(Петър Дънов, 22 годишен) За предродовото възпитание и бременността Преди

(Петър Дънов, 22 годишен)

За предродовото образование и бременността

Преди раждане на децата, дори при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот би трябвало да се тури основа на тяхното образование.

Малкото дете в утробата на майката е претендент да стане човек. Само че би трябвало да му се дадат девет месеца подготвяне в утробата на майката. Преди да е бил в това положение, той е бил в утробата на природата, милиони години е стоял, с цел да се сътвори. А казвате, че Бог е основал индивида от пръст, вдъхнал дихание в него, само че това дихание е цялостен развой, условия с цел да се яви човешкият дух, да му се дадат условия да прогресира.

Колко месеца продължава интервалът на бременността за индивида? - Девет месеца. През този интервал зародишът минава през 400 000 форми в утробата на майката, до момента в който се сътвори като човек. Освен 400 000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които в този момент няма да приказвам. През цялото време на бременността вие можете да изчислите по какъв брой от тия форми се падат на минута, на час, дневно.

“Ако се не родите изново. ” Следователно, в случай че раждането е значим развой, за който се изискват нови, удобни условия, не по-малко значими процеси са зачеването и бременността. През време на своята бременност дамата би трябвало да бъде сложена при най-благоприятни условия: тя би трябвало да се храни вярно, при положително, хармонично разположение на духа; освен това, в никакъв случай да не яде преди изгрев, както и след залез слънце. Тя би трябвало да диша надълбоко, да мисли и да усеща право. Понеже в това положение дамата е мощно сензитивна и възприемчива, с огромно въображение, и с ближните си, както и тя сама би трябвало да си основава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутринните й разходки би трябвало да стават при изгрев, да следи красивите картини на изгряващото слънце; след това да се разхожда в градини, дето цъфтят красиви, благоуханни цветя, дето се развиват хубави плодни дървета. Дето животът пораства и се развива, там е неговият смисъл. Чистотата, както физическата, по този начин и духовната, е належащо изискване за бременната жена. Де ще откри по-голяма непорочност от тази в Природата? За тази цел тя би трябвало да посещава чисти извори и реки, водите на които да послужат като огледало на нейния живот. Тихите, приятни нощи, с небе осеяно с безчет трептящи звездици също показват незаменими картини за дамата, бъдеща майка. Казвам: майката би трябвало да възпитава детето си до момента в който е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за разбиране, а след раждането си то към този момент ще желае условия за култивиране на възприетото. Ето за какво и умственият живот на бременната жена не би трябвало да се подценява. Най-красивата, изящна литература би трябвало да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора би трябвало да бъде мотор на нейната мисъл. Красива и възвишена лирика, хубава музика и песни би трябвало да нарушават понякога тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за дамата майка, както и за Природата, която в същото време прави популярен креативен акт - основаването на индивида. Искате ли плодът на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за основаването на индивида. Добрият, рационалният човек се зачева и развива при специфични условия. За това се изискват три значими момента: цел, средства и достижения. Всичко това ще се откри в рационалната Природа. Сама тя е здраве, хубост и непорочност. Тя изключва всички заболявания, всякаква грозотия и нечистотия.

Старите гърци са били по-напреднали от актуалните културни хора. Когато дамата била бременна, те я поставяли в конюнктура да гледа красиви картини. Значи, с цел да развива красивото в себе си, човек би трябвало да гледа красиви неща.

И най-хубавото дете, т.е. и най-хубавият зародиш, който може да се постави в утробата на една жена, може да се осакати, в случай че тя се тревожи във време на бременността си. Майката във време на бременността си може да съобщи всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, лирика, художество, всичко това тя може да съобщи на своето дете. Но и противоположното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават страсти на ненавист, злоба, всички тези усеща отново ще се вложат в нейното дете…

Първото въздействие на индивида иде от майката и бащата. Майката въздейства на детето си до момента в който е още в утробата й, посредством своите мисли, усеща и действия. Не по-малко въздействие върху развиването на детето оказва храната на бременната жена, както и тази, която дава на детето си след раждането му. От духовния живот на майката зависи какво ще бъде детето. Майката може да роди елементарен човек, надарен, талантлив или светия. От нейния мисловен живот зависи бъдещето на детето. Майка, която не носи отговорност за своя живот, има поради единствено сегашните условия. Тя не мисли за бъдещето, за целокупния живот.

Всяко новородено дете се намира пред неизвестността на своя живот. Когато мине през целия кръг на своя живот, тогава неизвестността става известна. Докато е в утробата на майка си, детето е в цялостна неопределеност. То се намира под въздействието на майка си. Щом излезе на бял свят, то влиза в нови условия и заплаква. Плачът значи две положения: наслада и тъга. Когато новороденото дете заплаква, плачът му значи наслада. То се радва, че се освобождава от ограничаващите условия, в които се е намирало. В утробата на майка си то се намирало сред живот и гибел.

Девет месеца майката учи детето си в утробата. Преди това още майката и бащата са го възпитавали. Тяхната обич не е нищо друго, с изключение на възпитанието на детето, което ще родят. Ако детето върви по бащина линия, бащата го е възпитавал. В това време детето е давало заричане на бащата, че ще го слуша, ще бъде усърден възпитаник, единствено да му даде условия да пристигна на земята.

Какви ще бъдат очите на детето, това в огромна степен зависи от майката. Тя е художникът, който туря цветовете на детето си. Ако в бременността си майката хареса някои сини очи и непрекъснато мисли за тях, тя може да сътвори такива сини очи на своето дете. Обаче в множеството случаи наследствеността доминира. И по тази причина ще видите, че очите на детето по цвят са или като тия на майката, или на бащата, или на бабата, или на дядото.

Какво дете ще роди онази майка, която през всичкото време на своята бременност непрекъснато се тревожи и безпокои? Детето, което се ражда от такава майка, ще бъде едва, хилаво, не ще може да устоя на мъчнотиите в живота.

Има една вътрешна мощ, която свързва хората и преплита живота им. И така, в бъдеще, когато ние съзнаем този популярен закон, ще разберем, че всички хора би трябвало да основат положителни условия, с цел да могат да се избегнат всички модерни несгоди. И не веднъж аз съм казвал, че това нещо единствено майките са в положение да основат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: Дъще, синко, аз желая да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представяш нейната цялост. Тъй в случай че каже, тя ще има щерка или наследник герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка би трябвало да внушава това на децата си… Новото потомство ще бъде притежател на новите хрумвания, на Божествената Любов. А така както вървим в този момент, в случай че се раждаме по този недъгав метод и желаеме да превъзпитаме хората, които са работили от толкоз хиляди години, нищо ни можем да създадем. Човек може да се превъзпита единствено в утробата на майка си, в Любовта. Само майката е в положение да пресъздаде индивида, да го превъзпита. Той самичък е 50% фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един транспортен съд без кормило, който на всички места може да бъде тласкан от вълните. И така, в бъдеще, изискванията за дамите би трябвало да се променят. Жени, които зачеват, би трябвало да са при най-хубави условия. Също и изискванията на децата би трябвало да се видоизменят, и то не механичен, а по оня закон, който работи в живата природа.

Пей на детето си, с цел да стане човек. Пейте, възпявайте го в сърцето си.

Ако си татко или майка на място, ти би трябвало да предадеш едно от скъпите си качества на своето дете.

Това, което ние сме основали, то се притегля към нас. Това дете, което си родил, няма да отиде да живее при другите, само че ще пристигна при тебе. Ако си го родил положително, то такова ще пристигна. Така е в живота.

Днес всички хора се намират в сложни положения и споделят, че не може повече да се живее, не могат да устоят. Може да се живее, само че по тази причина майката би трябвало да е вложила в детето си повече религия и вяра, както в себе си, по този начин и в Бога.

Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики хрумвания за човечеството, още в бременно положение ще съобщи на детето си всички качества. Тя е като Бог за детето и може да направи от тази тиня там, каквото желае, тъй като излезе ли един път от утробата на майка си, детето към този момент става без значение в мислите и възприятията. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно положение, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всеки път ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой наследник каже на майка си: “Защо си ме родила? ” - аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща, или пък татко му е бил в такова положение. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители, това е заключението, до което актуалната просвета е пристигнала.

И най-големият нарушител може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето за какво, бременната жена би трябвало да се храни със характерна храна: с чисти и възвишени мисли, усеща и действия. Само по този метод тя може да помогне на детето си, в случай че то носи в себе си неприятни пристрастености. Тъй, както през днешния ден се хранят, отглеждат и възпитават децата, не може доста да се чака от тях.

Не се носи елементарно бремето. От индивида зависи. И бременната жена носи робство, само че се радва, че ще се роди човек на света. Бременната жена би трябвало да носи детето си с благост и примирение, с цел да съобщи тези качества на него. Само по този начин може да се усъвършенства бъдещото потомство. „ Вземете моето робство на себе си, тъй като съм мирен и преклонен по сърце. ” Бременната жена да повтаря този стих, само че откакто роди детето, а тогава е късно към този момент.

Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата й.

Една болна жена първо би трябвало да оздравее и тогава да се дами. Не като се ожени, тогава да се лекува. Нужни са здрави хора по разум, по сърце и тяло, с цел да основават положително потомство.

Майката играе роля освен в материалния свят, само че и в света на мислите и възприятията. Тя освен основава формата, само че влага в нея наличие и смисъл. Става едно преливане сред душата на майката и душата на детето.

Снимки: