Икономическото разделение между регионите в България остава голямо
Пловдив е един от моторите на стопанската система, дружно с други области като столицата, Стара Загра, Варна, Бургас.
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Има опция пазарът на труда да продължи да се развива като се увеличи икономическата интензивност измежду младежите. Делът на хората с висше обучение се покачва, само че специалностите и добитите умения не дават отговор на потребностите на бизнеса. " Инфраструктурата, финансовата децентрализацията на общинските бюджети и образованието са основни за стесняване на разликите сред районите ", разяснява Зорница Славова от ИПИ
Фотограф: Капитал
Още по тематиката
Узрява или прегрява жилищният пазар в България
Ръстът на цените и интензивността очевидно се забавят, само че признаци за спад към момента няма
2 ное 2018
Новата индустриална зона на Стара Загора е съвсем подготвена
Проектът " Загоре " ще получи Подробен устройствен план този месец и към този момент има интерес от пет компании, стана ясно на срещата " Капитал Градове "
12 сеп 2018
ИПИ: Регионите със мощни стопански системи дърпат нагоре и периферните общини
Фактор е развиването на промишленото произвеждане и опцията да се работи в близко обитаемо място с по-висок стандарт
16 апр 2018
Южна България е произвела 75% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година
Столицата е виновна за най-големия дял от основаната стойност в страната, само че Стара Загора води по напредък
28 яну 2018
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал " " Гепард ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Икономическият напредък в България доближи 3.8% през 2017 година в условия на растяща претовареност, мощно ползване и постепенно съживяващи се вложения, свързани главно с усвояването на европейски средства. Оживлението е очевидно във всички области в страната, само че процесът продължава да е несиметричен, а разликите сред Северна и Южна България се усилват. Подобно на предишни години, водещи мотори на стопанската система са столицата, Стара Загора, Варна и Бургас. От друга страна, усъвършенстване е очевидно в елементи от районите на север, само че то е минимално и най-вече вследствие на ниска база.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Европейските средства се насочват най-вече към инфраструктурни планове, водни цикли и пречиствателни станции, само че в същото време качеството на пътната настилка не се усъвършенства. Добра вест през предходната година пристигна от пазара на труда - от ден на ден хора вземат решение да се включат към работната мощ. Лошата обаче е, че не съумяват да си намерят работа, което покачва безработицата тук-там в страната, изключително в Северозападна България. Междувременно влошаващата се демография лишава от капацитета за напредък в други райони, което слага на дневен ред потребността от усъвършенстване на продуктивността на труда и промени в просветителната система. Това са едни от главните акценти на тазгодишното проучване " Регионални профили: индикатори на развиване " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Една добра година за пазара на труда
Миналата година завърши с доста позитивни данни за пазара на труда в България – безработицата падна до равнищата от преди 10 години, а заетостта доближи връх от 66.9%. Според Явор Алексиев от ИПИ ниските цени на труда, земята и офис площите са фактори за разпростирането на икономическия напредък отвън най-големите градове. Още по-добра вест е, че разделянето сред районите леко понижава – разликите сред най-добре представящите се области и останалите е че се от ден на ден хора минават от графата " неактивни " към работната мощ. " В Търговище и Монтана да вземем за пример се усилва икономическата интензивност, само че води до растеж както на заетостта, по този начин и на безработицата, защото в по-слабо развитите области няма работа ", отбелязва Зорница Славова от ИПИ.
Някои районни несъответствия обаче остават. Създаването на работни места е съсредоточено в Южна България, до момента в който в северната част на страната темпът е доста по-слаб. Въпреки високата база, максимален растеж на заетостта е забележим в Стара Загора, Пловдив и София, а спад има единствено във Видин и Габрово през 2017 година Макар че нараства доста през последната година, коефициентът на претовареност измежду хората сред 15 и 64 година във Враца, Разград и Силистра остава под 60%. " Разград страда от застаряващо население, ниски заплати и слаба капиталова интензивност. Там делът на фирмите е едвам 36 на 1000 души от популацията при 57 приблизително за страната, което е измежду най-ниските равнища в България ", отбелязва Славова.
Голяма част от несъответствията идват от разликата сред търсени и предлагани умения, изключително в промишлеността. Неподходящата работна ръка стопира проектите на от ден на ден компании да се разрастват. И тук фактор е образованието. Зорница Славова дава образец с Враца, където над 50% от приключилите професионално обучение са готови за готвачи, ресторантьори и хотелиери, а този бранш наема едвам 1% от работещите в района.
В Сливен и Добрич, където е огромен делът на ромското население, доста от учениците отпадат от системата още в гимназията. В Смолян пък, където е очевидно най-голямото покачване на оценките от матури, положителната наклонност не се придвижва и на пазара на труда. Аналогична е обстановката и във Велико Търново, където относителният брой на студентите по отношение на популацията е най-голям в страната, само че по-късно измежду работещите делът на хората с висше е невисок. " Това демонстрира, че търсят работа в други обитаеми места. Младежите с положителни резултати се изселват, насочват се към по-големите градове или чужбина ", разяснява Славова.
Най-висока е безработицата във Видин, Шумен и Силистра, а общото сред районите с висок дял хора без работа е застаряващото население и ниското равнище на обучение.
Като цяло пазарът на труда в страната се развива добре, само че, с цел да продължи и да се свият несъответствията ще са нужни промени. " Най-големият капацитет е при младежите, където икономическата интензивност е доста ниска и стои равна през годините ", отбелязва Зорница Славова, като добавя, че под половината от студентите карат стажове. " Образованието е мощно субсидирано и те нямат мотивация да работят. Един метод да се подтиква икономическата интензивност е посредством наложителни стажове. Друг – да се преценяват специалностите с потребностите на пазара на труда ", разяснява тя.
Демографската конструкция на приходите
Икономическото раздвижване в България има резултат и върху приходите на семействата. През 2017 година над половината от постъпленията към домакинските бюджети идват от работната заплата. Увеличава се делът на приходите от независима претовареност и благосъстоятелност, за сметка на постъпленията от пенсии.
Картината обаче и тук не е идентична за цялата страна. Единствено в Югозападна България делът на пенсиите от приходите на семействата е под междинния за страната, главно поради столицата и област Благоевград. В Югоизточния район структурата се усъвършенства, само че на север делът на пенсиите е изключително висок и нараства.
Застаряването на популацията е изключително очевидно в някои области като Плевен. Там през 2016 година заплатите заемат 47.1% от приходите, а пенсиите – 28%. Година по-късно числата са надлежно 39.3% и 33.2%. Във Видин пък постъпленията от пенсии са 3.2 хиляди лева на домакинство за 2016 година, а приходите от работна заплата – едвам 2.6 хиляди Данни за 2017 година няма, защото извадката е прекомерно дребна и не е представителна, само че съдейки по възходящия дял на възрастните над 65 година от популацията (от 28.9% през 2016 година до 29.3% през 2017 г.), наклонността едва ли се е трансформирала.
От друга страна стопански мощните райони дърпат напред. В столицата и област София, Пловдив, Стара Загора и Бургас работната заплата пораства както номинално, по този начин и като дял от приходите.
Местните налози и такси – все по този начин нагоре
Немощта на общинските бюджети продължава да подтиква локалната власт към данъчни нараствания и през 2018 година в опит да запълни фискални дупки. Тази година ИПИ регистрира 37 покачвания на локални налози и едвам 4 понижения.
" Най-големите стопански области имат и най-високи налози и такси – София, Варна и Бургас. Видин, Кюстендил и Монтана са с най-ниски, до момента в който Стара Загора и Габрово се развиват добре стопански, само че имат ниски налози ", разяснява Зорница Славова.
На доктрина локалната власт може да употребява районната фискална политика, с цел да притегля вложители с релативно по-благоприятни условия. На процедура обаче локалните налози и такси са прекомерно дребен дял както от бюджетите на общините, по този начин и от данъчната тежест на компаниите на фона на разноските за осигуровки и корпоративен налог. Така съвсем всички общини остават на минус и тази година, а огромното избавление идва под формата на прехвърляния от централния бюджет.
Решение има, въпреки и настойчиво да се заобикаля като тематика в дневния ред на държавното управление - фискална децентрализация. Идеята е част от постъпленията от налога върху приходите на физическите лица да се преотстъпва на общините, от които е събран. Според сметки на ИПИ шерването на една пета от налога биха обезпечили на общините спомагателен запас от 675 млн. лева през 2018 година, което е с 30.4% над личните им данъчни приходи. " Тази промяна би подобрила неимоверно положението на общинските бюджети, създавайки благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски ", пишат в собствен отчет икономистите. " Създават се и тласъци на локалните управляващи да работят за повече вложения, по-висока претовареност и трудови приходи ", допълват те.
Магистрали и градинки, с пари от Европа
Ограниченият административен потенциал и зависимостта на локалната власт от централния бюджет кара общините да се обръщат към европейските средства. Към средата на юни тази година българските общини са усвоили 10.7 милиарда лева като бенефициенти на оперативните стратегии за целия интервал от влизането на страната в Европейски Съюз. Голяма част от усвояването на европейски средства отива за инфраструктура, водни цикли, пречиствателни станции. Около четвърт от сумата пък отива за софийското метро. За съпоставяне, година по-рано общата сума беше 8.8 милиарда лева
Разпределението обаче е неравномерно. Големите общини употребяват парите за инфраструктура, като по този начин дърпат и някои дребни общини по пътя, като Рила, която е по маршрута на автомагистралата " Струма ". Същевременно макар забележителният запас, който отива за пътища, качеството на пътната настилка не се усъвършенства. " Данните на АПИ демонстрират, че делът на настилката в положително положение през последните пет години не се е трансформирало по отношение на цялата. Явно казусът е в осъществяването ", заключва Зорница Славова.
Други общини пък търсят бързи, забележими и лесни решения. Европейските планове носят запаси незабавно, релативно елементарно се получават, с парите могат да се изплащат и заплатите в администрацията. И са забележими в границите на 4-годишния мандат. " За гласоподавателите градът е станал по-добър, даже и да става въпрос за планове като градинки и игрища, които не водят до икономическо развиване ", отбелязва Славова.
От позиция на дълготраен, резистентен напредък инвеститорски интерес би бил по-разумен, само че рядко е наличен или даже мечтан. " Търсенето на вложители изисква административен потенциал, запаси, срещи. Може да докара до разноски, тъй като локалната власт ще би трябвало да построи пътища, водно- и електроснабдяване ", разяснява Зорница Славова. Проблемът тук е, че приходите идват след време, до момента в който се създаде обект и стартира активност. И не се вижда незабавно от гласоподавателите.
Европейските средства обаче също могат да обезпечат позитивен резултат за стопанската система в дълготраен проект, в случай че се насочват дейно. В собствен разбор икономистите от института изследват пречките пред развиването на някои райони на фона на други, които се откриват като стопански центрове в България. Водещ приоритет е точно инфраструктурата, изключително от позиция на дефицита на фрагменти в страната и пречките пред подвижността на работната мощ. " Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма по какъв начин да чакаме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км от вкъщи си ", пишат те в отчета си. " Липсата на съответна инфраструктурна съгласуваност през Стара планина попречва връзките сред стопански дейните територии от двете страни на планината и де факто лимитира капацитета им за напредък ", допълват те, като тук визират съответно тунелът под Шипка и автомагистрала " Черно море ".
© Цветелина Белутова
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Има опция пазарът на труда да продължи да се развива като се увеличи икономическата интензивност измежду младежите. Делът на хората с висше обучение се покачва, само че специалностите и добитите умения не дават отговор на потребностите на бизнеса. " Инфраструктурата, финансовата децентрализацията на общинските бюджети и образованието са основни за стесняване на разликите сред районите ", разяснява Зорница Славова от ИПИ
Фотограф: Капитал
Още по тематиката
Узрява или прегрява жилищният пазар в България
Ръстът на цените и интензивността очевидно се забавят, само че признаци за спад към момента няма
2 ное 2018
Новата индустриална зона на Стара Загора е съвсем подготвена
Проектът " Загоре " ще получи Подробен устройствен план този месец и към този момент има интерес от пет компании, стана ясно на срещата " Капитал Градове "
12 сеп 2018
ИПИ: Регионите със мощни стопански системи дърпат нагоре и периферните общини
Фактор е развиването на промишленото произвеждане и опцията да се работи в близко обитаемо място с по-висок стандарт
16 апр 2018
Южна България е произвела 75% от Брутният вътрешен продукт през 2016 година
Столицата е виновна за най-големия дял от основаната стойност в страната, само че Стара Загора води по напредък
28 яну 2018
Защо някои райони в България се развиват, а други не
Уроци от двадесетте най-активни центрове от икономическата карта на ИПИ
26 яну 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал " " Гепард ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Икономическият напредък в България доближи 3.8% през 2017 година в условия на растяща претовареност, мощно ползване и постепенно съживяващи се вложения, свързани главно с усвояването на европейски средства. Оживлението е очевидно във всички области в страната, само че процесът продължава да е несиметричен, а разликите сред Северна и Южна България се усилват. Подобно на предишни години, водещи мотори на стопанската система са столицата, Стара Загора, Варна и Бургас. От друга страна, усъвършенстване е очевидно в елементи от районите на север, само че то е минимално и най-вече вследствие на ниска база.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Европейските средства се насочват най-вече към инфраструктурни планове, водни цикли и пречиствателни станции, само че в същото време качеството на пътната настилка не се усъвършенства. Добра вест през предходната година пристигна от пазара на труда - от ден на ден хора вземат решение да се включат към работната мощ. Лошата обаче е, че не съумяват да си намерят работа, което покачва безработицата тук-там в страната, изключително в Северозападна България. Междувременно влошаващата се демография лишава от капацитета за напредък в други райони, което слага на дневен ред потребността от усъвършенстване на продуктивността на труда и промени в просветителната система. Това са едни от главните акценти на тазгодишното проучване " Регионални профили: индикатори на развиване " на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Една добра година за пазара на труда
Миналата година завърши с доста позитивни данни за пазара на труда в България – безработицата падна до равнищата от преди 10 години, а заетостта доближи връх от 66.9%. Според Явор Алексиев от ИПИ ниските цени на труда, земята и офис площите са фактори за разпростирането на икономическия напредък отвън най-големите градове. Още по-добра вест е, че разделянето сред районите леко понижава – разликите сред най-добре представящите се области и останалите е че се от ден на ден хора минават от графата " неактивни " към работната мощ. " В Търговище и Монтана да вземем за пример се усилва икономическата интензивност, само че води до растеж както на заетостта, по този начин и на безработицата, защото в по-слабо развитите области няма работа ", отбелязва Зорница Славова от ИПИ.
Някои районни несъответствия обаче остават. Създаването на работни места е съсредоточено в Южна България, до момента в който в северната част на страната темпът е доста по-слаб. Въпреки високата база, максимален растеж на заетостта е забележим в Стара Загора, Пловдив и София, а спад има единствено във Видин и Габрово през 2017 година Макар че нараства доста през последната година, коефициентът на претовареност измежду хората сред 15 и 64 година във Враца, Разград и Силистра остава под 60%. " Разград страда от застаряващо население, ниски заплати и слаба капиталова интензивност. Там делът на фирмите е едвам 36 на 1000 души от популацията при 57 приблизително за страната, което е измежду най-ниските равнища в България ", отбелязва Славова.
Голяма част от несъответствията идват от разликата сред търсени и предлагани умения, изключително в промишлеността. Неподходящата работна ръка стопира проектите на от ден на ден компании да се разрастват. И тук фактор е образованието. Зорница Славова дава образец с Враца, където над 50% от приключилите професионално обучение са готови за готвачи, ресторантьори и хотелиери, а този бранш наема едвам 1% от работещите в района.
В Сливен и Добрич, където е огромен делът на ромското население, доста от учениците отпадат от системата още в гимназията. В Смолян пък, където е очевидно най-голямото покачване на оценките от матури, положителната наклонност не се придвижва и на пазара на труда. Аналогична е обстановката и във Велико Търново, където относителният брой на студентите по отношение на популацията е най-голям в страната, само че по-късно измежду работещите делът на хората с висше е невисок. " Това демонстрира, че търсят работа в други обитаеми места. Младежите с положителни резултати се изселват, насочват се към по-големите градове или чужбина ", разяснява Славова.
Най-висока е безработицата във Видин, Шумен и Силистра, а общото сред районите с висок дял хора без работа е застаряващото население и ниското равнище на обучение.
Като цяло пазарът на труда в страната се развива добре, само че, с цел да продължи и да се свият несъответствията ще са нужни промени. " Най-големият капацитет е при младежите, където икономическата интензивност е доста ниска и стои равна през годините ", отбелязва Зорница Славова, като добавя, че под половината от студентите карат стажове. " Образованието е мощно субсидирано и те нямат мотивация да работят. Един метод да се подтиква икономическата интензивност е посредством наложителни стажове. Друг – да се преценяват специалностите с потребностите на пазара на труда ", разяснява тя.
Демографската конструкция на приходите
Икономическото раздвижване в България има резултат и върху приходите на семействата. През 2017 година над половината от постъпленията към домакинските бюджети идват от работната заплата. Увеличава се делът на приходите от независима претовареност и благосъстоятелност, за сметка на постъпленията от пенсии.
Картината обаче и тук не е идентична за цялата страна. Единствено в Югозападна България делът на пенсиите от приходите на семействата е под междинния за страната, главно поради столицата и област Благоевград. В Югоизточния район структурата се усъвършенства, само че на север делът на пенсиите е изключително висок и нараства.
Застаряването на популацията е изключително очевидно в някои области като Плевен. Там през 2016 година заплатите заемат 47.1% от приходите, а пенсиите – 28%. Година по-късно числата са надлежно 39.3% и 33.2%. Във Видин пък постъпленията от пенсии са 3.2 хиляди лева на домакинство за 2016 година, а приходите от работна заплата – едвам 2.6 хиляди Данни за 2017 година няма, защото извадката е прекомерно дребна и не е представителна, само че съдейки по възходящия дял на възрастните над 65 година от популацията (от 28.9% през 2016 година до 29.3% през 2017 г.), наклонността едва ли се е трансформирала.
От друга страна стопански мощните райони дърпат напред. В столицата и област София, Пловдив, Стара Загора и Бургас работната заплата пораства както номинално, по този начин и като дял от приходите.
Местните налози и такси – все по този начин нагоре
Немощта на общинските бюджети продължава да подтиква локалната власт към данъчни нараствания и през 2018 година в опит да запълни фискални дупки. Тази година ИПИ регистрира 37 покачвания на локални налози и едвам 4 понижения.
" Най-големите стопански области имат и най-високи налози и такси – София, Варна и Бургас. Видин, Кюстендил и Монтана са с най-ниски, до момента в който Стара Загора и Габрово се развиват добре стопански, само че имат ниски налози ", разяснява Зорница Славова.
На доктрина локалната власт може да употребява районната фискална политика, с цел да притегля вложители с релативно по-благоприятни условия. На процедура обаче локалните налози и такси са прекомерно дребен дял както от бюджетите на общините, по този начин и от данъчната тежест на компаниите на фона на разноските за осигуровки и корпоративен налог. Така съвсем всички общини остават на минус и тази година, а огромното избавление идва под формата на прехвърляния от централния бюджет.
Решение има, въпреки и настойчиво да се заобикаля като тематика в дневния ред на държавното управление - фискална децентрализация. Идеята е част от постъпленията от налога върху приходите на физическите лица да се преотстъпва на общините, от които е събран. Според сметки на ИПИ шерването на една пета от налога биха обезпечили на общините спомагателен запас от 675 млн. лева през 2018 година, което е с 30.4% над личните им данъчни приходи. " Тази промяна би подобрила неимоверно положението на общинските бюджети, създавайки благоприятни условия както за покриване на отговорности, по този начин и за нови финансови разноски ", пишат в собствен отчет икономистите. " Създават се и тласъци на локалните управляващи да работят за повече вложения, по-висока претовареност и трудови приходи ", допълват те.
Магистрали и градинки, с пари от Европа
Ограниченият административен потенциал и зависимостта на локалната власт от централния бюджет кара общините да се обръщат към европейските средства. Към средата на юни тази година българските общини са усвоили 10.7 милиарда лева като бенефициенти на оперативните стратегии за целия интервал от влизането на страната в Европейски Съюз. Голяма част от усвояването на европейски средства отива за инфраструктура, водни цикли, пречиствателни станции. Около четвърт от сумата пък отива за софийското метро. За съпоставяне, година по-рано общата сума беше 8.8 милиарда лева
Разпределението обаче е неравномерно. Големите общини употребяват парите за инфраструктура, като по този начин дърпат и някои дребни общини по пътя, като Рила, която е по маршрута на автомагистралата " Струма ". Същевременно макар забележителният запас, който отива за пътища, качеството на пътната настилка не се усъвършенства. " Данните на АПИ демонстрират, че делът на настилката в положително положение през последните пет години не се е трансформирало по отношение на цялата. Явно казусът е в осъществяването ", заключва Зорница Славова.
Други общини пък търсят бързи, забележими и лесни решения. Европейските планове носят запаси незабавно, релативно елементарно се получават, с парите могат да се изплащат и заплатите в администрацията. И са забележими в границите на 4-годишния мандат. " За гласоподавателите градът е станал по-добър, даже и да става въпрос за планове като градинки и игрища, които не водят до икономическо развиване ", отбелязва Славова.
От позиция на дълготраен, резистентен напредък инвеститорски интерес би бил по-разумен, само че рядко е наличен или даже мечтан. " Търсенето на вложители изисква административен потенциал, запаси, срещи. Може да докара до разноски, тъй като локалната власт ще би трябвало да построи пътища, водно- и електроснабдяване ", разяснява Зорница Славова. Проблемът тук е, че приходите идват след време, до момента в който се създаде обект и стартира активност. И не се вижда незабавно от гласоподавателите.
Европейските средства обаче също могат да обезпечат позитивен резултат за стопанската система в дълготраен проект, в случай че се насочват дейно. В собствен разбор икономистите от института изследват пречките пред развиването на някои райони на фона на други, които се откриват като стопански центрове в България. Водещ приоритет е точно инфраструктурата, изключително от позиция на дефицита на фрагменти в страната и пречките пред подвижността на работната мощ. " Без добра инфраструктура (конкретно пътна) няма по какъв начин да чакаме работоспособното население да е мобилно и готово да работи на 50 или 100 км от вкъщи си ", пишат те в отчета си. " Липсата на съответна инфраструктурна съгласуваност през Стара планина попречва връзките сред стопански дейните територии от двете страни на планината и де факто лимитира капацитета им за напредък ", допълват те, като тук визират съответно тунелът под Шипка и автомагистрала " Черно море ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ