Трагедия преди 37 години белязала днешния ден!
Петима техници стартират да се задушават по време на наземни проби на галактическата совалка „ Колумбия “, която по това време се готви за STS-1 – своята първа задача. Двама от тях умират.
Инцидентът се случва в резултат на азотно ликвидиране. 50-годишният Джон Бьорнстад – един от петимата техници от Рокуел Интернешънъл, който влиза в задната част на совалката, тъкмо над мотора, умира по пътя към болничното заведение. Втората жертва – Форест Кол – умира две седмици по-късно.
Азотното ликвидиране е общоприета процедура. Преди стартирането на „ Колумбия “ (с помощта на азот) се изкарва целия О2 от мотора. В противоположен случай всяка искра може да провокира пожар. Няма ли О2 – няма и заплаха от огън.
NASA, вярвайки че изискванията са безвредни, дава позволение на техниците да влязат в „ Колумбия “. Те не носят кислородни маски. Азотът е прозрачен и няма характерен аромат и петимата души, без изобщо да схващат какво се случва, губят схващане.
Шести механик ги открива и сигнализира охранителите, които донасят кислородни маски и изнасят жертвите от отделението. Операцията се усложнява в допълнение от обстоятелството, че колата за спешна помощ е спряна в периметъра към совалката в галактическия център „ Кенеди “, с цел да бъде претърсена. Процес, който лишава цели 7 минути. На портала не са знаели, че в „ Колумбия “ е настъпил случай.
След тримесечно следствие NASA заключва, че смяна в тестовите процедури, направена в последния миг, както и сривът в информационните системи на галактическия център, са довели до този случай.
Двамата техници са първите жертви на американската галактическа стратегия от 27 януари 1967 година, когато астронавтите Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чарфий са убити от пожар, който избухва в тяхната капсула по време на наземните проби на първата „ Аполо “ задача.
Инцидентът в „ Колумбия “ не довежда до закъснение на нейното изстрелване на 12 април. Ветеранът от „ Аполо “ Джон Йънг е неин пълководец. Заедно с Робърт Крипън, двамата правят първия сполучлив полет на совалката.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 238 година — Гордиан I e провъзгласен от сената за анти император на Максимин Трак. Неговият наследник Гордиан II e сърегент. Двамата ръководят единствено до 9 април. 238 година е годината на Шестте императори.
• 1366 година — Състои се сватбата на Ото V и Катарина Люксембургска.
• 1452 година — Фридрих III e коронясан в Рим от папа Николай V за император на Свещената Римска империя.
• 1474 година — Във Венеция е признат закон за отбрана на изобретенията — първият в света закон за отбрана на авторското право.
• 1895 година — В София стартира конгрес на македонските емигрантски сдружения и братства в Княжество България и отвън него.
• 1915 година — Направени са първите фотоси на Плутон, който (правилно) не е избран като планета.
• 1920 година — Сенатът на Съединени американски щати отхвърля Версайския контракт за повторно (първия е на 19 ноември 1919).
• 1943 година — Италианският деспот Бенито Мусолини публично отхвърля да съобщи на немците италианските евреи.
• 1945 година — Участие на България във Втората международна война: Завършва Дравската интервенция на Първа българска войска.
• 1953 година — Церемонията по връчване на американските кино награди „ Оскар “ за първи път се излъчва по малкия екран.
• 1958 година — В Страсбург се открива първото съвещание на Европейския парламент.
• 1962 година — Приключва Алжирската война за самостоятелност.
• 1978 година — В отговор на израелската интервенция Литани в Ливан, Организацията на обединените народи приканва Израел да изтегли войските си от страната и основава Временни сили на Организация на обединените нации в Ливан.
• 1982 година — Фолкландска война: Аржентински бойци слизат на остров Южна Джорджия, предизвиквайки войната.
• 1984 година — Открит е огромният електрифициран жп пръстен София-Горна Оряховица-Русе-Варна-Бургас-Пловдив-София.
• 1990 година — В Отава, Канада, стартира първият международен шампионат по хокей за дами.
• 2003 година — Война в Ирак (2003): Малко след 22:00 EST Джордж У. Буш се обръща към американската нация и афишира започването на въздушни удари против цели в Ирак.
Родени
• 1542 година — Ян Замойски, полски общественик
• 1629 година — Алексей, цар на Русия († 1676 г.)
• 1776 година — Василий Тропинин, съветски художник, портретист († 1857 г.)
• 1813 година — Дейвид Ливингстън, британски мисионер и странник († 1873 г.)
• 1821 година — Ричард Франсис Бъртън, английски странник († 1890 г.)
• 1843 година — Йорданка Филаретова, българска революционерка и общественичка († 1915 г.)
• 1848 година — Иван Драсов, български бунтовник († 1901 г.)
• 1886 година — Адриен Борел, френски психиатър († 1966 г.)
• 1900 година — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 († 1958 г.)
• 1903 година — Рада Балевска, професор († 1984 г.)
• 1905 година — Алберт Шпеер, нацистки проектант и министър († 1981 г.)
• 1909 година — Петър Славински, български публицист и драматург († 1993 г.)
• 1912 година — Адолф Галанд, немски водач († 1996 г.)
• 1917 година — Ласло Сабо, маджарски шахматист († 1998 г.)
• 1918 година — Радка Бъчварова, българска аниматорка и режисьорка († 1986 г.)
• 1923 година — Тодор Андреев, български треньор по бокс (†?)
• 1926 година — Петър Горанов, български историк, професор († 2011 г.)
• 1932 година — Иван Вукадинов, български художник
• 1936 година — Урсула Андрес, швейцарска актриса
• 1938 година — Лъчезар Стоянов, български артист († 1991 г.)
• 1944 година — Иван Вутов, български футболист
• 1945 година — Йозеф Моравчик, министър-председател на Словакия
• 1945 година — Йосип Ости, словенски, босненски стихотворец
• 1946 година — Огнян Герджиков, български политик
• 1947 година — Глен Клоуз, американска актриса
• 1949 година — Валери Леонтиев, съветски естраден артист
• 1953 година — Били Шиън, американски рок музикант
• 1955 година — Брус Уилис, американски артист
• 1956 година — Егор Гайдар, съветски политик и икономист († 2009 г.)
• 1956 година — Люба Кулезич, български публицист и кинокритик
• 1967 година — Петър Витанов, български футболист
• 1969 година — Конър Триниър, американски артист
• 1971 година — Хосе Кардосо, парагвайски футболист
• 1973 година — Александър Валентинов, български футболист
• 1973 година — Елена Бозова, българска актриса
• 1976 година — Алесандро Неста, италиански футболист
• 1979 година — Иван Любичич, хърватски тенисист
• 1979 година — Тони Робъртс, американска порноактриса
• 1979 година — Чавдар Ценков, български футболист
• 1981 година — Коло Туре, котдивоарски футболист
• 1983 година — Ваня Дзаферович, хърватски футболист
• 1997 година — Рута Мейлутите, литовска плувкиня
Починали
• 1286 година — Александър III, шотландски крал (* 1241 г.)
• 1406 година — Ибн Халдун, арабски академик (* 1332 г.)
• 1721 година — Климент XI, римски папа (* 1649 г.)
• 1822 година — Валентин Аюи, френски възпитател (* 1745 г.)
• 1872 година — Джоузеф Бейтс, американски християнски лидер (* 1792 г.)
• 1884 година — Елиас Льонрот, финландски лингвист (* 1802 г.)
• 1887 година — Юзеф Крашевски, полски публицист (* 1812)
• 1897 година — Антоан Томсън д'Абади, френски откривател на Африка (* 1810 г.)
• 1916 година — Василий Суриков, съветски художник (* 1848 г.)
• 1924 година — Димитър Яблански, български политик (* 1859 г.)
• 1930 година — Артър Балфур, Министър-председател на Обединеното кралство(* 1848 г.)
• 1930 година — Уилфрид Войнич, американски антиквар (* 1865 г.)
• 1946 година — Константин Мутафов, български драматург (* 1879 г.)
• 1955 година — Леонид Говоров, руски маршал (* 1897 г.)
• 1965 година — Георге Георгиу-Деж, комунистически началник на Румъния (* 1901 г.)
• 1978 година — Гастон Жюлиа, френски математик (* 1893 г.)
• 1987 година — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 година († 1892 г.)
• 1991 година — Васил Арнаудов, български диригент (* 1933 г.)
• 1993 година — Алексей Аджубей, руски публицист (* 1924 г.)
• 1995 година — Димитър Панделиев, български публицист (* 1927 г.)
• 1996 година — Климент Цачев, български публицист (* 1925 г.)
• 1998 година — Георги Ангелов, български политик († 1915 г.)
• 2004 година — Христо Градечлиев, български художник (* 1935 г.)
• 2008 година — Сър Артър Кларк, английски публицист (* 1917 г.)
• 2008 година — Хюго Клаус, белгийски публицист (* 1929 г.)
• 2008 година — Пол Скофийлд, английски артист (* 1922 г.)
Празници
• Римокатолическа черква и Англиканска черква — Ден на свети Йосиф, брачен партньор на Дева Мария, татко на Исус Христос
• също в Италия, Испания, Португалия — Ден на бащата
• Русия — Ден на подводничаря
Инцидентът се случва в резултат на азотно ликвидиране. 50-годишният Джон Бьорнстад – един от петимата техници от Рокуел Интернешънъл, който влиза в задната част на совалката, тъкмо над мотора, умира по пътя към болничното заведение. Втората жертва – Форест Кол – умира две седмици по-късно.
Азотното ликвидиране е общоприета процедура. Преди стартирането на „ Колумбия “ (с помощта на азот) се изкарва целия О2 от мотора. В противоположен случай всяка искра може да провокира пожар. Няма ли О2 – няма и заплаха от огън.
NASA, вярвайки че изискванията са безвредни, дава позволение на техниците да влязат в „ Колумбия “. Те не носят кислородни маски. Азотът е прозрачен и няма характерен аромат и петимата души, без изобщо да схващат какво се случва, губят схващане.
Шести механик ги открива и сигнализира охранителите, които донасят кислородни маски и изнасят жертвите от отделението. Операцията се усложнява в допълнение от обстоятелството, че колата за спешна помощ е спряна в периметъра към совалката в галактическия център „ Кенеди “, с цел да бъде претърсена. Процес, който лишава цели 7 минути. На портала не са знаели, че в „ Колумбия “ е настъпил случай.
След тримесечно следствие NASA заключва, че смяна в тестовите процедури, направена в последния миг, както и сривът в информационните системи на галактическия център, са довели до този случай.
Двамата техници са първите жертви на американската галактическа стратегия от 27 януари 1967 година, когато астронавтите Върджил Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чарфий са убити от пожар, който избухва в тяхната капсула по време на наземните проби на първата „ Аполо “ задача.
Инцидентът в „ Колумбия “ не довежда до закъснение на нейното изстрелване на 12 април. Ветеранът от „ Аполо “ Джон Йънг е неин пълководец. Заедно с Робърт Крипън, двамата правят първия сполучлив полет на совалката.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 238 година — Гордиан I e провъзгласен от сената за анти император на Максимин Трак. Неговият наследник Гордиан II e сърегент. Двамата ръководят единствено до 9 април. 238 година е годината на Шестте императори.
• 1366 година — Състои се сватбата на Ото V и Катарина Люксембургска.
• 1452 година — Фридрих III e коронясан в Рим от папа Николай V за император на Свещената Римска империя.
• 1474 година — Във Венеция е признат закон за отбрана на изобретенията — първият в света закон за отбрана на авторското право.
• 1895 година — В София стартира конгрес на македонските емигрантски сдружения и братства в Княжество България и отвън него.
• 1915 година — Направени са първите фотоси на Плутон, който (правилно) не е избран като планета.
• 1920 година — Сенатът на Съединени американски щати отхвърля Версайския контракт за повторно (първия е на 19 ноември 1919).
• 1943 година — Италианският деспот Бенито Мусолини публично отхвърля да съобщи на немците италианските евреи.
• 1945 година — Участие на България във Втората международна война: Завършва Дравската интервенция на Първа българска войска.
• 1953 година — Церемонията по връчване на американските кино награди „ Оскар “ за първи път се излъчва по малкия екран.
• 1958 година — В Страсбург се открива първото съвещание на Европейския парламент.
• 1962 година — Приключва Алжирската война за самостоятелност.
• 1978 година — В отговор на израелската интервенция Литани в Ливан, Организацията на обединените народи приканва Израел да изтегли войските си от страната и основава Временни сили на Организация на обединените нации в Ливан.
• 1982 година — Фолкландска война: Аржентински бойци слизат на остров Южна Джорджия, предизвиквайки войната.
• 1984 година — Открит е огромният електрифициран жп пръстен София-Горна Оряховица-Русе-Варна-Бургас-Пловдив-София.
• 1990 година — В Отава, Канада, стартира първият международен шампионат по хокей за дами.
• 2003 година — Война в Ирак (2003): Малко след 22:00 EST Джордж У. Буш се обръща към американската нация и афишира започването на въздушни удари против цели в Ирак.
Родени
• 1542 година — Ян Замойски, полски общественик
• 1629 година — Алексей, цар на Русия († 1676 г.)
• 1776 година — Василий Тропинин, съветски художник, портретист († 1857 г.)
• 1813 година — Дейвид Ливингстън, британски мисионер и странник († 1873 г.)
• 1821 година — Ричард Франсис Бъртън, английски странник († 1890 г.)
• 1843 година — Йорданка Филаретова, българска революционерка и общественичка († 1915 г.)
• 1848 година — Иван Драсов, български бунтовник († 1901 г.)
• 1886 година — Адриен Борел, френски психиатър († 1966 г.)
• 1900 година — Фредерик Жолио-Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1935 († 1958 г.)
• 1903 година — Рада Балевска, професор († 1984 г.)
• 1905 година — Алберт Шпеер, нацистки проектант и министър († 1981 г.)
• 1909 година — Петър Славински, български публицист и драматург († 1993 г.)
• 1912 година — Адолф Галанд, немски водач († 1996 г.)
• 1917 година — Ласло Сабо, маджарски шахматист († 1998 г.)
• 1918 година — Радка Бъчварова, българска аниматорка и режисьорка († 1986 г.)
• 1923 година — Тодор Андреев, български треньор по бокс (†?)
• 1926 година — Петър Горанов, български историк, професор († 2011 г.)
• 1932 година — Иван Вукадинов, български художник
• 1936 година — Урсула Андрес, швейцарска актриса
• 1938 година — Лъчезар Стоянов, български артист († 1991 г.)
• 1944 година — Иван Вутов, български футболист
• 1945 година — Йозеф Моравчик, министър-председател на Словакия
• 1945 година — Йосип Ости, словенски, босненски стихотворец
• 1946 година — Огнян Герджиков, български политик
• 1947 година — Глен Клоуз, американска актриса
• 1949 година — Валери Леонтиев, съветски естраден артист
• 1953 година — Били Шиън, американски рок музикант
• 1955 година — Брус Уилис, американски артист
• 1956 година — Егор Гайдар, съветски политик и икономист († 2009 г.)
• 1956 година — Люба Кулезич, български публицист и кинокритик
• 1967 година — Петър Витанов, български футболист
• 1969 година — Конър Триниър, американски артист
• 1971 година — Хосе Кардосо, парагвайски футболист
• 1973 година — Александър Валентинов, български футболист
• 1973 година — Елена Бозова, българска актриса
• 1976 година — Алесандро Неста, италиански футболист
• 1979 година — Иван Любичич, хърватски тенисист
• 1979 година — Тони Робъртс, американска порноактриса
• 1979 година — Чавдар Ценков, български футболист
• 1981 година — Коло Туре, котдивоарски футболист
• 1983 година — Ваня Дзаферович, хърватски футболист
• 1997 година — Рута Мейлутите, литовска плувкиня
Починали
• 1286 година — Александър III, шотландски крал (* 1241 г.)
• 1406 година — Ибн Халдун, арабски академик (* 1332 г.)
• 1721 година — Климент XI, римски папа (* 1649 г.)
• 1822 година — Валентин Аюи, френски възпитател (* 1745 г.)
• 1872 година — Джоузеф Бейтс, американски християнски лидер (* 1792 г.)
• 1884 година — Елиас Льонрот, финландски лингвист (* 1802 г.)
• 1887 година — Юзеф Крашевски, полски публицист (* 1812)
• 1897 година — Антоан Томсън д'Абади, френски откривател на Африка (* 1810 г.)
• 1916 година — Василий Суриков, съветски художник (* 1848 г.)
• 1924 година — Димитър Яблански, български политик (* 1859 г.)
• 1930 година — Артър Балфур, Министър-председател на Обединеното кралство(* 1848 г.)
• 1930 година — Уилфрид Войнич, американски антиквар (* 1865 г.)
• 1946 година — Константин Мутафов, български драматург (* 1879 г.)
• 1955 година — Леонид Говоров, руски маршал (* 1897 г.)
• 1965 година — Георге Георгиу-Деж, комунистически началник на Румъния (* 1901 г.)
• 1978 година — Гастон Жюлиа, френски математик (* 1893 г.)
• 1987 година — Луи дьо Бройл, френски физик, Нобелов лауреат през 1929 година († 1892 г.)
• 1991 година — Васил Арнаудов, български диригент (* 1933 г.)
• 1993 година — Алексей Аджубей, руски публицист (* 1924 г.)
• 1995 година — Димитър Панделиев, български публицист (* 1927 г.)
• 1996 година — Климент Цачев, български публицист (* 1925 г.)
• 1998 година — Георги Ангелов, български политик († 1915 г.)
• 2004 година — Христо Градечлиев, български художник (* 1935 г.)
• 2008 година — Сър Артър Кларк, английски публицист (* 1917 г.)
• 2008 година — Хюго Клаус, белгийски публицист (* 1929 г.)
• 2008 година — Пол Скофийлд, английски артист (* 1922 г.)
Празници
• Римокатолическа черква и Англиканска черква — Ден на свети Йосиф, брачен партньор на Дева Мария, татко на Исус Христос
• също в Италия, Испания, Португалия — Ден на бащата
• Русия — Ден на подводничаря
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ