети по договорите си за " леден запас ".
© Георги Кожухаров Настоящият претендент за активите на CEZ в България, общественият холдинг " Еврохолд ", е имал предпочитание да влезе в договорката още на предходния стадий, когато за покупател беше определена " Инерком " на Гинка Върбакова. Това излиза наяве от стенограма от среща на политици от чешката Пиратска партия с управлението на държавната енергийна компания. От партията, спечелила предходната година най доста гласове на локалните избори в Прага, са гласовити съперници на договорката, като от време на време разгласяват притеснителни елементи. Именно и те са разгласили документа на уеб страницата си.
Неуспялото партньорство
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Според документа Томас Плескач, заместник-председател на борда на CEZ, след неуспеха на договорката с " Инерком " поради блокирането й от Комисия за защита на конкуренцията, компанията е поканила още веднъж досегашните участници да дадат нови предложения. " Еврохолд " е попаднала в листата точно тъй като преди този момент е подкрепяла " Инерком ".
Пред " Биволъ " ръководителят на надзорния съвет на " Еврохолд " Асен Христов е удостоверил, че през май-юни 2018 година е имал срещи с представител на " Инерком ", на които е обсъждано холдингът да влезе в договорката с ЧЕЗ. Той обаче се е срещал не с Гинка Върбакова, която по документи е притежател и изпълнителен шеф на сдружението, а със брачна половинка й Славчо Върбаков. Според Христов и той не бил лицето, което можело да взема решения за договорката.
Асен Христов обяснил още, че в последна сметка договарянията за влизане на " Еврохолд " в договорката на " Инерком " с ЧЕЗ се провалили заради две аргументи: неизясненост кой и с какви пари стои зад " Инерком " и настояването на " Инерком " да държи контрола в бъдещото сдружение с 51% от дяловете.
Въпреки че не се е стигнало до договорка обаче очевидно диалозите са били задоволително съответни или са употребени от " Инерком " в техните диалози с CEZ. Освен това от диалога излиза наяве, че " Еврохолд " също е внесъл 5 млн. евро гаранция, както и публично се удостоверяват имената на двете финансиращи институции, с които " Еврохолд " има контракти - Deutsche Bank и Nomura.
От CEZ обясниха пред " Капитал ", че тази стенограма не е утвърдена от тях и съдържа явни неточности и грешки, евентуално тъй като водещият бележките не е разбирал в елементи дискутираните тематики и не е задавал никакви въпроси. " Частта за поддръжката на " Еврохолд " е една от тези грешки. " Еврохолд " е бил обсъждан от " Инерком " като един от вероятните финансови сътрудници по-нататък в процедурата, само че договорката сред CEZ и " Инерком " не се състоя. "
С държавен напън към Доган
Другата забавна обсъждана тематика е другата безпроблемно предходна договорка на CEZ в България, която редом с опитите да продаде електроразпределителния си бизнес, съумя да трансферира против 48.5 млн. евро неработещата Топлоелектрическа централа Варна. Купувач беше компания на фамилията на някогашния транспортен министър Данаил Папазов, а скоро по-късно 70% от нея бяха добити от почетния водач на Движение за права и свободи Ахмед Доган.
За продажбата на ТЕЦ-а на загуба обяснението е, че централата е докарана до затваряне през 2015 година откакто българската страна е поставяла големи спънки пред нея - не й разрешавала да продава на свободния пазар, да изнася ток й и диктувала квоти. Друг огромен проблем бил, че бклоковете можели да работят единствено с въглища от Донбас, Австралия и Виетнам, която оскъпява тока, се схваща от стенограмата.
Решението да се продаде " Топлоелектрическа централа Варна " на компанията на Папазови " Сигда " било тъй като те предложили най-висока цена. Именно тъй като тя била забележителна компанията нямала обструкции към политическите връзки на купувача. Дори и при тази цена обаче като се вземат поради вложенията в ТЕЦ-а CEZ регистрира 94.8 млн. евро загуба. Компанията се надява да си избие част от нея посредством воденото против България арбитражно дело.
Друг любопитен миг е, че Томаш Пласкач оспорва изказванията на Данаил Папазов, че Топлоелектрическа централа Варна е отчасти трансформирана от въглищна в газова централа. Той декларира, че това не е правилно, без да е ясно на какво базира думите си. Плескач изрича подозрение и до каква степен Топлоелектрическа централа Варна може да включи мощностите си в границите на 8 часа, каквито задължения има поети по договорите си за " леден запас ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ