Пешеходната пътека до Театър София. Пресича начална учителка с петнайсетина

Пешеходната пътека до Театър " София ". Пресича начална учителка с петнайсетина деца. " Хайде по-бързо, че знаете ли какъв брой хора блъскат на пешеходни пътеки ", споделя им тя и децата се точат един по един, в редица, до момента в който се разминавам с тях.

Бул. " Сливница ". Нощта сред 7 и 8 май. с към 80 км/ч. Убива ги. Имал е повече от 200 метра да спре, откогато те са стъпили върху пешеходната пътека.

В идващите дни в телевизионните студиа нормалните говорещи глави - специалисти, коментатори, политици, инфлуенсъри - непрекъснато разясняват случая. Изнася се информация: юристът споделя, че водачът бил прекомерно ангажиран да гледа мигащите жълти светлини на светофара, както и че бил омаян от движещи се против него коли, които карали на дълги светлини. А и не гледал с каква скорост се движи. Очевидци допълват, че не са чули звук от каквито и да било спирачки. Всъщност спирачен път въобще няма.

Паралелно с това върви нормалният фонов звук, в който се изнасят шокиращи данни за пътната конюнктура в София. Само за месец на бул. " Сливница " са били засечени над 13 000 нарушавания на скоростта, като най-бързият " воин " е карал със 148 км/ч. За месец на " Околовръсното шосе " над 60 автомобила са засечени да карат с над 200 км/ч. В София и в страната има прекомерно малко стационарни камери, които да засичат скоростта на пътя. В столицата те са 3 на брой и нормално представителите на институциите, политиците и публицистите не стопират да повтарят къде са, с цел да могат и начинаещите водачи да ги запомнят. Мобилните камери са няколко пъти повече, само че това не е кой знае какъв плюс. В София прекомерно малко екипи на КАТ излизат на пътищата, изключително в дребните часове

Паралелно с това се развива сюжетът с решенията на казуса, част от които почтително изслушахме и откакто умъртви две дами на бул. " Черни връх ".

От управлението на Столичния общински съвет за следващ път оферират общинските камери, 600 на брой, да бъдат употребявани от КАТ (вече бил квалифициран законопроект за това), комфортно забравяйки, че сегашните общински камери не могат да засичат скорост.

И какво от това от всички приказки, като всички знаем какви са главните проблеми:

Гонките

Всички сме виждали и чували гонките в центъра на града. Редица улици от дълго време са превърнати на писти от безотговорността, мачовщината и свещената връзка на батките и каките с техните коли. Живеещите към тези писти имат щастието по цели нощи да слушат песента на колелетата. Това събитие се предава през поколенията и се употребява със статута на изконна мутроидна традиция. Ние можем да приказваме, можем да чертаем карти, с които образно да демонстрираме рисковите булеварди. Можем да размахваме червени флагчета, да крещим за уволнения и оставки. Но резултатът е нулев.

Графика на деня: Булевардите писти и злополуките в София

Опитвали ли сте се да попитате някой катаджия за какво не е направил нищо, като преди малко следващият водач е минал под носа му със 100 и петдесет? Чуйте го, чуйте го: той не може да направи нищо или нищо не е видял, не е чул, по тази причина не носи отговорност.

Участник в група за придвижването по пътя София - Самоков във " Facebook " качва клипче с камикадзе, което се движи с рискова скорост, изпреварва рисково и наказването му се разминава. Немалка част от хората, коментиращи под поста, назовават качилия клипчето " клеветник " и се впускат в хвалби за майсторлъка на водача.

Липсата на надзор

Какво става след следващата, мощно отразена в медиите, злополука, приключила с следващата гибел? София се оказва обсадена от катаджии. И като се стартират едни санкции за забавени годишни механически прегледи, каране със зимни гуми през лятото и прочие Заловен е и някой и различен каращ на градус или с наркотични субстанции в кръвта водач. След три-четири седмици изключителното състояние свършва и всичко продължава постарому. Значи хора има, наподобява липсва предпочитание. Обаче най-много липсва спазването на законите.

Закони има, няма кой да ги постанова

Ограничението в града е 50 км/ч, като се изключи няколко булеварда, само че всички знаем, че е " в реда на нещата " да караш с превишена. (Впрочем аз съм от идиотите, които съблюдават рестриктивните мерки и отнасят безчет псувни, както и упреци, че " в случай че не се движиш със скоростта на потока, създаваш по-големи рискове за другите водачи ".) На автомагистралата можеш да летиш с 200 км/ч и да се залепваш на два метра зад нещастника, който пъпли пред теб с под 130, че и да му мигаш и да му бибипкаш.

Всичко е улеснено от откровеното отвращение да се оправят бъговете в системата: да вземем за пример да се съгласуват камерите на пътната полиция, на тол системата и на общините. Но и да се съгласуват камерите, каква изгода, като едвам една трета от превишилите скоростта получават санкциите си и ги заплащат. Другите минават метър.

Превенцията

Ето, в Кресненското дефиле пътното платно беше разграничено от колчета и колкото и да недоволстват водачите или елементарните майстори на шофьорлъка, злополуките фрапантно спаднаха. Може би до момента в който се научим по какъв начин да глобяваме и да прилагаме глобите бързо, с цел да имат резултат, и до момента в който чакаме пътните служители на реда да се разсънят, би трябвало да осеем софийските булеварди със спящи служители на реда? Ще ги махнем, когато дресираме водачите. Но и предварителната защита на ПТП-тата в България е изрядна като надупчените с кратери пътища.

В София ще бъдат назначени още 320 служители на реда, Министерство на вътрешните работи отново желае 30 км/ч ограничаване в градовете

Корупцията

То и за какъв надзор, за каква предварителна защита можем да приказваме, до момента в който катаджията по едно и също време те заплашва със соленото наказване и прилежно те инструктира по какъв начин да сгънеш банкнотите, да ги наместиш под шофьорската си брошура и да му ги подадеш с нея?

Манталитетът

Лятото на 2020 година Магистрала Тракия. На връщане от морето. Докато карам със 130 км/ч, ме изпреварва " Ауди ", не изключително по-бързо от мен, само че не скоростта му е шокираща. Мъжът на седалката до водача е вдигнал в ръцете си дете на две или три годинки и се радва ли радва, а необезопасеното дете, с което кой знае какво би се случило при едно по-рязко прекъсване, съвсем долепено до предното стъкло, се посвещава в мистериите на българския суициден автомобилизъм.

На оправдаващите всичко с вездесъщия български нрав, дано да напомним, че отидат ли на море в Гърция, под угрозата на могъщите санкции носителите на този нрав стават хрисими и благи. Защото там те не могат да се измъкнат от санкциите. Така че този нрав е български единствено в България.

Фандъкова ще постанова ограничения за ликвидиране на скоростта по бул. " Сливница "

Да, но страната не работи. Така ли?! За да проработи страната, би трябвало да проработят институциите. За да проработят институциите, жителите би трябвало да упражняват непрекъснат напън върху тях. Тъжно, само че факт - демокрацията не е някакво перпетуум-мобиле, тя би трябвало да се задвижва непрекъснато. Затова и в случай че желаеме институциите да управляват и глобяват нарушителите, както и да им светне, че в случай че реализират предварителна защита, даже ще им се наложи да работят по-малко, би трябвало да реализираме напън.

Виждам се с другарка, която от години живее в чужбина. Трябва да отидем от градинката на " Кристал " до Военния клуб. Тя понечва да пресече жълтите павета в средата сред пешеходната пътека и светофара. Аз не се съгласявам. " Хайде де ", кандърдисва ме тя и продължава: " Навремето пресичахме. " Навремето беше преди двайсет години, тогава бяхме в една по-различна възраст, тогава бяхме по-различни хора. Повеждам я към светофара, където тя с удивление вижда: " А, то и другите са тук! " Отговарям ѝ: " Ти не знаеш какъв брой хора блъскат по улиците тук. " После съзнавам, че - най-малко за миг - съм се трансформирал в начална учителка. И това е толкоз просто и разумно.

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.