Как пластмасата увеличава устойчивостта към антибиотици?
Пластмасата, която изхвърляме или която използваме в всекидневието, отделя дребни частици, които замърсяват околната среда и могат да преминат в човешкото тяло.
Те са открити както във въздуха, по този начин и във водата, която пием, а също и в храни като готварска сол, риба или даже някои плодове и зеленчуци.
Тези микропластмаси имат нездравословни последствия за здравето на хората и животните.
Известно е, че доста от тях работят като сътрудници, нарушаващи функционалностите на ендокринните жлези и могат също да насърчат мозъчното и артериалното инфектиране.
Последствие, което към момента е малко известно, само че върху което стартират някои изследвания, е и връзката му с увеличението на бактериите, резистентни към антибиотици.
Някои проучвания демонстрират, че натрупването на микропластмаса в утайката от пречиствателните станции благоприятства по-голямото наличие на бактерии с гени, които усъвършенстват тяхната резистентност към антибиотици.
Още по-скорошно изследване от Университета Накай, оповестено в Environmental Science & Technology, показва, че този резултат може да се появи и в самите домове, заради съществуването на пластмасови микрочастици в домакинския прахуляк.
Супербактерии
Повишаването на устойчивостта към антибиотици е едно от огромните провокации на днешната медицина. Все повече и повече бактерии демонстрират устойчивост към необятен набор от антибиотици. Те са известни като супербактерии.
Досега главната причина за това нарастване е била несъразмерната консумация на антибиотици, както заради несъразмерното лекуване, по този начин и заради използването им при селскостопански животни.
Антибиотиците, които се отделят посредством урината и изпражненията, когато се лекуваме, доближават до градските пречиствателни станции за отпадъчни води и по-късно в околната среда, благоприятствайки генерирането на устойчивост в бактериите във водната среда.
Разпространението на пластмасови микрочастици в околната среда също може да играе роля.
В утайки от отпадъчни води се следи, че наличието на устойчиви на антибиотици гени в бактериите се усилва там, където се натрупват микропластмаси.
По-устойчиви бактерии
Проучване на Университета Райс, оповестено в Journal of Hazardous Materials през юни 2021 година, удостоверява това събитие в частиците от полистирол.
Според откривателите тези микропластмаси освен натрупват замърсители и микроби, само че също по този начин обезпечават най-приветлива среда за плаващ генетичен материал, който дава на бактериите способността да устояват на антибиотиците.
Този плаващ генетичен материал се предава сред бактериите с помощта на феномен, прочут като водоравен трансфер на гени, който благоприятства разпространяването на устойчивост към антибиотици, което прави хората по-уязвими, когато става въпрос за битка с инфекциите.
Химическите съединения, освободени от тези микропластмаси, когато се разпадат, благоприятстват това хоризонтално генетично предаване.
Няколко месеца по-късно откривателите на Накай, водени от Лей Ванг, са желали да видят дали това събитие може да се случи вътре в постройките, където също се натрупват от ден на ден и повече микропластмаси.
Анализиран е домашния прахуляк на 10 жилища, в които са били открити до 21 типа микропластмаса.
Полиестерът и найлонът са били двете най-разпространени микропластмаси.
В колониите от бактерии, присъстващи в този насъбран прахуляк, са били открити до 18 гена, свързани с по-голяма устойчивост към антибиотици.
Бактериалните колонии в домакински прахуляк, нечист с микропластмаса, се разграничават от тези в домашния прахуляк без микропластмаса и в тях са открити повече гени, свързани с антибиотична устойчивост.
Редовно разчистване и ограничение на пластмасата
Изследване, извършено от Университета в Сидни, предизвестява, че най-изложени на тези микропластмаси вкъщи са дребните деца, тъй като когато прекарват повече време на земята и насочват повече пъти ръцете към устата ги вдишват и гълтам в по-голямо количество, написа puls.
Изследователите от това изследване са взели 32 проби домакински прахуляк в австралийски домове и са открили, че 39% от частиците, отсрочени в праха, са нишки, получени от нефт.
Този % се е нараснал доста при подове с мокет спрямо голите подове.
Честото потребление на прахосмукачка, от своя страна, е оказал помощ за намаляването му.
Друг метод да понижим наличието на микропластмаса в дома е да заобикаляме пластмасата в ежедневните предмети и синтетичните тъкани.
Те са открити както във въздуха, по този начин и във водата, която пием, а също и в храни като готварска сол, риба или даже някои плодове и зеленчуци.
Тези микропластмаси имат нездравословни последствия за здравето на хората и животните.
Известно е, че доста от тях работят като сътрудници, нарушаващи функционалностите на ендокринните жлези и могат също да насърчат мозъчното и артериалното инфектиране.
Последствие, което към момента е малко известно, само че върху което стартират някои изследвания, е и връзката му с увеличението на бактериите, резистентни към антибиотици.
Някои проучвания демонстрират, че натрупването на микропластмаса в утайката от пречиствателните станции благоприятства по-голямото наличие на бактерии с гени, които усъвършенстват тяхната резистентност към антибиотици.
Още по-скорошно изследване от Университета Накай, оповестено в Environmental Science & Technology, показва, че този резултат може да се появи и в самите домове, заради съществуването на пластмасови микрочастици в домакинския прахуляк.
Супербактерии
Повишаването на устойчивостта към антибиотици е едно от огромните провокации на днешната медицина. Все повече и повече бактерии демонстрират устойчивост към необятен набор от антибиотици. Те са известни като супербактерии.
Досега главната причина за това нарастване е била несъразмерната консумация на антибиотици, както заради несъразмерното лекуване, по този начин и заради използването им при селскостопански животни.
Антибиотиците, които се отделят посредством урината и изпражненията, когато се лекуваме, доближават до градските пречиствателни станции за отпадъчни води и по-късно в околната среда, благоприятствайки генерирането на устойчивост в бактериите във водната среда.
Разпространението на пластмасови микрочастици в околната среда също може да играе роля.
В утайки от отпадъчни води се следи, че наличието на устойчиви на антибиотици гени в бактериите се усилва там, където се натрупват микропластмаси.
По-устойчиви бактерии
Проучване на Университета Райс, оповестено в Journal of Hazardous Materials през юни 2021 година, удостоверява това събитие в частиците от полистирол.
Според откривателите тези микропластмаси освен натрупват замърсители и микроби, само че също по този начин обезпечават най-приветлива среда за плаващ генетичен материал, който дава на бактериите способността да устояват на антибиотиците.
Този плаващ генетичен материал се предава сред бактериите с помощта на феномен, прочут като водоравен трансфер на гени, който благоприятства разпространяването на устойчивост към антибиотици, което прави хората по-уязвими, когато става въпрос за битка с инфекциите.
Химическите съединения, освободени от тези микропластмаси, когато се разпадат, благоприятстват това хоризонтално генетично предаване.
Няколко месеца по-късно откривателите на Накай, водени от Лей Ванг, са желали да видят дали това събитие може да се случи вътре в постройките, където също се натрупват от ден на ден и повече микропластмаси.
Анализиран е домашния прахуляк на 10 жилища, в които са били открити до 21 типа микропластмаса.
Полиестерът и найлонът са били двете най-разпространени микропластмаси.
В колониите от бактерии, присъстващи в този насъбран прахуляк, са били открити до 18 гена, свързани с по-голяма устойчивост към антибиотици.
Бактериалните колонии в домакински прахуляк, нечист с микропластмаса, се разграничават от тези в домашния прахуляк без микропластмаса и в тях са открити повече гени, свързани с антибиотична устойчивост.
Редовно разчистване и ограничение на пластмасата
Изследване, извършено от Университета в Сидни, предизвестява, че най-изложени на тези микропластмаси вкъщи са дребните деца, тъй като когато прекарват повече време на земята и насочват повече пъти ръцете към устата ги вдишват и гълтам в по-голямо количество, написа puls.
Изследователите от това изследване са взели 32 проби домакински прахуляк в австралийски домове и са открили, че 39% от частиците, отсрочени в праха, са нишки, получени от нефт.
Този % се е нараснал доста при подове с мокет спрямо голите подове.
Честото потребление на прахосмукачка, от своя страна, е оказал помощ за намаляването му.
Друг метод да понижим наличието на микропластмаса в дома е да заобикаляме пластмасата в ежедневните предмети и синтетичните тъкани.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ