Тръмп разби прогресивно-либералния монопол, соросоидите бълват клевети и лъжи
По Божия промисъл „ иконата” на прогресивно-либералната юриспруденция в Съединени американски щати Рут Гинзбърг, назначена преди 27 години за арбитър във Върховния съд, умря на 87-годишна възраст броени дни преди президентските избори, разяснява в
И по този начин се отвори опция президентът Тръмп и републиканското болшинство в Сената да извършат най-дългосрочната и дълбока смяна във властовата структура на САЩ- да бетонират ново и солидно болшинство от шестима съдии с умерени и консервативни възгледи по отношение на трима с прогресивно-либерални.
Става дума, несъмнено, не за партийни идеологии, а за разнообразни идеологически течения в правната философия и тълкуването в правото, които имат и своите политически измерения.
От едната страна е така наречен оригинализъм в правото, който казано най-схематично, застъпва тезата, че конституцията би трябвало да се интерпретира в духа и смисъла, който са вложили в конституционните правила техните основатели, т. е. да се стъпва на тяхното автентично значение без да се „ дописват” от съдиите. Законодателната власт, излъчена и следена от суверенния народ, написа законите, а съдиите, които не са подотчетни на жителите, могат единствено да ползват закона, какъвто е, без да го дописват.
Решенията на модерни проблеми и ценностни алтернативи следва да се търсят прецизно в истинския смисъл на нормите. Например, американската конституция не разрешава претършуване на жилището без правосъдна глоба и в миналото това се е отнасяло единствено до физическото влизане в частния парцел. В днешния цифров свят обаче тази норма следва да се разгръща и върху отдалеченото навлизане на управляващите в домашния компютър.
Това е консервативното течение в правото. Обратното постулира концепцията за „ живата конституция”, което доминира като правна философия измежду прогресивно-либералните политически кръгове.
Според нея съдиите са призвани да уголемяват смисловото поле на конституционните правила, да вкарват нови правни положения, които са вън от истинския смисъл на нормите на конституцията или изобщо не са уредени в нея. Т. е. счита се, че освен законодателите, само че и съдиите могат да „ основават право” по пътя на така наречен „ правосъден активизъм” - пробутване на политически цели и възгледи посредством тьлкуванията на съда.
Поради федералното устройство на страната, американската конституция планува, че всичко което не е уредено категорично в нея, е в пълномощията на управляващите в обособените щати. По пътя на правосъдния активизъм обаче, доминираният от прогресивно-либерални съдии през последните десетилетия Върховен съд на Съединени американски щати неведнъж е дописвал конституцията, включително по противоречивите въпроси на джендър-идеологията, абортите, религиозната независимост. Изземвайки всъщност властта на обособените щати да вземат решение тези въпроси сами.
С други думи - посредством съда прогресисти и либерали заобикалят законните канали на изборното политическо посланичество и законодателна власт и трансформират съдиите в квази-законодателна власт, посредством която осъществят политиките и идеологията си даже, когато са лишени от националното доверие в политическата власт.
Това са два диаметрално противоположни възгледа за правото и държавността, които обичайно се сблъскват на територията на Върховния съд на Съединени американски щати. И по предписание през последните няколко десетилетия преобладаваха в една или друга степен прогресивно-либералните възгледи. Което в доста случаи докара до крайности, които дестабилизират обществото и вредят на гражданските права. Като да вземем за пример, легитимирането на „ политиката на идентичностите”, която през днешния ден раздира Америка.
Президентът Тръмп обаче прави историческа смяна, която ще образува образа и ценностните цели на Съединени американски щати в дълготраен проект - с назначаваните от него висши съдии поставя завършек на правосъдния активизъм за дълго. След като до момента номинира, а Сенатът удостовери, двама консервативни съдии - Нийл Горсъч и Брет Кавано, Тръмп номинира и авторитетната магистратка с консервативни юридически възгледи - проф. Ейми Кони Барет.
Доналд Тръмп и проф. Ейми Кони Барет
Очаквано прогресисти и либерали в типичния си жанр, прочут на родната общност и от държанието на родните им идеологически папагали - соросоидите, заливат блестящата юристка не с кардинални рецензии, а със сатанинска ненавист, обиди, клюки, неистини, спекулации, операции.
Отчаянието и фанатизмът им раждат толкоз неуместна експанзия, че даже всякакви черни расисти, възхвалявани от прогресисти и либерали, като писателят Ибрахим Кендо, упрекнаха Ейми Барет в „ расизъм”, тъй като е осиновила две чернокожи деца от Хаити, което било - съгласно въпросния скудоумец - демонстрация на колонизаторски нрав.
Истерията, естествено, няма да успее и проф. Барет ще бъде определена. С което Трьмп ще забие най-важният гвоздей а ковчега на прогресивно-либералния идеологически монопол, който властваше в Съединени американски щати и по света до неотдавна. Новото идеологическо болшинство във Върховния съд ще внесе баланс в разграниченото общество, ще отбрани Свободата, ще постави надеждна преграда против извращенията на политиката на идентичностите, трансджендъризма, радикалния феминизъм, расизма против белите.
Дори и Тръмп да не беше направил дълбокия идеологически поврат в политиката на формален Вашингтон, от който произтече и смяна в геополитическата архитектура на света, а беше съумял да направи единствено тази смяна в американското правораздаване, той щеше да е направил премного.
Президентите идват и си отиват. Партиите на власт се сменят през няколко години. Но висшите съдии в Съединени американски щати правораздават пожизнено. Заедно с повече от двеста съдии, назначени от Тръмп в по-долните равнища на федералната правосъдна система, ще бъдат най-важното политическо завещание на Тръмп, без значение дали ще бъде избран отново през ноември (към днешна дата преизбирането му е несъмнено!).
За да се разбере напряко революционния темперамент на тази смяна, тя би трябвало да се види в подтекста на огромната картина на актуалния идеологически конфликт. Когато преди няколко десетилетия идеолозите на Франкфуртската школа към Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно формулират нова тактика за революционна битка на левицата, която по-късно е обозначена от съперниците им като „ културен марксизъм”, надали са били мнозина тези, които са вярвали в нейната реалистичност и успеваемост.
Революцията - споделя Хорхаймер - няма да стане с оръжие в ръка, а последователно, година след година, потомство след потомство. И сочи пътя - „ ще се инфилтрираме в техните просветителни институции и в техните политически офиси, и последователно ще ги трансформираме в марксистки общности. Антонио Грамши добавя, че левицата може да се задържи трайно на власт единствено, в случай че превземе медиите, културните институции и бюрокрацията.
Тази тактика е призната и приложена на процедура в най-пълен размер от американските прогресисти и либерали. След свалянето на един от колосите на Републиканската партия Ричард Никсън и изтласкването на обичайните консерватори, чийто водач е той, в миманса от средата на 70-те години на ХХ век, двете американски партии са завладяни от „ сирачетата на Троцки”.
Техният произход са група млади интелектуалци от Ню Йорк през 60-те години - троцкисти и членове на Социалистическата партия на Съединени американски щати, които образуват идейните ядра на симбиозата от неоконсерватори и неолиберали, завладяли върхушките на Демократическата и Републиканската партия от Рейгън насам.
Паралелно с този развой протича и преодоляването на университетския и културен дискурс. И през днешния ден, съгласно някои статистики, повече от 90% от преподавателите в университетите от „ Бръшляновата лига” са прогресисти и либерали, които индоктринират младежта. Същият метод приложиха и към правосъдната власт, което им гарантираше надзор върху политики, полезности, свободи.
Така последователно откриха същински идеологически монопол, който анихилираше с ненавист, цензура, репресии и остракизъм всеки различен либерален мироглед, който не е склонен с догмите на монопола. Тръмп постави завършек на всичко това. И то за дълго!
И по този начин се отвори опция президентът Тръмп и републиканското болшинство в Сената да извършат най-дългосрочната и дълбока смяна във властовата структура на САЩ- да бетонират ново и солидно болшинство от шестима съдии с умерени и консервативни възгледи по отношение на трима с прогресивно-либерални.
Става дума, несъмнено, не за партийни идеологии, а за разнообразни идеологически течения в правната философия и тълкуването в правото, които имат и своите политически измерения.
От едната страна е така наречен оригинализъм в правото, който казано най-схематично, застъпва тезата, че конституцията би трябвало да се интерпретира в духа и смисъла, който са вложили в конституционните правила техните основатели, т. е. да се стъпва на тяхното автентично значение без да се „ дописват” от съдиите. Законодателната власт, излъчена и следена от суверенния народ, написа законите, а съдиите, които не са подотчетни на жителите, могат единствено да ползват закона, какъвто е, без да го дописват.
Решенията на модерни проблеми и ценностни алтернативи следва да се търсят прецизно в истинския смисъл на нормите. Например, американската конституция не разрешава претършуване на жилището без правосъдна глоба и в миналото това се е отнасяло единствено до физическото влизане в частния парцел. В днешния цифров свят обаче тази норма следва да се разгръща и върху отдалеченото навлизане на управляващите в домашния компютър.
Това е консервативното течение в правото. Обратното постулира концепцията за „ живата конституция”, което доминира като правна философия измежду прогресивно-либералните политически кръгове.
Според нея съдиите са призвани да уголемяват смисловото поле на конституционните правила, да вкарват нови правни положения, които са вън от истинския смисъл на нормите на конституцията или изобщо не са уредени в нея. Т. е. счита се, че освен законодателите, само че и съдиите могат да „ основават право” по пътя на така наречен „ правосъден активизъм” - пробутване на политически цели и възгледи посредством тьлкуванията на съда.
Поради федералното устройство на страната, американската конституция планува, че всичко което не е уредено категорично в нея, е в пълномощията на управляващите в обособените щати. По пътя на правосъдния активизъм обаче, доминираният от прогресивно-либерални съдии през последните десетилетия Върховен съд на Съединени американски щати неведнъж е дописвал конституцията, включително по противоречивите въпроси на джендър-идеологията, абортите, религиозната независимост. Изземвайки всъщност властта на обособените щати да вземат решение тези въпроси сами.
С други думи - посредством съда прогресисти и либерали заобикалят законните канали на изборното политическо посланичество и законодателна власт и трансформират съдиите в квази-законодателна власт, посредством която осъществят политиките и идеологията си даже, когато са лишени от националното доверие в политическата власт.
Това са два диаметрално противоположни възгледа за правото и държавността, които обичайно се сблъскват на територията на Върховния съд на Съединени американски щати. И по предписание през последните няколко десетилетия преобладаваха в една или друга степен прогресивно-либералните възгледи. Което в доста случаи докара до крайности, които дестабилизират обществото и вредят на гражданските права. Като да вземем за пример, легитимирането на „ политиката на идентичностите”, която през днешния ден раздира Америка.
Президентът Тръмп обаче прави историческа смяна, която ще образува образа и ценностните цели на Съединени американски щати в дълготраен проект - с назначаваните от него висши съдии поставя завършек на правосъдния активизъм за дълго. След като до момента номинира, а Сенатът удостовери, двама консервативни съдии - Нийл Горсъч и Брет Кавано, Тръмп номинира и авторитетната магистратка с консервативни юридически възгледи - проф. Ейми Кони Барет.
Доналд Тръмп и проф. Ейми Кони Барет
Очаквано прогресисти и либерали в типичния си жанр, прочут на родната общност и от държанието на родните им идеологически папагали - соросоидите, заливат блестящата юристка не с кардинални рецензии, а със сатанинска ненавист, обиди, клюки, неистини, спекулации, операции.
Отчаянието и фанатизмът им раждат толкоз неуместна експанзия, че даже всякакви черни расисти, възхвалявани от прогресисти и либерали, като писателят Ибрахим Кендо, упрекнаха Ейми Барет в „ расизъм”, тъй като е осиновила две чернокожи деца от Хаити, което било - съгласно въпросния скудоумец - демонстрация на колонизаторски нрав.
Истерията, естествено, няма да успее и проф. Барет ще бъде определена. С което Трьмп ще забие най-важният гвоздей а ковчега на прогресивно-либералния идеологически монопол, който властваше в Съединени американски щати и по света до неотдавна. Новото идеологическо болшинство във Върховния съд ще внесе баланс в разграниченото общество, ще отбрани Свободата, ще постави надеждна преграда против извращенията на политиката на идентичностите, трансджендъризма, радикалния феминизъм, расизма против белите.
Дори и Тръмп да не беше направил дълбокия идеологически поврат в политиката на формален Вашингтон, от който произтече и смяна в геополитическата архитектура на света, а беше съумял да направи единствено тази смяна в американското правораздаване, той щеше да е направил премного.
Президентите идват и си отиват. Партиите на власт се сменят през няколко години. Но висшите съдии в Съединени американски щати правораздават пожизнено. Заедно с повече от двеста съдии, назначени от Тръмп в по-долните равнища на федералната правосъдна система, ще бъдат най-важното политическо завещание на Тръмп, без значение дали ще бъде избран отново през ноември (към днешна дата преизбирането му е несъмнено!).
За да се разбере напряко революционния темперамент на тази смяна, тя би трябвало да се види в подтекста на огромната картина на актуалния идеологически конфликт. Когато преди няколко десетилетия идеолозите на Франкфуртската школа към Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно формулират нова тактика за революционна битка на левицата, която по-късно е обозначена от съперниците им като „ културен марксизъм”, надали са били мнозина тези, които са вярвали в нейната реалистичност и успеваемост.
Революцията - споделя Хорхаймер - няма да стане с оръжие в ръка, а последователно, година след година, потомство след потомство. И сочи пътя - „ ще се инфилтрираме в техните просветителни институции и в техните политически офиси, и последователно ще ги трансформираме в марксистки общности. Антонио Грамши добавя, че левицата може да се задържи трайно на власт единствено, в случай че превземе медиите, културните институции и бюрокрацията.
Тази тактика е призната и приложена на процедура в най-пълен размер от американските прогресисти и либерали. След свалянето на един от колосите на Републиканската партия Ричард Никсън и изтласкването на обичайните консерватори, чийто водач е той, в миманса от средата на 70-те години на ХХ век, двете американски партии са завладяни от „ сирачетата на Троцки”.
Техният произход са група млади интелектуалци от Ню Йорк през 60-те години - троцкисти и членове на Социалистическата партия на Съединени американски щати, които образуват идейните ядра на симбиозата от неоконсерватори и неолиберали, завладяли върхушките на Демократическата и Републиканската партия от Рейгън насам.
Паралелно с този развой протича и преодоляването на университетския и културен дискурс. И през днешния ден, съгласно някои статистики, повече от 90% от преподавателите в университетите от „ Бръшляновата лига” са прогресисти и либерали, които индоктринират младежта. Същият метод приложиха и към правосъдната власт, което им гарантираше надзор върху политики, полезности, свободи.
Така последователно откриха същински идеологически монопол, който анихилираше с ненавист, цензура, репресии и остракизъм всеки различен либерален мироглед, който не е склонен с догмите на монопола. Тръмп постави завършек на всичко това. И то за дълго!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ