Слънчогледов обрат: България вече не иска да спира вноса на украинското зърно
Пет месеца рестриктивните мерки не донесоха изгоди за никого - локалното зърно и слънчоглед не нарастнаха, а заводи за олио затвориха. Сега Народното събрание ще гласоподава решение, което задължава кабинета да излезе от антиукраинския зърнен клуб. Съвместните начинания с Движение за права и свободи порастват, в тази ситуация най-малко действието е пазарно и в синхрон с настроенията в Брюксел.
" Отчитайки солидарността на България с Украйна и с цел да се подсигурява продоволствената сигурност в международен мащаб... България не поддържа продължаването след 15 септември на възбраната за импорт в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна. " Това изненадващо е записано, което на процедура, в случай че бъде утвърдено, ще задължи кабинета да излезе от клуба против украинското зърно.
Интересното в тази ситуация е, че позицията е изцяло противоположна на дейностите на българските ръководещи от пролетта насам, когато петте страни си издействаха от Европейска комисия краткотраен мораториум за вноса на вътрешните пазари (без транзит) на на ниска цена украинско зърно с мотив, че би трябвало да защитят локалните производители. Забраната изтича след три дни и се чака всеки миг да стане ясно решението на Брюксел дали ще я удължи до края на годината или не. Под мощния напън на зърнопроизводителите земеделският министър възнамеряваше да изиска удължение.
Документът има и политическа символика. Под него стоят подписите на водачите на Политическа партия и Демократична България Кирил Петков и Атанас Анатасов, както и на Делян Пеевски и Хамид Хамид от Движение за права и свободи. Подписали са го още и водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов и депутатът от ГЕРБ Александър Николов. В тази компания се откроява неналичието на Бойко Борисов, чиято партия кардинално постоянно е била мощно благосклонна към ползите на огромните зърнопроизводители в страната.
Реклама Пазарни пристрастености
Новината сигурно е повече от добра за преработвателите на слънчоглед, които от месеци. Секторът е мощно обиден, тъй като разполага с огромни мощности и работи главно за износ и на процедура българското произвеждане не е задоволително за потребностите на фирмите. При среднодишна годишна продукция от 2 млн. тона слънчоглед в страната на преработвателна промишленост са нужни още над 1 млн. тона импорт всяка година.
В момента локалните количества не се употребяват и стоят на склад при производители и търговци. От фабриките за олио изясняват, че българските производители отхвърлят да продават слънчоглед на интернационалните цени и търсят най-малко 20% от горната страна. В момента равнищата са към 750-800 лева./т, надалеч от галактическите стойности от към 2000 лева./т, достигнати предходната година след старта на войната. Зърнопроизводителите настояват, че себестойността на продукцията им е към 1000 лева поради поскъпналите торове и други високи разноски. Те получиха и изключителни финансови помощи, в това число от Брюксел.
По данни от август в действителност в складовете има три пъти повече слънчоглед от нормалното за това време на годината, до момента в който преработватели затвориха някои от мощностите си поради дефицит на суровина на пазарна цена.
В навечерието на есента обстоятелствата демонстрират, че лятната възбрана за импорт от Украйна не носи резултати - цените на локалното зърно не порастват макар спряната евтина непозната суровина, а фабриките губят поради спрени мощности. И няма никакво съображение да се случи нещо друго при удължение на възбраната.
Реклама
Политическата воля очевидно в този момент се трансформира. Първо, служебното държавно управление на президента Румен Радев застана твърдо зад зърнопроизводителите. До през вчерашния ден същата линия следваше и актуалният аграрни министър Кирил Вътев. Той даже неотдавна разгласи, че с изключение на удължение на възбраната до края на годината България ще желае да се разшири мораториума с още две артикули - нерафинирано слънчогледово олио и изсъхнало мляко, които влизали в страната на дъмпингови цени.
И външнополитически сметки
Възможно е таймингът на българското проекторешение да не e по никакъв начин е инцидентен. То идва в миг, в който Брюксел би трябвало да се произнесе дали ще удължи мораториума или не. Очакваше се решението да стане ясно още предходната седмица, само че, наподобява, този път на еврокомисията й лишава повече време да реши.
От една страна, " за " удължение на възбраната упорстват петте най-засегнати страни на входа на украинския импорт. С тях е и еврокомисарят по земеделието - полякът Януш Войчеховски. От друга, огромни и авторитетни страни като Германия и Франция са срещу удължаването на мярката, защото свободният експорт на селскостопански артикули към и през Европейски Съюз е измежду главните източници на доходи за разтърсваната от война Украйна и е основен за финансиране на нейната отбрана против нашествието на Русия. Това мнение споделят действително множеството страни членки, както и множеството еврокомисари. На съвещанието предходната сряда те съгласно европейски медии не са били уверени в позицията на сътрудника си Войчеховски.
С решението в този момент ръководещите могат да показват ясната проукраинска позиция, към която бе съединено държавното управление. Също по този начин българският отвод от мораториума ще помогне и на Европейска комисия да вземе по-лесно решение в интерес на премахването му, а може и да донесе и външнополитически изгоди за България.
" Отчитайки солидарността на България с Украйна и с цел да се подсигурява продоволствената сигурност в международен мащаб... България не поддържа продължаването след 15 септември на възбраната за импорт в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна. " Това изненадващо е записано, което на процедура, в случай че бъде утвърдено, ще задължи кабинета да излезе от клуба против украинското зърно.
Интересното в тази ситуация е, че позицията е изцяло противоположна на дейностите на българските ръководещи от пролетта насам, когато петте страни си издействаха от Европейска комисия краткотраен мораториум за вноса на вътрешните пазари (без транзит) на на ниска цена украинско зърно с мотив, че би трябвало да защитят локалните производители. Забраната изтича след три дни и се чака всеки миг да стане ясно решението на Брюксел дали ще я удължи до края на годината или не. Под мощния напън на зърнопроизводителите земеделският министър възнамеряваше да изиска удължение.
Документът има и политическа символика. Под него стоят подписите на водачите на Политическа партия и Демократична България Кирил Петков и Атанас Анатасов, както и на Делян Пеевски и Хамид Хамид от Движение за права и свободи. Подписали са го още и водачът на Съюз на демократичните сили Румен Христов и депутатът от ГЕРБ Александър Николов. В тази компания се откроява неналичието на Бойко Борисов, чиято партия кардинално постоянно е била мощно благосклонна към ползите на огромните зърнопроизводители в страната.
Реклама Пазарни пристрастености
Новината сигурно е повече от добра за преработвателите на слънчоглед, които от месеци. Секторът е мощно обиден, тъй като разполага с огромни мощности и работи главно за износ и на процедура българското произвеждане не е задоволително за потребностите на фирмите. При среднодишна годишна продукция от 2 млн. тона слънчоглед в страната на преработвателна промишленост са нужни още над 1 млн. тона импорт всяка година.
В момента локалните количества не се употребяват и стоят на склад при производители и търговци. От фабриките за олио изясняват, че българските производители отхвърлят да продават слънчоглед на интернационалните цени и търсят най-малко 20% от горната страна. В момента равнищата са към 750-800 лева./т, надалеч от галактическите стойности от към 2000 лева./т, достигнати предходната година след старта на войната. Зърнопроизводителите настояват, че себестойността на продукцията им е към 1000 лева поради поскъпналите торове и други високи разноски. Те получиха и изключителни финансови помощи, в това число от Брюксел.
По данни от август в действителност в складовете има три пъти повече слънчоглед от нормалното за това време на годината, до момента в който преработватели затвориха някои от мощностите си поради дефицит на суровина на пазарна цена.
В навечерието на есента обстоятелствата демонстрират, че лятната възбрана за импорт от Украйна не носи резултати - цените на локалното зърно не порастват макар спряната евтина непозната суровина, а фабриките губят поради спрени мощности. И няма никакво съображение да се случи нещо друго при удължение на възбраната.
Реклама
Политическата воля очевидно в този момент се трансформира. Първо, служебното държавно управление на президента Румен Радев застана твърдо зад зърнопроизводителите. До през вчерашния ден същата линия следваше и актуалният аграрни министър Кирил Вътев. Той даже неотдавна разгласи, че с изключение на удължение на възбраната до края на годината България ще желае да се разшири мораториума с още две артикули - нерафинирано слънчогледово олио и изсъхнало мляко, които влизали в страната на дъмпингови цени.
И външнополитически сметки
Възможно е таймингът на българското проекторешение да не e по никакъв начин е инцидентен. То идва в миг, в който Брюксел би трябвало да се произнесе дали ще удължи мораториума или не. Очакваше се решението да стане ясно още предходната седмица, само че, наподобява, този път на еврокомисията й лишава повече време да реши.
От една страна, " за " удължение на възбраната упорстват петте най-засегнати страни на входа на украинския импорт. С тях е и еврокомисарят по земеделието - полякът Януш Войчеховски. От друга, огромни и авторитетни страни като Германия и Франция са срещу удължаването на мярката, защото свободният експорт на селскостопански артикули към и през Европейски Съюз е измежду главните източници на доходи за разтърсваната от война Украйна и е основен за финансиране на нейната отбрана против нашествието на Русия. Това мнение споделят действително множеството страни членки, както и множеството еврокомисари. На съвещанието предходната сряда те съгласно европейски медии не са били уверени в позицията на сътрудника си Войчеховски.
С решението в този момент ръководещите могат да показват ясната проукраинска позиция, към която бе съединено държавното управление. Също по този начин българският отвод от мораториума ще помогне и на Европейска комисия да вземе по-лесно решение в интерес на премахването му, а може и да донесе и външнополитически изгоди за България.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ