Пенсиониран руски адмирал: Курск потънала заради удар с натовска подводница
Пенсиониран съветски адмирал съобщи, че злополуката с подводницата " Курск " през 2000 година била провокирана от конфликт с подводница на НАТО. Това е недоказано изказване в несъгласие с формалното умозаключение, че най-тежкият морски случай в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, съобщи Асошиейтед прес.
Пенсионираният адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на съветския Северен флот, когато " Курск " експлодира и потъна по време на морски учения в Баренцово море, насочи обвинявания в оповестено през днешния ден изявление. В него той споделя, че натовска подводница несъзнателно се блъснала в " Курск ", до момента в който я следяла отблизо разстояние. Попов сподели за държавната организация РИА " Новости ", че западната подводница също била развалена при мощната детонация и изпратила сигнал за злополучие от региона. Адмиралът не сподели коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да поддържа изказванията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да разяснява казаното от Попов и напомни, че формалното следствие е заключило, че злополуката е била провокирана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо.
Попов, който беше упрекнат за мудната си и несъответстваща реакция на злополуката в качеството му на командващ Северния флот, и преди е приказвал за конфликт, провокирал злополуката, само че настоящето му изказване е по-директно и по-подробно.
Съобщения в съветски медии загатваха за две американски и една английска подводница, които били видяни в региона, покрай съветските морски учения в Баренцово море, когато стана злополуката с " Курск ".
" Курск " потъна на 12 август 2000 година след две мощни детонации. Повечето от 118-те души екипаж починаха незабавно, само че защото подводницата потъна единствено на 108 метра от повърхността, 23 души от екипажа съумяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ.
Обърканото командване на съветския флот изгуби часове, преди да стартира търсене, а управляващите отхвърлиха оферти за западна помощ и настойчиво изпращаха съветски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с спешния люк на " Курск. Седмица по-късно Русия най-сетне извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, само че към този момент бе прекомерно късно за избавяне на който и да било.
След злополуката високопоставени военни от съветския флот споделиха, че в началото оживелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването обаче в последна сметка заключи, че те са умряли от отравяне с въглероден оксид в границите на 8 часа след гърмежа - доста преди да може да дойде каквато и да било помощ.
Неадекватният метод, по който бе ръководена интервенцията по спасяването на екипажа на подводницата, раздруса страната и накърни престижа на президента Владимир Путин, отбелязва АП. Останките на " Курск " бяха извадени през октомври 2001 година, което разреши на проверяващите да извадят и 115 тела и да претърсят опустошения корпус на подводницата за улики за повода за злополуката.
Пенсионираният адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на съветския Северен флот, когато " Курск " експлодира и потъна по време на морски учения в Баренцово море, насочи обвинявания в оповестено през днешния ден изявление. В него той споделя, че натовска подводница несъзнателно се блъснала в " Курск ", до момента в който я следяла отблизо разстояние. Попов сподели за държавната организация РИА " Новости ", че западната подводница също била развалена при мощната детонация и изпратила сигнал за злополучие от региона. Адмиралът не сподели коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да поддържа изказванията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли да разяснява казаното от Попов и напомни, че формалното следствие е заключило, че злополуката е била провокирана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо.
Попов, който беше упрекнат за мудната си и несъответстваща реакция на злополуката в качеството му на командващ Северния флот, и преди е приказвал за конфликт, провокирал злополуката, само че настоящето му изказване е по-директно и по-подробно.
Съобщения в съветски медии загатваха за две американски и една английска подводница, които били видяни в региона, покрай съветските морски учения в Баренцово море, когато стана злополуката с " Курск ".
" Курск " потъна на 12 август 2000 година след две мощни детонации. Повечето от 118-те души екипаж починаха незабавно, само че защото подводницата потъна единствено на 108 метра от повърхността, 23 души от екипажа съумяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ.
Обърканото командване на съветския флот изгуби часове, преди да стартира търсене, а управляващите отхвърлиха оферти за западна помощ и настойчиво изпращаха съветски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с спешния люк на " Курск. Седмица по-късно Русия най-сетне извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, само че към този момент бе прекомерно късно за избавяне на който и да било.
След злополуката високопоставени военни от съветския флот споделиха, че в началото оживелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването обаче в последна сметка заключи, че те са умряли от отравяне с въглероден оксид в границите на 8 часа след гърмежа - доста преди да може да дойде каквато и да било помощ.
Неадекватният метод, по който бе ръководена интервенцията по спасяването на екипажа на подводницата, раздруса страната и накърни престижа на президента Владимир Путин, отбелязва АП. Останките на " Курск " бяха извадени през октомври 2001 година, което разреши на проверяващите да извадят и 115 тела и да претърсят опустошения корпус на подводницата за улики за повода за злополуката.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ