Богословът Пламен Сивов разобличи поредните своеволия на "Америка за България"
" Целият текст, касаещ ръководената от мен фондация “Покров Богородичен” от публикацията на господин Матакиев, оповестена в границите на финансиран от вас план, съставлява ослепителен образец за долнопробна и манипулативна публицистика, отстояща прекомерно надалеч от декларираните в описанието на плана аналитичност и изчерпателност ", декларира възмутено богословът.
Уважаеми дами и господа,
Обръщам се към вас във връзка обява в уебсайт на организация, финансирана от вашата фондация в границите на програмата ви “Гражданско общество и демократични институции”. Проектът е на съдружие “Център за проучвания на балканския и черноморския регион”, името на уеб страницата е “България аналитика”. Отпуснатото от вас финансиране в размер на 228 250 щ.д. цели да “издига видимостта на България в интернационалния информативен продан като предлага богата фактологична и аналитична информация”, като “група от интернационалните и български специалисти ще проучва задълбочено районната геополитическа среда”. [1]
На 26.05.2017 година в уеб страницата “Bulgaria Analytica” е оповестена публикация със заглавие “Фонд „ Единство на православните нации “ – публична съветска агентура за въздействие в България” с създател Михаил Матакиев [2]. Статията се занимава с тематиката за съветското въздействие в България в църковната област и по-специално с активността на Международния фонд “Единство на православните народи” (МФЕПН).
Ще се въздържа от цялостна оценка на публикацията. Не мога да отмина обаче няколко пасажа във въпросния текст, които са отдадени на ръководената от мен фондация “Покров Богородичен” и свързани с нея планове и персони.
В текста си господин Матакиев написа:
“Другото значимо перо във финансовите инжекции на фонда (за единение на православните нации, бел. авт.) са интернет уеб страниците и медии с проруски профил. На пъво място това е порталът pravoslavie.bg. От самото нахлуване на фонда в България порталът се финансира от Москва, както и от Холандската фондация „ Кирк ин акци “, и нормално прокарва внимателно проруската визия.”
1. Квалификацията на уеб страницата ни Православие.БГ като уебсайт с проруски профил е не просто погрешна. Тя е безсмислена. Сайтът е отдаден на въпросите на православното богословие и процедура и няма отношение към каквито и да е било национално-ориентирани дискурси. Акцентираме върху живота на Православната черква в България, а преводните ни материали включват гръцки, сръбски, британски, румънски, съветски, френски и доста други източници.
2. Порталът Православие.БГ съществува от септември 2005 година. Досега фондацията и нейното издателство “Омофор” не са получили нито един лев (рубла, евро, $, китайски юан или монголски тугрик) за финансиране на портала от фонда “Единство на православните народи”, от свързани с него структури и организации, от съветската страна, от съветски предприемачи, от съветската черква или от какъвто и да било източник даже с далечна връзка с Русия.
През 23-годишната история на фондация “Покров Богородичен” сме имали два мотива за официални връзки с МФЕПН – през 2001 година получихме отчасти финансиране от 1100 лева за издаването на книгата “За нашето поражение” с създател Андрей Кураев, а през 2000 година нашата фондация е подкрепила новоучредената българска организация “Фонд за културно единение на православните народи” със сумата от 2000 лв. (за закупуване на офис съоръжение, контракт DF2000/06) в границите на настоящия тогава фонд “Дякония” към фондация “Покров Богородичен”, който финансираше стотици планове на Неправителствени организации с църковен профил. Простата сметка демонстрира баланс в наша изгода – в последна сметка, ние сме финансирали МФЕПН с 900 лева, а не те нас. Малко в стилистиката на остарелия виц за новината за износа на български компютри за Япония – не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали. И двете финансирания са се случили в интервал, предхождащ възникването на концепцията за уеб страницата Православие.БГ. За връзката сред размера на въпросните финансирания и твърдените в публикацията зависимости разгадавам на вашата просветеност и възприятие за комизъм.
3. Що се отнася до холандската организация Kerk in Actie и нейната роля във финансирането на уеб страницата Православие.БГ, поднесената в публикацията информация е още веднъж подвеждаща. За интервала 2005-2016 година структурата на финансирането на фондация “Покров Богородичен” наподобява по следния метод:
– 52% – от Brot für die Welt (Германия)
– 22% – от Kerk in Actie (Холандия)
– 13% – от продажби на артикули и услуги
– 7% – от разнообразни финансиращи организации в Западна Европа и Съединени американски щати
– 2% – от държавно и общинско финансиране от България
– 2% – от български неправителствени организации
– 2% – от дарения от физически лица.
Прилагам горната информация, защото Kerk in Actie са финансирали нашите действия в границите на общите стратегии на фондацията, а не са подкрепяли целево само плана “Православие.БГ”. Прилагам справката също по този начин и за сведение на всички “компетентни” откриватели на финансовите връзки на фондация “Покров Богородичен” с Русия.
Г-н Матакиев продължава по този начин:
“Учудващо е за какво спонсорите от „ Кирк ин акци “ не организират на практика никакъв надзор на кого си дават парите.
4. Ако има нещо в действителност учудващо в това изказване, то е от кое място създателят черпи самонадеяност да го направи. И Kerk in Actie, и всички организации-донори, с които работим, ползват строги правила при финансирането и последващия надзор. От самото си начало фондация “Покров Богородичен” регистрира средствата по плановете в сходство с условията на донорите си, като програмните и общи годишни финансови доклади през последните 20 години минават и през самостоятелен одиторски надзор. Въпросните доклади са оповестени в формалната ни страница [3] като част от политиката ни на бистрота и отчетност – политика, която за жалост не се следи в уеб страницата Bulgaria Analytica на съдружие “Център за проучвания на балканския и черноморския регион”, финансирано от “Америка за България”. Да, контролът кой на кого “си дава парите”, по думите на създателя, е в действителност значим. Ние съблюдаваме правилото за бистрота, като публикуваме докладите си. Нещо, което не може да се твърди за вашите сътрудници.
Продължавам с текста.
“Доколкото ни е известно, сега тази холандска фондация е прекратила спонсорската си активност заради неосъществяване на чисто обществен план, а не поради оповестената пропагандна информация от уеб страницата.”
5. За да бъде известѐн господин Матакиев за аргументите за преустановяване на активността на Kerk in Actie в България, е било належащо първо да се осведоми – точно в тази поредност. Това е можело да стане доста елементарно – с формулиране на елементарен въпрос към Kerk in Actie (авторът на публикацията живее в Холандия) или към нас като техни сътрудници. Ако беше направил това добросъвестно изпитание, господин Матакиев щеше да узнае, че холандската организация се отдръпна от финансиране на планове в България (в последните години тя работеше с пет български организации, включително и фондация “Покров Богородичен”), само че аргументите за това отдръпване не са свързани с неосъществяване на обществени планове от който и да било от сътрудниците им в България.
“В няколко случаи това (публикуването на агитация, бел. авт.) е станало много просташки, защото е изнервило непознати посолства. През 2009 – 2010 година от Гръцкото посолство в София се интересуват за какво тези младежи от pravoslavie.bg и то най-много съветския потомък Андрей Романов и негови сътрудници, са по този начин озлобени към Вселенския патриарх Вартоломей и известни гръцки интелектуалци, които другояче са задушевно одобрявани в България през оня интервал.”
6. Като благодарим за топлата подготовка “младежи”, оставаме любопитни за интереса на гръцкото посолство към работата ни и формата на обективиране на този интерес. В архива на фондацията преписка с сходен проявен интерес не съществува. Чудя се – кой представител на посолството е изразил мнение по отношение на наши изявления? Пред кого ли го е изразил – пред създателите на изявленията, пред българското държавно управление, пред другари на чашка, пред жена си или балдъзата си? Прочитам още веднъж описанието на финансирания от “Америка за България” медиен план и изключително частта “…Група от интернационалните и български специалисти ще проучва задълбочено районната геополитическа среда” и регистрирам пътем и със страдание неприемливо ниското равнище на подготвеност на групата “експерти”…
7. Относно някаква вменена ни “озлобеност” по отношение на Патриарх Вартоломей – търсене по основна дума “Вартоломей” [4] в уеб страницата Православие.БГ връща 406 резултата с изявления. Дори незадълбочен взор върху резултатите от това търсене е задоволителен, с цел да се види очевидното – в Православие.БГ доминират информативни текстове, касаещи Вселенския патриарх. Не се откриват признаци на манипулиране и преднамерено поднасяне на информацията. Би било изцяло подходящо най-малко тук създателят на публикацията да прояви аналитичност (дори и не толкоз задълбочена), поредност или журналистическа почтеност, преди да формулира теза, с която се пробва да дискредитира – по ентусиазъм или по задание – работата на медиата.
“Също по този начин, фондът финансира издаването на книги, промоциращи радикални възгледи, православен екстремизъм и шовинизъм. Не инцидентно фондът се насочва към този портал.”
8. Не е моя работа да проучвам издателската политика на МФЕПН, само че защото в идващото изречение се прави връзка с работата на портала “Православие България”, внушението може да бъде отнесено и към работата на фондация “Покров Богородичен” и нейните издания. В каталога на издателството на фондацията попадат над 100 заглавия и никое от тях не би могло да послужи на създателя да илюстрира сходна теза.
По-нататък господин Матакиев написа за фондация “Покров Богородичен”, която:
“…е учредена с пари на Антоан Николов през 1992 г.”
9. Като оставим настрани хронологичните несъответствия (фондацията е учредена през 1994 и записана през 1996 г.) за феновете на исторически документи ще кажа, че имената на учредителите на фондацията и произходът на нейния уставен капитал са записани в нейния организационен акт. И не, лицето Антоан Николов не е взело участие по никакъв метод (финансово, организационно, всякак) нито в учредяването, нито в активността на фондацията. Никога. Твърденето за противоположното е погрешно. Лъжливо. Измислено. Fake news – от същия тип, против които се опълчва по концепция финансираният от “Америка за България” медиен план, тиражиращ публикацията.
“Пламен Сивов е наследник на Евгени Сивов – някогашен шеф на Сливенския спектакъл, осветен като помощник на Държавна сигурност в артистичните среди.”
10. Това е може би единственото изречение от целия текст на публикацията, което просто декларира два действителни обстоятелството – а точно, че съм наследник на татко си и че на името на татко ми беше намерено картонче в архивите на Държавна сигурност. Не считам да потвърждавам или разясня каквото и да било, обвързвано с тази тематика. Само ще отбележа, че въпросното картонче касае интервала 1976-1980 година (когато татко ми е бил снет от отчет). В свое опрощение ще кажа, че това е моята възраст от 6 до 10 години, когато политическото ми схващане към момента може би не е било напълно избистрено. И ще допълня, че с изключение на въпросното картонче в това досие няма никакви други документи, от които фамилията ми би следвало да се срами. Извън това състояние, което прочее няма никакво отношение към работата на фондацията, ми се желае да обърна внимание на пропагандната теза за “враговете на народа” и техните потомци. Уважаеми радетели за гражданско общество и демократични институции – това е България; тук това е правено 45 години и множеството хора са изтощени. Има и такива, които са отвратени от тези примитивни подходи. А да се търси връзка сред събития, почнали, когато съм бил 6-годишен и завършили, когато съм бил на 10; сред условия, които са ми станали известни едвам при публикуването на въпросното картонче през 2012 година [5] и цялостната ми персонална и професионална биография – това граничи с неща, по-скоро от региона на един характерен клон от медицината, в сравнение с публицистиката.
“През 1993-1994 година Пламен Сивов живее в Съединени американски щати, където организира проучване към университета „ Джон Хопкинс “ в Балтимор за нестопанските организации в Америка. Въпросът е къде е попаднала след това тази информация.”
11. Наистина, в това е въпросът. Риторичният въпрос на господин Матакиев звучи като имитация от филм за Джеймс Бонд. На този застрашителен въпрос (предполагам, от региона на националната сигурност?) мога да отговоря незабавно. След като беше написана, информацията от моето проучване попадна право в ръцете на научния ми началник от университета “Джонс Хопкинс”, проф. Лестър Саломон. Предполагам, че “тази информация” би могла да бъде открита към момента в библиотеката на университета – Institute for Policy Studies, Shriver Hall, в дъното на коридора. Части от проучването ми бяха оповестени и на български в монографията ми “Данъчно отнасяне на нестопанските организации в САЩ” (1995, OSFPress).
Текстът ненадейно приключва с несполучлив образец от издателската активност на фондация “Покров Богородичен”:
“Сред изданията на въпросното издателство на фондация „ Покров Богородичен “ са и съчинения на сръбския свещеник Николай Велимирович (надписан в изданието като „ светец “), който е прочут измежду българите от Битоля и Охрид като един от най-злите мъчители на българите по тези места и извършител на гибелта на редица непокорни българи.”
12. Въпросните “съчинения” съставляват две книги – едната с лирика ( “Езерни молитви”), а другата – с писма на св. Николай (авторът е “надписан” в изданията ни като светец не по наша преценка, а в следствие от канонизацията му. Авторът на публикацията господин Матакиев, като “активен член на православната общественост в Амстердам” и посочен като потенциал по въпросите на православието в уеб страницата Bulgaria Analytica би трябвало да има някакво разбиране от титулуването на канонизирани от Църквата личности). В това писмо е излишно да пазя личността или творбите на св. Николай Велимирович. Книгите му от дълго време са преведени на всички международни езици (издадени са в това число в Съединени американски щати [7]) и са измежду най-популярните творби на актуалната християнска мисъл, надалеч оттатък рамките на родната му Сърбия. Относно изказванието, че той е бил “един от най-злите мъчители на българите и извършител на гибелта на редица непокорни българи”, ще приведа единствено два образеца от обширното му творчество, касаещи отношението му към българите.
Първият е във връзка повдигането на схизмата от Българската православна черква и отношението на другите православни църкви към тази схизма:
“Едвам, напоследък, когато в Сърбия се заприказва за сръбско-българско сплотяване, Сръбската черква взе да демонстрира предпочитание за единство с Българската. По мотив на слуха за привикване на космополитен събор, охридският свещеник Николай Велимирович посочи в органа на сръбския духовнически съюз „ Весник “ бр. 7, 1925 г, че е належащо да се дигне схизмата от Българската черква и да участвува тя във вселенския събор наедно с другите православни църкви. Според него, въпросът за схизмата се явява лекомислен и ненужен, щом се прегледа неговата история и се изхвърли от него всичкия политически интерес. „ Би рекъл човек — споделя той —, че това е един куп зърна, прикрити от един пласт политическа слама, само че като се отвее всичката слама, в действителносг не остава нищо. “ За него Българската черква е православна. Тя „ и по изповедание, и по външно устройство, и по обредните си форми е идентична като Гръцката черква “ и „ в някои неща дори стои по-близко до Гръцката черква, в сравнение с Сръбската и Ромънската “. Затова, заключава свещеник Николай, не може да има същински космополитен събор, в случай че няма „ представители на една така жива поместна православна черква. “ „ Първен би трябвало да се реализира помиряване сред Фенер и София, па тогава космополитен събор, та по подобен метод вселенският събор да бъде мироносен, и от Бога блажен и сполучлив. “ [8]Вторият текст на сръбския свещеник е озаглавен “Пази вярата си, българино брате” и можете да го прочетете в голям брой интернет уеб сайтове [8] и печатни издания. Няма да навеждам откъс от него, заглавието е задоволително, с цел да отговоря на внушенията на създателя за някакво българомразство в творчеството и активността на този човек.
Уважаеми дами и господа,Целият текст, касаещ ръководената от мен фондация “Покров Богородичен” от публикацията на господин Матакиев, оповестена в границите на финансиран от вас план, съставлява ослепителен образец за долнопробна и манипулативна публицистика, отстояща прекомерно надалеч от декларираните в описанието на плана аналитичност и изчерпателност. Похвално е желанието на сдружението “Център за проучвания на балканския и черноморския регион” да противостои на непознатите въздействия в българския публичен и политически живот, само че демонстрираните метод и резултат, съотнесени с задачите на плана, приказват за нещо напълно друго. “Богатата фактологична информация” в този съответен случай се свежда до набор от откровени неистини, непроверени или неправилно интерпретирани условия и обстоятелства, а аналитичността – до обикновени първоначални внушения, обидни за читателската публика с посредственото си равнище и с остра липса на връзка с действителността.
Възниква въпросът: от кое място господин Михаил Матакиев е почерпил ентусиазъм и мотиви за творението си? Какви източници е употребил, с цел да построи тезите си, сходно на един истински проверяващ публицист? Ще ви отговоря – източниците му няма по какъв начин да са други, с изключение на анонимни интернет тролове с друг цвят, на каквито съм се натъквал и аз през годините. Никога не съм отвръщал на сходни трудове, доколкото тяхната анонимност и/или откровена преднамереност не са били в положение да уязвят имиджа на ръководената от мен организация. Не съм отговарял и на сходни изявления в частни блогове, някои от които и до момента балансират картинно и с мъчно овладяно изпитание сред психиатрията и богословието, занимавайки се с сходни тематики.
В резултат от този по този начин демонстриран метод на финансираната от вас медиа, виждам плана ви с Центъра за проучвания на балканския и черноморския район в размер на 228 250 щ.д. като несбъднат, а задачите му – непостигнати. Разбирам добре, че не е моя работа да преценям триумфите и неуспехите ви, само че този план, става известно, има директно отношение към съзнателната работа на десетки мои сътрудници, работили за идеите на фондация “Покров Богородичен” през годините. Позволявам си тези оценки най-много поради тях. Разбира се, напълно ваша работа е на кого “да давате парите си”, по израза на вашия бенефициент.
Но въпреки всичко, не мога да не ви задам няколко риторични въпроса – най-много тъй като обичам стойностната американска просвета и страната Америка е близка на сърцето ми. Смея да мисля също по този начин, че имам отношение и към стандартите и положителните практики в публицистиката.
Борбата с подправените вести на твърдяната съветска агитация явно е подета от вашите бенефициенти чрез произвеждане на различни подправени вести, в която битка пострадали се оказват организации и лица, подбрани на инцидентен принцип, нямащ нищо общо нито с действителността, нито с обикновената логичност. Това ли е бил замисълът на плана? С такива способи ли смятате да се противопоставите на нездравословната агитация в България? Ако е по този начин, мога единствено да скърбя за наличието на думата “Америка” в заглавието на вашата фондация. За мен тази дума дълго време е била и се надявам да остане синоним на независимост, само че и на почтеност. Не желая да я свързвам с понятия като нелепост, примитивизъм, завист, лъжливост и незначителност, към каквито асоциации, за жалост, ме отпраща текстът на господин Матакиев.
Не чакам извинения за лъжите, квалификациите и операциите във връзка с мен, на фамилията ми и на ръководената от мен фондация – нито от господин Матакиев, нито от уеб страницата Bulgaria Analytica , нито от неговите притежатели, нито от спонсорите му. Не чакам опрощение, тъй като да се извиняват са способни единствено свободните хора.
Пожелавам триумф в осъществяването на благородната ви задача. Кой знае за какво ми се желае да имам вяра, че и такава съществува.
Пламен Сивов Изпълнителен шеф на фондация “Покров Богородичен” Редактор в уеб страницата Православие.БГ
