Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал ~ Петър ДЪНОВ
Петър Дънов, Учителя (1864-1944)
Живот безконечен
(фрагмент от Неделните беседи на Учителя, април 1933 г.)
Тогава другото състояние. Вие казвате: „ Заробихме се. “ Никой не може да те зароби. Може да ти вземат благосъстоянието принудително, може да ти вземат облеклата принудително, но да заробят душата ти, е невероятно. Всеки, който се е опитал в света от 8 хиляди години – аз вземам това число като число на безконечността – всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата ѝ, доста грубо си е изпатил.
Аз мога да ви дам доста данни, цяла статистика. Учители, които са желали да лимитират учениците си; мъже, които са желали да лимитират дамите си; дами, които са желали да лимитират мъжете си; татковци, които са желали да лимитират синовете си; майки, които са желали да лимитират дъщерите си, никой не е прокопсал. Нито една майка не е прокопсала; нито един татко не е прокопсал; нито един преподавател не е прокопсал; нито един общественик не е прокопсал; нито един цар не е прокопсал. Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон.
Сега казвате – да обесим тези хора, да оправим света. Няма подобен писан закон – да се бесят хората. Мойсей, който даде заповедите, споделя: „ Не убивай, не злослови, не кради, не прелюбодействай, не вземай това, което близък ти има. “ После пристигна оня държавен закон. Написаха в името на Мойсея, че поради богатството на отечеството един може да се убие, може да се заколи, да се обеси. То е различен въпрос. Тогава влизат религиозните хора и споделят – Господ ги е наказвал. Не, Господ не направи пъкъла. Ада го направиха хората.
Господ споделя: „ Душата ми не съизволява със гибелта на хората. “ Ако един човек се самоубива, Господ не съизволява. Адът е изработен от хората, не от Бога. Ада иначе го разбирам.
В света при появяването на индивида се явиха две школи от най-учените хора на човешката раса. Те се разделиха по възгледите на светлината и тъмнината. Едните поддържаха, че при светлината животът може да се поддържа по-добре. – Другите поддържаха противоположното: че при тъмнината човешкият живот може да се развие по-добре. Онези на тъмнината споделяха, че светлината може да се употребява за един доста дребен кръг и стеснен кръг. Светлината в никакъв случай не би трябвало да се дава. Те аргументираха, доказваха, че като спи човек, би трябвало в мрачевина да спи. И като се върти земята, би трябвало мрачевина.
И те се разделиха на две ложи: бели и черни братя с противоположни възгледи. Едните споделяха, че човек би трябвало да се ограничи в затвор. Туй е тяхното обучение. Другите споделяха, че човек би трябвало да има цялостна независимост. Чрез разбиране да го убедиш.
Следователно има два типа хора: едните, които вървят по правия път на светлината, а другите, които вървят по пътя на тъмнината. Това са възгледи за живота. Ти искаш да бъдеш зложелател, това е път на тъмнината. Ти искаш да бъдеш светия, това е път на светлината. Искаш да имаш познание – да го използваш за себе си, ти си в пътя на тъмнината. Ти искаш да работиш за богатството на ближните си, ти вървиш по пътя на светлината. Ти не си ходил в оня свят, ти имаш богатства и искаш да ги опиташ единствено за себе си, ти вървиш по пътя на тъмнината.
Из: „ Живот безконечен “, Неделни беседи, София, 16 април 1933 година
Източник:
Снимка: Петър Дънов, Учителя (1864-1944), petardanov.com
