Истинското лице на Пилат Понтийски и ролята му в процеса срещу Христос
Пилат Понтийски е римски прокуратор, който осъдил на гибел Христос, след което алегорично измил ръцете си, с цел да снеме виновността. Така го показват библейските текстове.
Според 4-те Евангелия Пилат осъжда Исус по обвиняване на евреите. Така Новият завет хвърля цялата виновност за Христовото разпятие върху евреите и показва римляните като хора, които биха спрели процеса, в случай че можеха.
Гръцки и римски източници обаче приказват за друга версия и допълват облика на Пилат Понтийски. Той е нечовечен, безсърдечен и знаел по какъв начин да си вържи работата. Управлявал е една от най-размирните области на Римската империя 10 години – рядко дълъг период, който демонстрира уменията му на водач.
Когато идва в Юдея отговорностите на Пилат били главно военни. Той трябвало да поддържа мирна конюнктура в римската провинция.
Както всеки един римлянин Питат Понтийски е бил извънредно набожен човек. Две са били присъщите черти на римляните – били безпощадни войни по време на борба и извънредно набожни, що се отнася до съблюдаване на обреди към техните богове.
За римляните религията е стожер в съществуването им и Пилат не се различавал по нищо от това изложение. При всички шефове в империята култът към боговете и политиката изцяло се сливали.
Сред дребното доказателства за ръководството на Пилат е надпис, повдигнат в Кезария, по времето на император Тиберий. Монети, сечени през това време, също потвърждават, че Пилат Понтийски е историческа персона.
Според римските източници Пилат е надалеч от християнския облик, който му приписват в Библията. Той е знаел по какъв начин да ужаси тълпата и да вкара ред в избрана територия.
Първите му дейности като прокуратор в Юдея едвам не приключват с кървава баня. Той подрежда в Йерусалим да бъдат изпратени римски бойци, само че флаговете, с които те влизат, поругават първите две от Десетте божи заповеди.
Обидените евреи стачкуват пред Пилат, а той възнамерява да ги уплаши, с цел да потуши недоволството. Римлянинът взема решение да инсценира конфликт. Когато приема евреите в палата си, неговите бойци изваждат мечове, като прокураторът се е надявал бунтуващите се да се разбягат.
Те обаче падат на колене и демонстрират подготвеност да загинат, само че не и да одобряват в Йерусалим да има знамена, оскърбяващи Мойсеевия закон. Тъй като главната му задача е да пази мира измежду популацията, Пилат отстъпва.
Според Евангелията ролята на Пилат в историята на Исус е епизодична. Документалните летописи обаче споделят тъкмо противоположното.
Истината е, че Исус не е първият Месия, който се появява в Юдея. Преди него е имало и други, проповядващи нови религиозни убеждения. Римляните знаели за тях и ги следели.
Процесът против Христос стартира въз основа на обвинявания, отправени от водещи фигури в обществото, което демонстрира, че аристокрацията в Йерусалим има пръст в разпъването на Христос.
Основното, против което недоволства Пилат, е купата, която Исус носи не по своя воля – Цар на евреите. Като представител на Римската империя Пилат пази нейното политическо право на единствен стопанин на юдеите.
След тайната вечеря Христос е задържан в Гетсиманската градина. На идващия ден е наказан и екзекутиран по заповед на Пилат Понтийски.
След като произнесъл присъдата Пилат си измил ръцете и прочел няколко молебствия към боговете, което било нормална процедура за началото на деня при римските управници.
