Менда Стоянова: Идеите за данъчни промени трябва да са обвързани с анализ на ефектите върху растежа на икономиката
play pause stop mute unmute max volume / Интервю на Диана Янкулова с Димитър Манолов и Менда Стоянова Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin. В коментар във връзка самодейността " Да спрем машината за неравенства ", която цели преразпределение на данъчната тежест, президент на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов отбеляза, че синдикатът от години упорства за промени в данъчната система, измежду които и за диференциация на Данък добавена стойност у нас. Според поддръжниците на самодейността системата на данъчно облагане е такава, че натоварва най-силно нискодоходните групи, което е незаслужено. Манолов изясни:
Говорейки за диференцирания Данък добавена стойност, в случай че няма да сбъркам, най-малко някъде от 2006-та - 2007-ма " Подкрепа " упорства за въвеждането на подобен - в разнообразни разновидности. От една страна - диференциран Данък добавена стойност, за който се приказва, говорили сме и за възобновяване на данъчен заем на физически лица против показани документи за осъществени заплащания, което би повишило и събираемостта. Знаете, че в този момент като отидете на пазара и никой не ви дава касова записка за кг домати - обаче, в случай че ви върнат ДДС-то вие ще си я поискате - нали по този начин! И доста други такива начинания сме предложили и ще продължим, несъмнено, да работим в тази посока, още повече, че - по какъв начин да кажа, прекалено много хора от всички страни на политическия набор настояват, че това нещо, което назоваваме плосък налог не работи, от него няма смисъл и че то би трябвало да бъде преправено.
Менда Стоянова от ГЕРБ, която е ръководител на парламентарната комисия по бюджет и финанси, напомни, че в програмата на ръководещата партия категорично се показва, че данъчната система ще остане такава каквато е, като добави: Защото, когато приказваме за налози всички сме наясно, че би трябвало да приказваме за данъчна система, а освен за един или различен тип налог. Стоянова акцентира, че системата на данъчното облагане у нас е постоянна и работеща, също така равнищата на преразпределение посредством бюджета остават по-ниски спрямо други европейски страни (по предписание развитите страни преразпределят повече средства - като дял от Брутният вътрешен продукт, посредством държавния бюджет - бел. ред.). Менда Стоянова посочи:
Смятам, че данъчната система - такава каквато е сега в България, работи. Аз, несъмнено, няма да дам образец с домати от пазара или нещо друго, само че ще кажа, че няма друга европейска страна, която да изземва посредством налози и осигурителни вноски под 40 % от Брутния си вътрешен артикул - така както е в България, което значи, че като ниво на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз. Това, несъмнено, има и своята цена, тъй като бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на налозите и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия в действителност има два постулата - първо, от хората, които работят, да се изземва оптимално ниско и страната да не се прави на " майчица ", която да преразпределя парите на хората, по този начин както и на нея и е комфортно, тъй като не постоянно - има доста такива образци в историята, страната е най-справедливият преразпределител.
Така че данъчната система работи. И аз бих споделила, че тогава когато стопанската система работи - така както е сега, данъчната система демонстрира своите преимущества - факт е, че всяка година през последните три години, откогато имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 3,5% и ние събираме от ден на ден и повече налози, заключи Стоянова, допълвайки: Което значи, че по метода, по който е структурирана данъчната система, тя работи и генерира доходи, такива каквито се чакат, несъмнено, в размерите на равнището, което имаме на данъчно облагане - знаете, 10% плосък налог при облагането на приходите и на компании, и на физически лица, и надлежно единна данъчна ставка за Данък добавена стойност.
В този смисъл аз считам, че това национално равнище на данъчното облагане като макроикономически индикатор не трябва да се трансформира, акцентира още веднъж Менда Стоянова и формулира главният въпрос, на който, съгласно нея, би трябвало да се отговори преди да се тръгне към данъчна промяна, а точно: Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава когато нещата се случват, ние да вършим тъкмо в този миг въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли незнайно по какъв метод.
Това, за което приказват сътрудниците е вътре (в данъчната система - бел.ред.), надали не, да създадем едни промени, тъй че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече приходи и облаги и надлежно да понижим на останалите. Това е един доста комплициран въпрос, който освен, че няма да бъде решен от септември до ноември./../. - във връзка с данъчни закони и образуване на бюджет за 2018-та, това е една доста комплицирана тематика, за която в действителност дебатът е почнал, само че в него би трябвало да се включат освен специалисти, само че и калкулации, тъй като би трябвало да е ясно, че би трябвало разбор всяка смяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде позитивен за напредък на стопанската система, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо обучение и да имат по висока подготовка или тъкмо до противоположното.
Димитър Манолов означи, че не е значимо единствено какво се удържа при данъчното облагане, а и какво остава: Важното и значимото е какво остава и тогава, когато от един приход примерно от 500 лв. ти останат 450 и от един приход от 10 000 ти останат ти останат 9 000, разликата се вижда.
Това, което би се случило, в случай че се вкара необлагаем най-малко е, че тези средства, които ще останат разполагаем, мигновено ще отидат за ползване - незабавно. И в случай че този развой се направлява рационално, дружно с диференцираните ставки по Данък добавена стойност, то тогава тези новопоявилите се, по този начин да го кажем, средства, отиващиза ползване, ще отидат и в развиване на българското произвеждане, а не за вносни артикули.
Да речем, диференцирани ставки по Данък добавена стойност могат да бъдат въведени за цени, които се виждат, които са контролирани и които няма къде да бягат, тъй като едно от терзанията е, че в случай че се вкара диференцирана ставка, тя ще остане у търговеца, само че в случай че се вкара понижено Данък добавена стойност - да речем за вода, електрическа енергия, за медикаменти - артикули, които по този начин или другояче са под наблюдаване и там не могат да стават отклонения и поредно, несъмнено, за някои от храните (където признавам, че е малко по-сложно за наблюдаване и за контрол) - само че би трябвало да се тръгне от някъде. И най-дългият път стартира с една дребна крачка.
В отговор Менда Стоянова напомни, че би трябвало да сме наясно, че приходите от заплата не са обществено заплащане, а са функционалност на направеното.
И когато приказваме за работна заплата, би трябвало да приказваме за възнаграждение за количество и качество на вложен труд. И единствено когато това количество и качество е прието от пазара посредством цената на съответната продукция може да има покачване на заплатите./../. Не бива да забравяме, че огромна част от хората в България са деца възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част - в обществената система, към 10 милиарда от приходите страната отиват за пенсии, над милиард отиват за всевъзможен тип обществени заплащания, означи Стоянова.
Тя заяви, че остатъкът в бюджета е над 2 милиарда и 100 милиона, а приходите от налозите и осигурителни вноски по отношение на същия интервал на предходната година е над милиард и половина. Менда Стоянова обаче изясни, че парите от остатъка не са средства, които са " свободни " и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо:
Тези над 2 милиарда и 100 милиона в действителност, с изключение на на множеството доходи и на положителната събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са планувани разноски, които сега не се правят.И по този начин както аз направих съпоставяне сред приходите към август за тази година по отношение на приходите към август предходната година, по този начин би трябвало да направя съпоставяне и общо на разноските към август тази година по отношение на август предходната година - и там разликата е към два милиарда надолу, т.е. тази година по отношение на същия интервал на предходната година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко/.../. За капитални инвестиции - ето по тази причина не сме харчили.
По тематиката за за възможностите на България да влезе в Еврозоната Стоянова посочи, че за това значими са освен икономическите, а и политическите критерии:
Трябва да сме наясно че за влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната в последна сметка приказваме за политически акт, само че аз не считам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма, тъй като ние сме много по-различни от другите със своя валутен ръб - ние сега имаме закрепен курс към еврото, което на практика значи 2 към 1 лев към евро. Така че не виждам такава драма и не виждам заради тази причина опасения от едно вероятно влизане, което, както виждате, не можем да предвидим във времето, за някакви отрицателни последствия за българската стопанска система или за българските цени, инфлацията. Защото даже и да влезем ние ще влезем при този курс, който имаме сега. Но това е за жалост - влизането там (в Еврозоната - бел. ред.) ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз.
Цялата полемика, която засегна и тематики за корупцията, антикорупцията и политическите упоритости на Слави Трифонов, може да чуете от звуковия файл.
Говорейки за диференцирания Данък добавена стойност, в случай че няма да сбъркам, най-малко някъде от 2006-та - 2007-ма " Подкрепа " упорства за въвеждането на подобен - в разнообразни разновидности. От една страна - диференциран Данък добавена стойност, за който се приказва, говорили сме и за възобновяване на данъчен заем на физически лица против показани документи за осъществени заплащания, което би повишило и събираемостта. Знаете, че в този момент като отидете на пазара и никой не ви дава касова записка за кг домати - обаче, в случай че ви върнат ДДС-то вие ще си я поискате - нали по този начин! И доста други такива начинания сме предложили и ще продължим, несъмнено, да работим в тази посока, още повече, че - по какъв начин да кажа, прекалено много хора от всички страни на политическия набор настояват, че това нещо, което назоваваме плосък налог не работи, от него няма смисъл и че то би трябвало да бъде преправено.
Менда Стоянова от ГЕРБ, която е ръководител на парламентарната комисия по бюджет и финанси, напомни, че в програмата на ръководещата партия категорично се показва, че данъчната система ще остане такава каквато е, като добави: Защото, когато приказваме за налози всички сме наясно, че би трябвало да приказваме за данъчна система, а освен за един или различен тип налог. Стоянова акцентира, че системата на данъчното облагане у нас е постоянна и работеща, също така равнищата на преразпределение посредством бюджета остават по-ниски спрямо други европейски страни (по предписание развитите страни преразпределят повече средства - като дял от Брутният вътрешен продукт, посредством държавния бюджет - бел. ред.). Менда Стоянова посочи:
Смятам, че данъчната система - такава каквато е сега в България, работи. Аз, несъмнено, няма да дам образец с домати от пазара или нещо друго, само че ще кажа, че няма друга европейска страна, която да изземва посредством налози и осигурителни вноски под 40 % от Брутния си вътрешен артикул - така както е в България, което значи, че като ниво на данъчната система ние имаме едно от най-ниските данъчни облагания в Европейския съюз. Това, несъмнено, има и своята цена, тъй като бюджетът разполага с по-малко средства да прави преразпределение на налозите и осигуровките на хората. Но философията, която изповядва нашата партия в действителност има два постулата - първо, от хората, които работят, да се изземва оптимално ниско и страната да не се прави на " майчица ", която да преразпределя парите на хората, по този начин както и на нея и е комфортно, тъй като не постоянно - има доста такива образци в историята, страната е най-справедливият преразпределител.
Така че данъчната система работи. И аз бих споделила, че тогава когато стопанската система работи - така както е сега, данъчната система демонстрира своите преимущества - факт е, че всяка година през последните три години, откогато имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 3,5% и ние събираме от ден на ден и повече налози, заключи Стоянова, допълвайки: Което значи, че по метода, по който е структурирана данъчната система, тя работи и генерира доходи, такива каквито се чакат, несъмнено, в размерите на равнището, което имаме на данъчно облагане - знаете, 10% плосък налог при облагането на приходите и на компании, и на физически лица, и надлежно единна данъчна ставка за Данък добавена стойност.
В този смисъл аз считам, че това национално равнище на данъчното облагане като макроикономически индикатор не трябва да се трансформира, акцентира още веднъж Менда Стоянова и формулира главният въпрос, на който, съгласно нея, би трябвало да се отговори преди да се тръгне към данъчна промяна, а точно: Трябва ли тогава, когато вървим нагоре, тогава когато нещата се случват, ние да вършим тъкмо в този миг въпросните промени, за които става дума и които биха повлияли незнайно по какъв метод.
Това, за което приказват сътрудниците е вътре (в данъчната система - бел.ред.), надали не, да създадем едни промени, тъй че да преразпределим данъчната тежест и тя да се поеме от тези, които генерират повече приходи и облаги и надлежно да понижим на останалите. Това е един доста комплициран въпрос, който освен, че няма да бъде решен от септември до ноември./../. - във връзка с данъчни закони и образуване на бюджет за 2018-та, това е една доста комплицирана тематика, за която в действителност дебатът е почнал, само че в него би трябвало да се включат освен специалисти, само че и калкулации, тъй като би трябвало да е ясно, че би трябвало разбор всяка смяна до какъв резултат би довела и дали този резултат ще бъде позитивен за напредък на стопанската система, за мотивацията на хората да работят, да имат по-високо обучение и да имат по висока подготовка или тъкмо до противоположното.
Димитър Манолов означи, че не е значимо единствено какво се удържа при данъчното облагане, а и какво остава: Важното и значимото е какво остава и тогава, когато от един приход примерно от 500 лв. ти останат 450 и от един приход от 10 000 ти останат ти останат 9 000, разликата се вижда.
Това, което би се случило, в случай че се вкара необлагаем най-малко е, че тези средства, които ще останат разполагаем, мигновено ще отидат за ползване - незабавно. И в случай че този развой се направлява рационално, дружно с диференцираните ставки по Данък добавена стойност, то тогава тези новопоявилите се, по този начин да го кажем, средства, отиващиза ползване, ще отидат и в развиване на българското произвеждане, а не за вносни артикули.
Да речем, диференцирани ставки по Данък добавена стойност могат да бъдат въведени за цени, които се виждат, които са контролирани и които няма къде да бягат, тъй като едно от терзанията е, че в случай че се вкара диференцирана ставка, тя ще остане у търговеца, само че в случай че се вкара понижено Данък добавена стойност - да речем за вода, електрическа енергия, за медикаменти - артикули, които по този начин или другояче са под наблюдаване и там не могат да стават отклонения и поредно, несъмнено, за някои от храните (където признавам, че е малко по-сложно за наблюдаване и за контрол) - само че би трябвало да се тръгне от някъде. И най-дългият път стартира с една дребна крачка.
В отговор Менда Стоянова напомни, че би трябвало да сме наясно, че приходите от заплата не са обществено заплащане, а са функционалност на направеното.
И когато приказваме за работна заплата, би трябвало да приказваме за възнаграждение за количество и качество на вложен труд. И единствено когато това количество и качество е прието от пазара посредством цената на съответната продукция може да има покачване на заплатите./../. Не бива да забравяме, че огромна част от хората в България са деца възрастни хора, които не работят и които са пък в другата част - в обществената система, към 10 милиарда от приходите страната отиват за пенсии, над милиард отиват за всевъзможен тип обществени заплащания, означи Стоянова.
Тя заяви, че остатъкът в бюджета е над 2 милиарда и 100 милиона, а приходите от налозите и осигурителни вноски по отношение на същия интервал на предходната година е над милиард и половина. Менда Стоянова обаче изясни, че парите от остатъка не са средства, които са " свободни " и могат да се дадат на една или друга група, институция или бюджетно перо:
Тези над 2 милиарда и 100 милиона в действителност, с изключение на на множеството доходи и на положителната събираемост, се дължат и на това, че по Бюджет на 2017 са планувани разноски, които сега не се правят.И по този начин както аз направих съпоставяне сред приходите към август за тази година по отношение на приходите към август предходната година, по този начин би трябвало да направя съпоставяне и общо на разноските към август тази година по отношение на август предходната година - и там разликата е към два милиарда надолу, т.е. тази година по отношение на същия интервал на предходната година ние сме похарчили 2 милиарда по-малко/.../. За капитални инвестиции - ето по тази причина не сме харчили.
По тематиката за за възможностите на България да влезе в Еврозоната Стоянова посочи, че за това значими са освен икономическите, а и политическите критерии:
Трябва да сме наясно че за влизането ни и в Шенген, и в Еврозоната в последна сметка приказваме за политически акт, само че аз не считам че невлизането на България в Еврозоната е някаква ужасяваща драма, тъй като ние сме много по-различни от другите със своя валутен ръб - ние сега имаме закрепен курс към еврото, което на практика значи 2 към 1 лев към евро. Така че не виждам такава драма и не виждам заради тази причина опасения от едно вероятно влизане, което, както виждате, не можем да предвидим във времето, за някакви отрицателни последствия за българската стопанска система или за българските цени, инфлацията. Защото даже и да влезем ние ще влезем при този курс, който имаме сега. Но това е за жалост - влизането там (в Еврозоната - бел. ред.) ще бъде политическо решение на всяка една от членките на Европейския съюз.
Цялата полемика, която засегна и тематики за корупцията, антикорупцията и политическите упоритости на Слави Трифонов, може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ