„Ди Велт”: Пет извода от евровота
Пет основни извода могат да се извлекат незабавно от вчерашните избори за Европейски парламент.
Първо: климатът ще бъде тематиката на бъдещето, а политическата мощ на бъдещето отива у Зелените.
Второ: паралелно със Зелените печелят и либералите - двете партии дружно блокират опитите на антиевропейците да съсипят общия дом.
Трето: обичайно най-силните партии ЕНП и социалистите остават отпред, само че понасят съществени загуби.
Четвърто: Европейски Съюз се дели очевидно на Северозапад и Югоизток, като едните се тревожат за климата, а другите - за миграцията.
И пето: България изостава от трендовете в Европейски Съюз, само че изоставането въпреки всичко не е трагично.
Евроскептиците - обречени на изтощение
„ Европейският съюз ни интересува! ” Това обръщение излъчиха жителите с високата си изборна интензивност. Защото десетилетието на рецесии в Европейски Съюз създаде и един доста значим позитивен резултат: хората се политизираха, вълнуват се от бъдещето на обединена Европа. И за пръв път в историята на европейските избори интензивността се покачва, а не спада. Това леко отслабва европейските лево- и десноцентристи и съществено укрепва възторжените последователи и не по-малко възторжените съперници на Европейски Съюз. Либералите и Зелените като трета и четвърта политическа мощ в Европа явно ще влязат в необятна коалиция с двете най-големи партии, а това обрича евроскептиците на изтощение в бъдещия парламент - те ще бъдат просто една гръмогласна, само че слаба съпротива. Да, Орбан и Качински печелят в Унгария и в Полша, само че, от една страна, успехите им са по-неубедителни от техните лични упования, а от друга - и двамата добре знаят, че са си набавили тази електорална поддръжка основно с помощта на европейските пари. И в никакъв случай няма да отрежат този комфортен клон.
Във Франция и в Италия, където миграционните страхове са мощни, а стопанските системи -слаби, печелят Марин льо Пен и Матео Салвини. Този мощен сигнален сигнал, насочен към Европейски Съюз, значи единствено едно: както Брюксел, по този начин и европейският Северозапад би трябвало да се отнесат съществено към казуса с бежанците, миграцията и защитата на границите. И също така най-сетне да извърнат взор към стопанската система, която през последните години все оставаше на назад във времето.
И въпреки всичко: тематика номер едно на тези евроизбори се оказа опазването на климата. Грета Тунберг е единствено лицето и признакът на едно явно могъщо младежко придвижване, което се надига в цяла Европа. Примерът от Германия като най-многолюдна страна в самия център на Европейски Съюз е изключително индикативен: младежите всеобщо гласоподават за Зелените, като във възрастовата група под 25 години те събират повече гласове от всички огромни партии, взети дружно. (Встрани от евроизборите тези резултати обрисуват за Германия една към този момент напълно реалистична опция на идващите избори за Бундестаг след по-малко от две години да възникне коалиция с канцлер от Зелените.) А в европейски мащаб наклонността е повече от явна: зелените партии и придвижвания, младежите, които се тревожат за климата, в бъдеще ще оказват все по-решително въздействие върху политиката.
А България?
Къде се нарежда България в цялата тази комплицирана и пъстра мозайка? Българските жители гласоподават „ консервативно ” (тоест - за двете огромни партии от двете огромни евросемейства), залагат на стабилността и към момента не улавят вятъра на измененията в Европа. С едно изключение: сполучливото показване на „ Демократична България ” (ДБ) въпреки всичко е част от общоевропейската наклонност. Защото, без значение от упоритите си (обясними) настоявания, че е „ дясна ” политическа мощ, Демократична България в действителност съставлява една демократична и просветена градска опция на останалите партии в българското политическо пространство, които - въпреки и в друга степен - са обременени от греховете на властта, от обвиняванията в партизанщина и шуробаджанащина, от популизъм и клиентелизъм.
И най-после: триумфът на партията на Фарадж във Англия в действителност е равноценен на избор във втори референдум за Брекзита. Дали с малко повече или с малко по-малко от 50%, британците очевидно всеобщо желаят да изоставен Европейски Съюз. И би трябвало да го създадат колкото е допустимо по-бързо - с цел да престане Брекзитът да изпива силите на обединена Европа. На нея сега й трябват сила и увереност за сериозните въпроси, а не разгръщане на Брекзит възпалението. Така че: bye-bye, UK! Благодарим за годините дружно, само че в този момент си имаме по-важна работа.
Първо: климатът ще бъде тематиката на бъдещето, а политическата мощ на бъдещето отива у Зелените.
Второ: паралелно със Зелените печелят и либералите - двете партии дружно блокират опитите на антиевропейците да съсипят общия дом.
Трето: обичайно най-силните партии ЕНП и социалистите остават отпред, само че понасят съществени загуби.
Четвърто: Европейски Съюз се дели очевидно на Северозапад и Югоизток, като едните се тревожат за климата, а другите - за миграцията.
И пето: България изостава от трендовете в Европейски Съюз, само че изоставането въпреки всичко не е трагично.
Евроскептиците - обречени на изтощение
„ Европейският съюз ни интересува! ” Това обръщение излъчиха жителите с високата си изборна интензивност. Защото десетилетието на рецесии в Европейски Съюз създаде и един доста значим позитивен резултат: хората се политизираха, вълнуват се от бъдещето на обединена Европа. И за пръв път в историята на европейските избори интензивността се покачва, а не спада. Това леко отслабва европейските лево- и десноцентристи и съществено укрепва възторжените последователи и не по-малко възторжените съперници на Европейски Съюз. Либералите и Зелените като трета и четвърта политическа мощ в Европа явно ще влязат в необятна коалиция с двете най-големи партии, а това обрича евроскептиците на изтощение в бъдещия парламент - те ще бъдат просто една гръмогласна, само че слаба съпротива. Да, Орбан и Качински печелят в Унгария и в Полша, само че, от една страна, успехите им са по-неубедителни от техните лични упования, а от друга - и двамата добре знаят, че са си набавили тази електорална поддръжка основно с помощта на европейските пари. И в никакъв случай няма да отрежат този комфортен клон.
Във Франция и в Италия, където миграционните страхове са мощни, а стопанските системи -слаби, печелят Марин льо Пен и Матео Салвини. Този мощен сигнален сигнал, насочен към Европейски Съюз, значи единствено едно: както Брюксел, по този начин и европейският Северозапад би трябвало да се отнесат съществено към казуса с бежанците, миграцията и защитата на границите. И също така най-сетне да извърнат взор към стопанската система, която през последните години все оставаше на назад във времето.
И въпреки всичко: тематика номер едно на тези евроизбори се оказа опазването на климата. Грета Тунберг е единствено лицето и признакът на едно явно могъщо младежко придвижване, което се надига в цяла Европа. Примерът от Германия като най-многолюдна страна в самия център на Европейски Съюз е изключително индикативен: младежите всеобщо гласоподават за Зелените, като във възрастовата група под 25 години те събират повече гласове от всички огромни партии, взети дружно. (Встрани от евроизборите тези резултати обрисуват за Германия една към този момент напълно реалистична опция на идващите избори за Бундестаг след по-малко от две години да възникне коалиция с канцлер от Зелените.) А в европейски мащаб наклонността е повече от явна: зелените партии и придвижвания, младежите, които се тревожат за климата, в бъдеще ще оказват все по-решително въздействие върху политиката.
А България?
Къде се нарежда България в цялата тази комплицирана и пъстра мозайка? Българските жители гласоподават „ консервативно ” (тоест - за двете огромни партии от двете огромни евросемейства), залагат на стабилността и към момента не улавят вятъра на измененията в Европа. С едно изключение: сполучливото показване на „ Демократична България ” (ДБ) въпреки всичко е част от общоевропейската наклонност. Защото, без значение от упоритите си (обясними) настоявания, че е „ дясна ” политическа мощ, Демократична България в действителност съставлява една демократична и просветена градска опция на останалите партии в българското политическо пространство, които - въпреки и в друга степен - са обременени от греховете на властта, от обвиняванията в партизанщина и шуробаджанащина, от популизъм и клиентелизъм.
И най-после: триумфът на партията на Фарадж във Англия в действителност е равноценен на избор във втори референдум за Брекзита. Дали с малко повече или с малко по-малко от 50%, британците очевидно всеобщо желаят да изоставен Европейски Съюз. И би трябвало да го създадат колкото е допустимо по-бързо - с цел да престане Брекзитът да изпива силите на обединена Европа. На нея сега й трябват сила и увереност за сериозните въпроси, а не разгръщане на Брекзит възпалението. Така че: bye-bye, UK! Благодарим за годините дружно, само че в този момент си имаме по-важна работа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ