Как демографската криза се отразява на икономиката?
По данни от настоящата демографска статистика на Национален статистически институт популацията на България в края на 2023 година е 6 445 481 души. В съпоставяне с миналата година то понижава с 2 229 души (0.03%).
През 2023 година в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените се е усилва с 601 (1.1%).
Тази година е регистрирано нарастване на броя на родените деца в страната. Друга добра вест е, че съгласно неотдавна направено проучване към психическите настройки на българите те желаят да имат повече деца. Това разяснява в ефира на „ Здравей, България ” гл. ас. доктор Александра Равначка от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
Според Лидия Шулева, някогашен министър на стопанската система и на обществената политика, трудоспособното население в страната е повече от заетото. „ Има доста хора, които не работят и не учат. Сред младите този дял е значителен. Това е наклонност, която се задълбочава в доста страни на Европейски Съюз. Доста младежи нито учат, нито работят ”, добави Шулева.
Тя сподели още, че през 1990 година родените деца са 105 000 и от този момент има стабилно понижаване на раждаемостта. " От 2004 до 2009 година трендът се обръща, а раждаемостта се усилва. Това са годините, в които имаме доста по-ускорен стопански напредък. Тогава директните задгранични вложения са достигали 32% от Брутният вътрешен продукт, а сега са 3%. През 2004 година България получи капиталов рейтинг, през 2007-а влезе в Европейски Съюз. Всички тези фактори имат непосредствено въздействие върху раждаемостта. От 2009 година трендовете са внезапно надолу ”, сподели още Шулева. По думите ѝ директна връзка сред раждаемостта и икономическата обстановка в страната има.
„ Трендът е отрицателен. Той се дефинира от политиките, които водим. България е най-бързо изчезващата страна. Икономическото развиване води до структурата на популацията и демографията и противоположното ”, разяснява икономистът Преслав Райков. И добави, че оттук нататък би трябвало да създадем място, което да бъде привлекателно за хората. " Проблемът ни е чистата миграция. Ако създадем място, на което някой се усеща добре, той просто ще отиде там. Към това би трябвало да са ориентирани напъните ", сподели още Райков.
По думите на Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България има и позитивни промени във връзка с миграцията. „ Имаме машинален позитивен приръст ”, добави той. Според него това, което ще обърне трендовете, е икономическият напредък. „ Нужни са непоклатимост, предсказуемост и положително ръководство ”, сподели той.
