Защо е опасна симбиотичната връзка
Платонична, безусловна или същинска – има разнообразни типове обич. Докато някои партньорства са здравословни, други съставляват тъкмо противоположното. Такава е и симбиотичната връзка. Какво я прави толкоз токсична? Как да я разпознаем? И по какъв начин можем да я прекъснем? Понятието симбиоза произлиза от биологията, само че се употребява и в логиката на психиката. Биологичното определение гласи взаимен живот на два разнообразни по тип индивида предвид на взаимната им еволюционна изгода. Психологичната формулировка има малко по-негативен нюанс. Със симбиоза се разказва зависимостта на двама души в обещано партньорство. Разбира се, на пръв взор в това няма нищо неприятно, само че в симбиотичната връзка зависимостта един от различен стига толкоз надалеч, че обособеният субект надали не престава да съществува - т.е. двамата се претопяват и образуват една персона.
Когато двойки практикуват симбиотични връзки, те са дотолкоз свързани между тях, че в живота им няма място за различен човек. Психолозите са единомислещи, че сходна връзка е нездравословна – здравословната се състои от две „ аз “ и едно „ ние “. Ако в името на една връзка обезличаваме себе си, рискуваме да загубим всичко. Желанията, задачите, качествата и ползите ни към този момент нямат никакво значение. Самостойността, независимостта и персоналните прекарвания изостават на назад във времето. Вече нямаме нищо свое, което да внесем в връзките. И в случай че в даден миг те приключат, оставаме без нищо, тъй като сме се отучили да бъдем щастливи и сами.
Ясно е, че при започване на интимната връзка изгаряме от пристрастеност и по всякакъв начин се стремим да останем уединено с новия сътрудник. Прекарваме дружно колкото може по-дълго време и загърбваме делничните грижи, с цел да се насладим напълно на прелестната нова страст. Постепенно обаче изтрезняваме, всекидневието ни гълтам и тогава се стараем да съвместим любовта, заниманията, работата и приятелите. Въпреки това има хора, които попадат в клопката на симбиотичната връзка. Това постоянно се дължи на проблеми със самооценката. Заради минали прекарвания и опит развиваме комплекс за непълноценност и изпитваме смут, че може да загубим колегата. По тази причина се вкопчваме в него, непрекъснато търсим близостта му и се опитваме да го откъснем от средата му, да не би да изникне евентуална заплаха.
Ако се безпокоите, че сте изпаднали в симбиотична връзка или подозирате, че рано или късно може да се стигне до такава степен, обърнете внимание на следните признаци:
- Винаги имате еднообразно мнение и избягвате спорове.
- Постоянно сте дружно. Чувството, че си липсвате, ви е непознато.
- Рязко сте лимитирали контактите с другари и родственици.
- Не предприемате нищо без другия.
- Не се срещате поотделно с другари.
- Нямате свои занимания, а постоянно споделяте заниманията на другия.
- Винаги се изразявате с „ ние “ и говорите за себе си в множествено число.
- Пренебрегвате личните си потребности.
- Никога не подлагате на подозрение неговите (нейните) думи.
Ако се припознавате в горните редове, в реда на нещата е да се обърнете към експерт, който да ви помогне да се освободите от сходни връзки.
