Писмо LXXVI ♠ Сенека поздравява Луцилий Обявяваш, че ще ми

Писмо LXXVI

♠ Сенека поздравява Луцилий

Обявяваш, че ще ми станеш зложелател, в случай че не знаеш какво върша всеки ден. Виж, пребивавам непретенциозно като теб. Ще ти го оповестя: чувам мъдрец и към този момент пети ден вървя при него и от осем часа чувам по какъв начин разсъждава. „ Намерил си кога – на тази възраст. “ – Какво й е на възрастта? Какво по-глупаво да не се учиш, тъй като до момента не си се учил? „ Значи, какво? Да върша това, което вършат контетата и младежите? “ Зле са моите работи, в случай че единствено това не подхожда на моята възраст. Хора от всички възрасти посещават тази школа. Дотам ли сме остарели, та да сме след младите? Аз, старецът, дето отивам в театъра, и ме носят с носилката в цирка, и не пропущам никоя ръкопашна битка, да се срамя да погледна към философията? 

Толкова би трябвало да се учи, колкото не знаеш. Ако имаме вяра на пословицата – „ до момента в който си жив “. Аз към този момент изучавам и другите на нещо. Питаш на какво? На това, че и на остарели години би трябвало да се учи. Срам ме е за човешкия жанр, когато влизам в школата. Ти знаеш, с цел да отидеш до дома на Метпонакт, би трябвало да минеш около Неаполитанския спектакъл. Там е препълнено от хора и с голяма пристрастеност се разисква кой е най-хубавият питавлет. Гръцкият флейтист и тръбач се състезават. А в това място, където се разисква добродетелният мъж и в което се образоват положителни мъже, седят броени хора, а и те, както се вижда, нямат никакво съществено занятие, което да правят, и ги назовават глупави и мързеливи. Да ми се присмеят като на подобен. 

Трябва умерено да се изслушат крясъците на невежите, които са се запътили към честното. Старай се, Луцилий, да не ти се случва и на тебе това, което и на мене – да учиш на остарели години; единствено побързай, тъй като си се заел с нещо, което надали ще научиш като дъртак. „ Колко – питаш – ще напредна? “ Колкото се постараеш. Какво очакваш? Никой не получава познания току-тъй. Богатството ще пристигна от единствено себе си, почести ще ти се предложат, може да те обсипят с благосклонност и почитание. Добродетелта няма да влезе в теб. Нито е леко, нито с малко труд ще я познаеш. Но си коства да се потрудиш, с цел да получиш всички богатства едновременно. Доброто богатство е едно. Няма да намериш нищо същинско, нищо несъмнено в това, което се харесва на множеството хора.

Всяко нещо носи цената на своето богатство. Плодородието дава стойност на лозата и на усета на виното, бързината – на елена. Познаваш какъв брой е мощен впрегатният добитък по гърба, чиято единствена работа е да носи товари. При кучето първото нещо е обонянието, в случай че би трябвало да открие дивеч, експедитивност, с цел да го преследва и храброст, с цел да хапе и атакува. И то би трябвало да бъде най-хубаво в това, за което е родено и за което го ценят. 

Кое е най-хубавото в индивида? Съвършеният разсъдък е най-хубав, останалите са общи с животните. Силен ли е? И лъвовете са мощни. Красив ли е? И пауните са красиви. Бърз ли е? И конете са бързи. Не споделям, че ги надминава във всичко това. Не запитвам кое има в най-висока степен, а кое е негово. Има тяло? И дърветата имат тяло. Има ли порив и предпочитание по своя воля? Това го имат и зверовете, и червеите. Има ли глас? Но какъв брой по-силен глас имат кучетата, по-остър – орлите, по-дълбок – биволите, по-сладък и по-подвижен е при славеите.

Кое е присъщо на индивида? Разумът. Ако той е верен и идеален, е задоволителен за човешкото благополучие. Следователно, в случай че всяко нещо усъвършенства своето богатство по този начин, че да е почтено за хвалба, то доближава съвършенството на своята природа. Този разсъдък се назовава съвършена добродетел и той е честното. Той е единственото богатство на индивида. Сега не търсим какво е богатство, само че какво е човешко богатство. Ако нищо друго не принадлежи на индивида по този начин, както разсъдъкът, това е единственото негово богатство, само че би трябвало да се бъдат съпоставени с него. Който е неприятен, не получава утвърждение, според мен, а който е добър – получава. Не се съмняваш, че това е благо; съмняваш се, че е единственото богатство. Ако някой има всичко друго – здраве, благосъстояние, доста изображения на предците, посещаван е от доста хора, само че е неприятен човек, няма да получи утвърждението ти. А в случай че някой няма нищо от тези неща, за които споделих, няма пари, няма навалица от клиенти, знатност и поредност от предци и прародители, само че е приет за благодетелен, ще получи утвърждението ти. Следователно едно е това човешко богатство, което, в случай че човек го има, даже и да не има останалите, заслужава хвалба, а в случай че не го има, макар цялото обилие от останалите, ще е жигосан и отритнат. 

Каквото е с нещата, това е и с хората. Хубав транспортен съд се назовава друг, който е декориран с изящни цветове и златен клюн, или със сребро, а богът-покровител е гравиран от слонова кост, нито този, който е претрупан с хазни и царски благосъстояния, а този, който е здрав и резистентен, и с шевове, които не пропущат вода, и е устойчив на напъните на водата, дисциплиниран е на кормилото, бърз е и не е сензитивен към вятъра. Наричаме прекрасен меч друг, който е позлатен, нито чиято ножница се отличава със скъпите си камъни, само че който е с тъничък борд, с цел да сече, и е с острие, което да пробива всичко. Летвите не се търсят да са красиви, само че да са прави. Всяко нещо е хвалено за това, за което го взимат и което му е присъщо. Следователно, по отношение на индивида също няма значение какъв брой земя има, нито каква рента получава, от какъв брой души е поздравяван и в какъв брой скъпо легло си ляга, с каква блестяща чаша пие, а какъв брой е благодетелен. Добродетелен е, чийто разум е явен и непосредствен, и подобаващ на желанието на своята природа. Добродетел се назовава това, което е почтено и само богатство за индивида. Понеже в случай че единствено разсъдъкът усъвършенства индивида, единствено съвършеният разсъдък го прави благословен. Казваме, че богатства са и тези, които са произлезли от добродетелта, т. е. всички те са нейни дела; само че дотолкоз тя самата е само богатство, та никакви богатства няма без нея. Ако всичко в душата е богатство, това, което я укрепва, възвисява и уголемява, е благо; добродетелта прави душата по-силна, по-възвишена и по-широка. Защото другите неща, които разпалват нашите пристрастености, притискат душата и я подхлъзват, и когато видимо я въздигат, я вършат надменна и се подиграват с доста празнодумство. Следователно едно е богатството, с което душата става по-добра. 

Всички действия от целия живот се разделят на тип като почтени и позорни; разсъдъкът се насочва към това да ги прави или да не ги прави. Как стои това, ще кажа: в случай че добродетелният мъж сметне, че би трябвало да работи почтено, ще го направи даже и без пари да е, ще се труди, даже и да носи вреди, даже и да е опасно; в противен случай, в случай че е безчестно, няма да го направи даже и да му носи благосъстояния, приятност и власт. Нищо няма да го откаже от честното, нищо няма да го подкани към безчестното. Следователно, в случай че би трябвало да се следва всичко почтено, а всичко непочтено да се заобикаля и във всяко деяние в живота да се гледат единствено тези две неща: няма никакво друго положително, с изключение на честното, никакво друго зло с изключение на безчестното, в случай че единствено добродетелта не знае поквареност и е непоколебима в това, то добродетелта е единственото богатство, и с нея не може де се случи нищо такова, което не е богатство. Тя заобикаля заплахата да се промени. Глупостта допълзява до мъдростта, мъдростта не се обръща в нелепост.

Избрано от: „ Нравствени писма до Луцилий “, Том II, Луций Аней Сенека, превод Райка Николова, изд. „ Хеликон “, 2020 година
*The Death of Seneca, standing at center with his feet in a basin of water… (ca. 1655–78) by Alexander Voet II (Flemish, Antwerp ca. 1635–after 1695 Ghent); britishmuseum.org