Историята на Пелопонеската война
Пелопонеската война заема значимо място в историята на Древна Гърция. Основните противници били Атина и Спарта, към които се формирали две обилни политически обединявания - Атинската империя и Пелопонеският съюз.
Всъщност, спорът сред Атина и Спарта датирал много преди да стартира самата война. Атина поддържала демократическия строй във всички гръцки полиси, до момента в който Спарта подкрепяла аристократите и олигархическия строй. Подкопавайки могъществото на Атина, спартанците упорствали за самоуправление на гръцките полиси, т.е. за тяхното обособяване.
През 432 година в Пелопонес било извършено съюзно съвещание. На база на съвещанията спартанците решили в Атина да бъде изпратена делегация с ултимативни претенции - да се прогонят Алкмеонидите (към тях се числял и Перикъл) и всички членове на Атинския морски съюз да получат автономност. Последното на процедура означавало самият съюз да се разпусне. Разбира се, Атина изрично отхвърлила спартанските претенции и двете страни почнали подготовка за война.
Всяка от двете страни имала свои преимущества и дефекти във връзка с военните си сили. Анализите на експертите демонстрират, че преимуществото на Атина било в нейната флота, към които се добавяли и съюзните кораби, конниците и финансовият запас. От друга страна, спартанците пък имали очевидно предимство по суша.
Първите две години войната се води съгласно първичните проекти на двете страни. Средата на юни 431 г.пр.Хр. Архидам нахлува в Атика отпред на войска от 60 000 съдружници. Престоят му там трае към месец, като през това време региона бива опустошена. Загубите за атиняните са големи, защото те отглеждат най-вече лози и маслинови дървета, които изискват доста години време и труд до момента в който стартират да дават плодове.
Спартанците траяли всяка година (до 425) да нахлуват в Атика. По създание тези нападения не били изключително продължителни – най-дългият от тях, този от 431 година прочие Хр., траял 40 дни. Въпреки това загубите и релативно пасивната политика на атиняните довели до усилването на антиатинските настроения измежду съдружниците.
Пелопонеската война и успеха на Спарта пречупват общата тенденция на развиване на Гръцкия свят, действително връщайки го в ситуацията от началото на V в.пр.Хр. От този миг в така наречен “Стара Гърция ” настава рецесия, която предопределя превръщането ѝ във вторичен фактор в Средиземноморието.
