Бомарше, бащата на Фигаро
Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше (24 януари 1732 година - 18 май 1799 г.) е популярен френски публицист, драматург и журналист. Роден е в Париж, в фамилията на относително богат за времето си часовникар. Ходи на учебно заведение до 13-годишна възраст. По-късно посредством самообучение съумява да блесне като един от най-ерудираните хора на своето време.
Факт, който малко на брой знаят за младия Бомарше, е че той е популярен труженик за отбрана на патентното право. Като заслужен наследник на татко си и правоприемник на фамилния поминък, той прави характерно рационализиране на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на съперник от часовникарския бизнес, който си присвоява нововъведението и даже я популяризира в парижки вестник. Бъдещият публицист опровергава самозванеца самоуверено в същото издание. Противникът, който е богат и авторитетен, повдига против „ нахалния Карон " креветническа акция. Скандалът е толкоз величествен, че се постанова да се намеси персонално кралят. Стига се до експертиза, осъществена от Академията на науките. Истинският откривател печели разногласието.
Така е отворен пътят на младия публицист с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за преподавател по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои усъвършенствания в музикалния инструмент арфа.
През 1764 година Бомарше отпътува за Испания, където остава към една година. Този престой в Испания по-късно е намерил книжовен израз в неговите популярни „ Мемоари ". През 1767 година издава драмата „ Евгения ".
Бомарше бил в близки връзки с генералния откупчик на налозите Пари Дюверне, който употребявал въздействието на писателя в двореца, с цел да печели „ държавни поръчки " и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във имитация на документи, че е отровил двете си дами и за други тъмни каузи в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в пандиза.
Тайните интриги на френската аристокрация, подмолните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жалост в „ Мемоари ". Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за обществено изгаряне.
През 1770 година Бомарше написва втората си драма „ Двама другари ". Това, с което той остава в международната история на литературата, са двете комедии: „ Севилският бръснар " и „ Сватбата на Фигаро ". Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, само че всички схващат, че стрелите на сатирата са ориентирани към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на огромна сцена на „ Сватбата на Фигаро " през 1784 година, братът на Луи XV - граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и създателят бил хвърлен в пандиза. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили създателя. Последната пиеса на Бомарше „ Новият Тартюф или незаконна майка " е писана след революцията.
Преди Франция да се включи публично в Американската война за самостоятелност през 1778 година Бомарше играе основна роля в снабдяването на американската войска с хранителни запаси, амуниции и оръжия. Той основава даже фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, посредством която реализира доставките.
Волфганг Амадеус Моцарт написа операта „ Сватбата на Фигаро ". Премиерата е на 1 май 1786 година във Виена.
Джоакино Росини написа опера по пиесата на Бомарше „ Севилският бръснар ", чиято премиера е на 20 февруари 1816 година в спектакъл „ Арджентина " в Рим.
Починалият наскоро популярен съветски баритон Дмитри Хворостовски като Фигаро от " Севилският бръснар " на Росини.
Факт, който малко на брой знаят за младия Бомарше, е че той е популярен труженик за отбрана на патентното право. Като заслужен наследник на татко си и правоприемник на фамилния поминък, той прави характерно рационализиране на часовниковия механизъм. Поверява го в ръцете на съперник от часовникарския бизнес, който си присвоява нововъведението и даже я популяризира в парижки вестник. Бъдещият публицист опровергава самозванеца самоуверено в същото издание. Противникът, който е богат и авторитетен, повдига против „ нахалния Карон " креветническа акция. Скандалът е толкоз величествен, че се постанова да се намеси персонално кралят. Стига се до експертиза, осъществена от Академията на науките. Истинският откривател печели разногласието.
Така е отворен пътят на младия публицист с остро перо към двореца. Луи XV го назначава за преподавател по музика на дъщерите си. (Покрай часовникарството Бомарше в младостта си учи и музика). В двореца той прави някои усъвършенствания в музикалния инструмент арфа.
През 1764 година Бомарше отпътува за Испания, където остава към една година. Този престой в Испания по-късно е намерил книжовен израз в неговите популярни „ Мемоари ". През 1767 година издава драмата „ Евгения ".
Бомарше бил в близки връзки с генералния откупчик на налозите Пари Дюверне, който употребявал въздействието на писателя в двореца, с цел да печели „ държавни поръчки " и от своя страна му се е отплащал добре. Неочаквано обаче Дюверне умира, а целият капитал на Бомарше бил в негови ръце. Бомарше завежда дело, наследникът на крупния финансист оспорва. Обвиняват Бомарше във имитация на документи, че е отровил двете си дами и за други тъмни каузи в двореца. Бомарше удря плесница на един херцог и кралят го праща в пандиза.
Тайните интриги на френската аристокрация, подмолните мръсни дворцови игри, корупцията и моралната нечистоплътност на висшата класа са разкрити без жалост в „ Мемоари ". Успехът на книгата стресва двореца и парижкият парламент издава присъда за обществено изгаряне.
През 1770 година Бомарше написва втората си драма „ Двама другари ". Това, с което той остава в международната история на литературата, са двете комедии: „ Севилският бръснар " и „ Сватбата на Фигаро ". Сюжетът им е испански, действието се развива в Испания, само че всички схващат, че стрелите на сатирата са ориентирани към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на огромна сцена на „ Сватбата на Фигаро " през 1784 година, братът на Луи XV - граф Провансалски, издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и създателят бил хвърлен в пандиза. Париж се развълнувал от кралския произвол и след пет дни освободили създателя. Последната пиеса на Бомарше „ Новият Тартюф или незаконна майка " е писана след революцията.
Преди Франция да се включи публично в Американската война за самостоятелност през 1778 година Бомарше играе основна роля в снабдяването на американската войска с хранителни запаси, амуниции и оръжия. Той основава даже фиктивна компания Roderigue Hortalez and Company, посредством която реализира доставките.
Волфганг Амадеус Моцарт написа операта „ Сватбата на Фигаро ". Премиерата е на 1 май 1786 година във Виена.
Джоакино Росини написа опера по пиесата на Бомарше „ Севилският бръснар ", чиято премиера е на 20 февруари 1816 година в спектакъл „ Арджентина " в Рим.
Починалият наскоро популярен съветски баритон Дмитри Хворостовски като Фигаро от " Севилският бръснар " на Росини.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ