Оръжията на древните персийци
Племената на персите са живеели сред Каспийско море и Персийския залив. В долината на западната част на Иран персийците били земеделци, а в източната част се развъждали коне, което било значимо за персийската войска.
Наличието на метали спомогнало за развиване на оръжейното майсторство. В средата на шести век съюзът на персийските племена се трансформирал в мощна страна отпред с цар Кир. Той провел голяма войска, чиято офанзива била непобедима.
В армията на царя били включени 10 хиляди пехотинци и хиляда алебардисти, които се биели с брадви с дълги дръжки, както и хиляда конни бодигардове, въоръжени с разнообразни типове оръжия, измежду които коси и сърпове.
Голяма част от пехотинците били въоръжени с лъкове. Мечовете и късите копия се считали за второстепенно оръжие. Броните били плетени или люспести.
За разлика от гръцката войска персийската нямала открити правила за нареждане по време на борба, по тази причина при пердах с гърци персийците единствено се съпротивлявали, което подбило престижа им на непобедима войска. Затова персийците усъвършенствали колесниците си, като добавили към колелата ножове и сърпове.
Персийците носели шлемове или кожени чалми. Освен брони персийците носели също по този начин железни пластини върху гърдите, ръцете и бедрата си, а върху гърба си носели кожени предпазители.
Щитовете били с правоъгълна форма, имало и кръгли. Персийските мечове били къси, двуостри и се носели от дясната страна на колана. Вождовете носели от лявата страна на колана си извита сабя. Освен това персийците имали копия, чукове и ками, а също по този начин и бичове.
Първите, които употребявали химическо оръжие против враговете си, били персийците. По време на блокада персийците запалвали битум и кристали сяра, което образувало гъст газ. Врагът губел схващане и след няколко минути умирал.
Такова оръжие персите употребявали против римляните в източна Сирия през трети век. То се употребило в затворени пространства и при близка офанзива и по този начин били избити доста римски бойци.
