Следващите 30 | Климатичната криза: световен ред наобратно
Петко Анчев има бакалавърска степен по специалността " Промени в климата " от Университета в Ковънтри. Експерт по стабилно градско развиване в Столичната община. Бил е управител за България и Гърция на Lime - най-голямата компания за електрическа подвижност в света. Консултант на текста е, създател на публикации на тематика климатичната рецесия за The Independent и фондация " Ройтерс ".
Като множеството истории и тази за човешкото въздействие върху климата на Земята стартира от дълго време. хората са дебатирали дали изсичането на гори може да докара до последствия като по-малко превалявания. На 10 юли 2023 се навършиха 35 години от историческото чуване на учения Джеймс Хенсън пред американския Сенат, когато той формулира първото предизвестие за сериозността на изменящия се климат. Вече повече от десетилетие световното население се учи да живее с експертния консенсус, че точно ние предизвикваме световно стопляне вследствие на индустриалното обособяване на въглероден диоксид в атмосферата . Днес въпросът е какво следва в климатичната рецесия.
В България е неоспоримо по-топло
Когато приказваме за климат, е значимо да разбираме разликата с времето. Мислете за климата като за сериал, а времето е просто един от епизодите му. Така да вземем за пример, в случай че някой ви каже, че в даден миг от миналото изпепеляващо лято е имало хладни дни и всичко, написано тук, е интрига, знайте, че климатичното стопляне напълно не изключва аномални прояви на мраз. Даже в противен случай.
Въпреки на представители на техните данни, документирани от 1892 година насам, демонстрират ясно, че температурите в България се повишават. Налице е стопляне през всички сезони, по-съществено в северната и североизточната част на страната, както и в Софийската долина и Рила. заключава: " В България се следят повече и по-дълги интервали на засушаване, следвани от съществени стихии и тежки наводнения. " През пролетта и лятото бяха счупени редица международни върхове за най-топъл месец, откогато съществуват архиви на измервания. У нас ". ".
Реклама
Характерно за учените е да бъдат по-уверени в заключенията си за предишното, в сравнение с за бъдещето. Историческите записи за температури и превалявания дават безапелационни количествени данни, до момента в който прогноза за време с небосвод повече от 3 дни се смята за ненадеждна. Поради тази причина климатолозите боравят с модели на вероятността . Те основават редица сюжети по отношение на това по какъв начин ще се трансформира климатът през идващите години.
И тук стартират неприятните новини. Опитът до момента посочва, че учените най-често са заставали зад модели, които са се оказали консервативни. Иначе казано, стоплянето на Земята върви с доста по-бързи темпове от предстоящото .
Всяка прогноза продължава да се прави с ангажимента за непредвидимото държание и комплицираните световни взаимовръзки сред детайлите в атмосферата, океаните и на сушата. Въпреки това разбирането за тези фактори пораства и посоката с небосвод 2050 е ясна. Прогнозира се още по-топло време в България, като плануваните покачвания на междинната температура са до 3.1°C. Това се приема за пагубно. Наблюдава се наклонност на понижаване с 15% на общите превалявания макар хипотетичните покачвания през зимата. В региони, където снежната завивка е нормална, тя ще понижава стабилно. И най-важно - честотата и интензитетът на рискови метеорологични епизоди като наводнения, суши и топлини талази ще се усилят.
Реклама Очаквай непредвиденото
Тези разрушителни феномени ще донесат социално-икономически последствия , които са сложни за превъзмогване. Честите топлинни талази ще вършат работата навън невъзможна. През юли 2023 година гръцкото държавно управление забрани работата на открито в следобедните часове.
Подобни развития намират отражение в обезпокоителен стопански сюжет с небосвод 2050 година, в който България понася загуби, надхвърлящи междинния ритъм на напредък на стопанската система доникъде на века. Това значи, че страната ни е изправена пред сериозен риск да не доближи междинния европейски стандарт като директна последица от затоплящия се климат .
Общите водни ресурси ще намалеят. Сектори като селското стопанство ще понесат сериозен удар, което ще докара до дълготрайна продоволствена рецесия и потребност от обработване на растителни типове, устойчиви на изсъхнало и топло време.
Зимният туризъм у нас ще пострада. Същевременно летният сезон в Гърция, която е желана дестинация за почивка от от ден на ден българи, ще е отвратително парещ. В този подтекст инвестиция в недвижимо имущество там е рискова.
Като множеството истории и тази за човешкото въздействие върху климата на Земята стартира от дълго време. хората са дебатирали дали изсичането на гори може да докара до последствия като по-малко превалявания. На 10 юли 2023 се навършиха 35 години от историческото чуване на учения Джеймс Хенсън пред американския Сенат, когато той формулира първото предизвестие за сериозността на изменящия се климат. Вече повече от десетилетие световното население се учи да живее с експертния консенсус, че точно ние предизвикваме световно стопляне вследствие на индустриалното обособяване на въглероден диоксид в атмосферата . Днес въпросът е какво следва в климатичната рецесия.
В България е неоспоримо по-топло
Когато приказваме за климат, е значимо да разбираме разликата с времето. Мислете за климата като за сериал, а времето е просто един от епизодите му. Така да вземем за пример, в случай че някой ви каже, че в даден миг от миналото изпепеляващо лято е имало хладни дни и всичко, написано тук, е интрига, знайте, че климатичното стопляне напълно не изключва аномални прояви на мраз. Даже в противен случай.
Въпреки на представители на техните данни, документирани от 1892 година насам, демонстрират ясно, че температурите в България се повишават. Налице е стопляне през всички сезони, по-съществено в северната и североизточната част на страната, както и в Софийската долина и Рила. заключава: " В България се следят повече и по-дълги интервали на засушаване, следвани от съществени стихии и тежки наводнения. " През пролетта и лятото бяха счупени редица международни върхове за най-топъл месец, откогато съществуват архиви на измервания. У нас ". ".
Реклама
Характерно за учените е да бъдат по-уверени в заключенията си за предишното, в сравнение с за бъдещето. Историческите записи за температури и превалявания дават безапелационни количествени данни, до момента в който прогноза за време с небосвод повече от 3 дни се смята за ненадеждна. Поради тази причина климатолозите боравят с модели на вероятността . Те основават редица сюжети по отношение на това по какъв начин ще се трансформира климатът през идващите години.
И тук стартират неприятните новини. Опитът до момента посочва, че учените най-често са заставали зад модели, които са се оказали консервативни. Иначе казано, стоплянето на Земята върви с доста по-бързи темпове от предстоящото .
Всяка прогноза продължава да се прави с ангажимента за непредвидимото държание и комплицираните световни взаимовръзки сред детайлите в атмосферата, океаните и на сушата. Въпреки това разбирането за тези фактори пораства и посоката с небосвод 2050 е ясна. Прогнозира се още по-топло време в България, като плануваните покачвания на междинната температура са до 3.1°C. Това се приема за пагубно. Наблюдава се наклонност на понижаване с 15% на общите превалявания макар хипотетичните покачвания през зимата. В региони, където снежната завивка е нормална, тя ще понижава стабилно. И най-важно - честотата и интензитетът на рискови метеорологични епизоди като наводнения, суши и топлини талази ще се усилят.
Реклама Очаквай непредвиденото
Тези разрушителни феномени ще донесат социално-икономически последствия , които са сложни за превъзмогване. Честите топлинни талази ще вършат работата навън невъзможна. През юли 2023 година гръцкото държавно управление забрани работата на открито в следобедните часове.
Подобни развития намират отражение в обезпокоителен стопански сюжет с небосвод 2050 година, в който България понася загуби, надхвърлящи междинния ритъм на напредък на стопанската система доникъде на века. Това значи, че страната ни е изправена пред сериозен риск да не доближи междинния европейски стандарт като директна последица от затоплящия се климат .
Общите водни ресурси ще намалеят. Сектори като селското стопанство ще понесат сериозен удар, което ще докара до дълготрайна продоволствена рецесия и потребност от обработване на растителни типове, устойчиви на изсъхнало и топло време.
Зимният туризъм у нас ще пострада. Същевременно летният сезон в Гърция, която е желана дестинация за почивка от от ден на ден българи, ще е отвратително парещ. В този подтекст инвестиция в недвижимо имущество там е рискова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ